УКРАЙНА СЕ РАЗПАДА, ПРЕВРАТЪТ В КИЕВ – ПРЕД ПРОВАЛ?

Президентът Янукович потърси помощ от Кремъл

Седмица след като „демократичната революция” уж победи и свали от власт „тиранина” Виктор Янукович, странно защо Украйна продължава да е тема № 1 в световните новинарски емисии. Човек би очаквал ситуацията мигом да се успокои, всичко да потръгне по мед и масло и Киев да се насочи с шеметна бързина към светлото европейско бъдеще, под ръководството на новата власт с „нов морал”. А иначе ескалацията на тлеещия вече три месеца конфликт тръгна (каква изненада!) от Берлин, където на 17 февруари германският канцлер Ангела Меркел прие опозиционните лидери Яценюк и Кличко. Съвсем случайно още на следващия ден радикалните групировки, овладели Майдана, атакуваха централата на управляващата Партия на регионите, където убиха и отвлякоха хора. Властите отвърнаха с щурм на барикадите и до ранните часове на 19 февруари бяха зачистили почти напълно центъра на Киев. Опозицията молеше за примирие. Тогава от сградите около Площада на независимостта като от нищото се появиха тайнствени снайперисти, които откриха огън по всичко живо, по протестиращите и по органите на реда. Числото на убитите достигна 82-ма, прокламирани веднага за невинни жертви на „режима”, макар сред тях да имаше и десетки служители на силовите структури.

Сред убитите има само 1 жена, останалите са бойци.

Що се отнася до профила на „мирно протестиращите”, фактът, че сред жертвите от тяхна страна има само една жена, е достатъчно красноречив. Кървавата баня доведе в украинската столица външните министри на Германия, Франция и Полша, които притиснаха президента Янукович да инициира споразумение, предвиждащо конституционна реформа и последващи предсрочни избори към края на 2014 г. Примирието, разбира се, беше нарушено от опозицията, която отказа да се разоръжи, а чуждестранните „гаранти” побързаха да забравят за договореното. На фона на удивителна пасивност от страна на Москва, президентът Янукович избяга от Киев под изстрелите на „мирно протестиращите” по кортежа му и отправи видеообръщение от източния град Харков, в което обясни, че в страната се осъществява държавен преврат, и че няма да подаде оставка. Междувременно го предадоха най-близките му хора, вкл. ръководството на Партията на регионите. Върховната Рада в Киев бе узурпирана от опозицията и обкръжена от бойците на радикалните групировки „Десен сектор” и „Самоотбрана”.

Депутатите са взети за заложници от екстремистите.

Депутатите от мнозинството бяха бити и държани като заложници, само и само да гласуват текстовете, предлагани от трите партии – „Родина” на Тимошенко и Яценюк, „Удар” на Кличко и „Свобода” на Олег Тягнибок. И макар съгласно украинската конституция гласуваното в парламента да трябва да бъде подписано от президента, за да влезе в сила, превърналият се в своеобразен революционен конвент парламент започна да приема на килограм и без никакви дебати всевъзможни закони и решения, да уволнява наред министри, прокурори и конституционни съдии. Обезглавени бяха силовите структури, вкл. службите, а предприетата от тях антитерористична операция бе отменена. Конституционният съд беше разгонен въз основа на това кой е гласувал „правилно” и кой „неправилно” за отмяна на конституцията от 2004 г. С одобрението на Евросъюза, посредством промяна в Наказателния кодекс в частта за престъпленията по служба, депутатите отмениха решение на съда (!) и бившият премиер Юлия Тимошенко, осъдена за ощетяване на държавата с половин милиард долара, се оказа на свобода. По-късно обаче някои се усетиха, че по този начин няма как да подведат под отговорност доскорошния премиер Николай Азаров, та вероятно ще се наложи пак да преправят текста. Юля това не я касае, защото вече отпраши за Германия. Майдановците така и така я освиркаха, когато веднага след освобождаването си тя се появи на площада в инвалидна количка, за да разкаже колко искала да види Янукович мъртъв. После логично се отправи към американското посолство, където (о, чудо!) доскоро умиращата „газова принцеса” беше изцерена и изведнъж проходи. Междувременно Янукович беше обявен за „самоотстранил се” от длъжност и бе свален с 328 гласа от общо 450 в пълен разрез с предвидените от конституцията процедури. Новата незаконна власт започна да си раздава постове, като на неонацистите от „Свобода” се падна Главната прокуратура, един от главатарите на Майдана пое ръководството на Националната банка, а вождът на „Десен сектор” Дмитро Ярош – отявлен терорист, симпатизиращ на ислямистите в Кавказ, стана зам.- секретар на Националния съвет по сигурност и отбрана! Западните елити, които иначе много обичат да се упражняват в реторика срещу национализма, този път мълчат и тайно се радват на настъплението на истинските екстремисти, които в украинския случай обслужват техните интереси. Патриотичната и социално ориентирана АТАКА била лоша, „ксенофобска” и „антисемитска”, а неонацистката „Свобода”, преследваща и убиваща хора по улиците на украинските градове, е добра. Като гледам в Уикипедия с каква скорост „Свобода” чисти имидж и се трансформира от „far right” в “right-wing” с тенденция да стане “center-right”, нищо чудно скоро и в ЕНП да я приемат. С Тягнибок вече не се свенят да се ръкостискат и снимат ни Джон Маккейн, ни Катрин Аштън. Върхът на всичко обаче е куриозът, че един и същи човек от обкръжението на Тимошенко – Олександър Турчинов, съчета в едно постовете председател на парламента, министър председател, президент и върховен главнокомандващ. Ако не беше баптист и протестантски пастор, въпросният може би щеше да се обяви и за украински патриарх. И без това най-ретроградните опозиционни сили, намиращи подкрепа в католическите и униатски западни региони на Украйна, са вдигнали мерника на каноничната Православна Църква, която е подчинена на Московската патриаршия. Преди дни камбаните на Киево-Печорската лавра забиха тревога и само бързата реакция на православните в Киев попречи на хората от Майдана да нахлуят и завземат светинята. На косъм от погрома се отърва и Почаевската лавра – един от последните бастиони на Православието в Западна Украйна. И докато украинските „революционери” продължаваха да си служат с болшевишки методи, съветникът на полския президент Роман Кужняр съвсем откровено нарече ставащото в Киев държавен преврат, който обаче бил оправдан заради …”революционната необходимост”. Каква лексика само! Вандализмът продължи със стотиците разрушени паметници не само на Ленин и на героите от Втората световна война, но и на ген. Кутузов и поета Пушкин.

Карта на разрушените паметници на Ленин. Неонацистите са забравили, че съветският вожд е сред първите, заявили, че Украйна е нещо различно от Русия.

Опожарен беше домът на лидера на комунистите Петро Симоненко, а в парламента беше входиран законопроект за забрана на Комунистическата партия на Украйна, ползваща се с 13 % подкрепа. В началото на ХХІ век, с одобрението на Запада, в държава, претендираща да изживява „демократична революция”, се обсъжда забраната на партии и закриването на медии, отразявали „неправилно” протестите! Под натиска на екстремистите и неонацистите-бандеровци, държащи под обсада Върховната Рада, беше отменен и законът за държавната езикова политика, предоставящ специален статут на всеки малцинствен език за местата, където той е майчин за повече от 10 % от населението. Българският език е майчин за 131 237 украински граждани и през 2013 г. беше придобил статута на регионален в Одеска област. Един от тримата опозиционни лидери – Олег Тягнибок пък предупреди, че в „нова Украйна” ще има Министерство на националното самосъзнание, което ще забрани говоренето на езици, различни от украинския. Оттук нататък бъдещето на българското население, на българския език и на българщината в Украйна е поставено на карта! Вместо да търси международна подкрепа, за да се утвърди, киевската хунта реши с един удар да постигне всичко, в резултат на което успя да влоши отношенията си дори с онези страни и правителства, които съучастваха в дестабилизирането на Украйна. На воплите на Турчинов и компания, че хазната била празна и имало спешна нужда от 35 млрд. помощ, Полша откликна, че няма да даде и едно евро на корумпираните власти в Киев. Напомпаните обещания на немския евродепутат от ЕНП Елмар Брок (прочул се с българофобията си заради нападките по адрес на АТАКА и призивите от българските имигранти в Германия да бъдат снемани отпечатъци, сякаш са втора ръка хора) за финансова инжекция на ЕС в размер на 20 млрд. евро бързо се свиха до скромния и реалистичен 1 млрд. Страните-членки на Евросъюза като цяло са далеч от пълния консенсус в оценките си за ставащото в Киев: България, Румъния и Унгария реагираха остро на опитите за дискриминиране и асимилация на своите малцинства в Украйна. Левите сили от цяла Европа и света, начело с френските, испанските и холандските социалисти, осъдиха политическите преследвания и размахаха пръст на ЕНП, задето под маската на „демократична революция” се разправя с опонентите си. Турция пък побърза да направи паралел между метежите в Киев и протестите срещу Ердоган, и да разкритикува Запада за намесата му. Неоосманският режим на Ердоган, който изигра най-зловредна роля в сирийския конфликт в угода на САЩ и Израел, започва бавно да се преориентира на Изток чрез съвместни икономически и енергийни проекти с Русия и чрез засилващия се интерес на Анкара към Евразийското пространство. Проблемът е, че в Турция има 2 стратегически американски бази, което автоматично я превръща в огледална на Украйна арена на ожесточен геополитически сблъсък. Междувременно Китай обяви, че завежда дело пред международния арбитраж за недоставено от украинска страна зърно на стойност 3 млрд. долара. Москва постави под бойна готовност два свои военни окръга с над 150 хил. войници след изказаните претенции на „Десен сектор” и други екстремистки групировки, които са вече на власт, към няколко югозападни области на Русия и към Приднестровската Молдовска република. За броени дни превратът успя да настрои срещу себе си почти всичките ключови играчи и съседи на Украйна – ситуация, която доста напомня съдбата на първата независима украинска държава от 1917-1919 г., воювала едновременно срещу Червената армия и белите, срещу Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия.

Зам. държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд позира с лидерите на опозицията.

В момента май само Съединените щати продължават да стоят плътно и безкомпромисно зад „революцията”, макар тя да не беше особено „мирна”, нито „цветна”, а още по-малко революция. Няма как да е иначе, след като именно Вашингтон я предизвика, защото разглеждаше асоциирането на Украйна към ЕС като възможност за трайното й и ефективно откъсване от Русия, а Янукович замрази евроинтеграционния процес. Впрочем, САЩ са вложили над 5 млрд. долара в Украйна за създаване на своя пета колона в лицето на неправителствени „граждански” организации, политически сили и бизнес кръгове. Затова и ще използват задаващия се финансово-икономически колапс, за да хвърлят Украйна в смъртоносната прегръдка на МВФ, сътрудничеството с който беше спряно от предишното правителство. Фондът, разбира се, би отпуснал съответния кредит само в замяна на жестока неолиберална политика, която да доведе до пълното колонизиране на украинската икономика от наднационалните корпорации и едрия капитал.

А тези кроежи вероятно щяха да са вече факт, ако в конфликта между победилата опозиция и президента Янукович не се бяха намесили като трети фактор рускоезичните южни и източни региони на страната.

Именно там живеят и българите. В Харков конгресът на депутатите от Югоизтока оспори легитимността на Върховната Рада в Киев, но и разкритикува бездействието на свалените власти. Не е ясно дали и как ще се проведат неправомерно насрочените за 25 май предсрочни президентски избори. В Одеса десетки хиляди скандираха „Русия” и „Фашизмът няма да мине”, а в Севастопол 50 хиляди души с руски знамена пяха „Вставай страна огромная”. В събота в тези региони се очакват още по-масови демонстрации. Също както през Втората световна, кримските татари пък откриха фронт срещу руското население на полуострова, като с викове „Аллах акбар” се обявиха в подкрепа бандеровския преврат в Киев. В нощта срещу четвъртък обаче неизвестни въоръжени мъже овладяха правителствените сгради в Крим и издигнаха руското знаме, а правителството в Симферопол насрочи референдум за статута на автономната република.

Руското знаме се вее над парламента на Крим.

Самозванецът Турчинов от своя страна заговори за опасност от руска военна агресия – въоръженият сблъсък между превратаджиите в Киев и Русия вече не изглежда невъзможен. При такова развитие западните медии ще се постараят Москва да изглежда като агресор, както стана във войната с Грузия.

Изглежда, че хаосът в Украйна е тотален и пълномащабната гражданска война с етнорелигиозен привкус и последващ разпад на държавата е съвсем реалистичен сценарий. Това не би било проблем нито за Запада, нито за Москва – те принципно нямат интерес от силна и единна украинска държава. Русия дори би спечелила от един евентуален разкол, привличайки по-богатите и значими източни и южни области, и харизвайки на Запада бедната, аграрна и населена със силно радикализирано население Западна Украйна – едно ново Косово, с което ще трябва да се оправя Полша. Ето защо, за да избегне такава нежелателна развръзка, Вашингтон бленува да „приобщи” и Крим, и Донбас към „евроатлантическите ценности”, но това трудно може да стане при положение, че превратаджиите в Киев, начело с „президента” Турчинов и „премиера” Яценюк са абсолютно неспособни да овладеят страната и вече сами признават, че са обречени.

„Мирно протестиращи“ на Майдана чакат да научат състава на превратаджийското правителство.

Никой никъде из страната не работи по издадените срещу Янукович и неговите министри заповеди за арест. Искаха да ги пратят в Хага, но получиха оглушителен отказ от Международния съд там. Силовите структури пък отказват да изпълнят заповедта на временния вътрешен министър Арсен Аваков (впрочем, разобличен като педофил и хомосексуалист) за разформироване и обезоръжаване на спецчастите „Беркут”. В същото време екстремистките банди, въоръжени с разграбеното от военни складове из Западна Украйна оръжие, абсолютно необезпокоявано тероризират населението, вършат грабежи и изнасилвания. Именно те контролират Майдана и държат депутатите за заложници. Заричат се да не напускат центъра на Киев до лятото, поставят все нови и нови неизпълними искания и вече влизат във все по-остри пререкания с трите партии от опозицията. В сряда вечерта Майданът освирка състава на новото „правителство”. Кога и как „революцията” ще изяде децата си, ще покаже само времето. Тимошенко бързо усети накъде отива работата и се изнесе навреме.

Само бърз фалит може да отложи гражданската война

И все пак, съществува още един сценарий, който е по-малко вероятен, но би бил най-благоприятен за Украйна – в случай, че предстоящият фалит, острите икономически проблеми и социалното недоволство успеят да изместят и засенчат етнорелигиозното противопоставяне между Изтока и Запада в страната, е много възможно превратът да се провали и разпадне от само себе си, и да се създадат условия за възстановяване на легитимната власт в Киев. Русия засега е безмълвна за бъдещето на договорения през декември кредит от 15 млрд. долара и за цената на газа. Китай си иска своето, ЕС се стиска, а преговорите с МВФ изискват време. Украинската валута – гривната, девалвира с бързи темпове, а само за последните 3 дни от банките са изтеглени над 3,3 млрд. долара. Може би точно такова развитие изчаква и Янукович, който след няколко дни на мълчание излезе със заявление, че „ще се бори докрай” за прилагане на примирието от 21 февруари, и който през целия конфликт, а и по-рано през мандата си, се опитваше да постигне баланс и да намери компромис между двете почти несъвместими части на Украйна.

* * *

Каквото и да стане със страната оттук нататък, очевидно е, че геополитическият сблъсък между Изтока и Запада в Киев е челен и може би е последният предвестник на нов глобален конфликт от невиждани досега мащаби. Възможно е вече да е премината една линия, от която връщане назад няма. Да се надяваме все пак, че 100 години след Сараево отговорните фактори, най-вече от Вашингтон, Брюксел и Берлин, ще проявят поне малко разум…

Георги Сенгалевич  

В. „Атака“, бр. 102 / 28 февруари-6 март 2014 г.