САМО ПАТРИОТИТЕ МИСЛИМ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА

Спасяването на регионите е ключът към възраждането на България

Отново сме в предизборна кампания, отново настана време за бомбастични обещания, за пладнешки лъжи и откровено безсрамие на управлявалите ни през изминалите 27 години. борисов-горановОт ГЕРБ изведнъж се сетиха предизборно, че доходите трябвало да скочат, в БСП си поставиха за цел да има 8 милиона души в страната, но без да кажат дали това ще са българи или някакви други, а богаташът Марешки ръси една след друга небивалици, като 1000 лв. за новородено дете, магазини за бедни и прочее, само и само да залъже хората и да отклони протестния вот от истинските, автентични носители на промяната. Народът обаче е достатъчно мъдър и все повече българи осъзнават, че единствено патриотичните сили, които се обединихме в битката за България, можем да променим статуквото. С ясни и конкретни политики, които ще отстояваме както преди изборите, така и след тях – в парламента и в другите сгради на властта, където избирателят ни изпрати. Много се изговори напоследък за новите лица, за младите в политиката и т.н. Е, оказа се, че „новите лица“ в БСП са на възраст по-висока от тези, които Корнелия Нинова изпрати в пенсия. При Марешки пък листите са пълни с аптекари, лекари и техните роднини, което издава пълната липса на кадри и на потенциал в неговата бизнес формация. Всички те няма да назоват истинските проблеми така, както го правим ние. Те

не говорят за мигрантската заплаха,

за радикалния ислям, за колониалния икономически модел (та те са част от него!). 0000277149-article2България вече не е просто в демографска криза – в ход е реален процес за разчистване, за освобождаване на територията ни за някакво друго, ново население. И ако не го пресечем сега, след 4 години може да е твърде късно. Защото докато Борисов и Нинова мерят мускули, а други се борят да се докопат до парламента или поне до заветния 1% за субсидия, България си отива. В 21-ви век ние сме шестата в света страна по равнище на смъртността, цели региони опустяват, милиони българи са в чужбина, а останалото трудоспособно население се концентрира в София и още няколко града. Неграмотността расте. Получава се омагьосан кръг: регионите страдат от безработица, а ако инвестиции все пак се намерят, то няма кой да работи! Затова спешно трябва да се формулира работеща

стратегия за спасяване на българското село и на малките градове,

докато още не е твърде късно. Не може в рамките на една страна като България да съществуват такива чудовищни неравенства между столица и провинция, между град и село, между отделните региони, между две съседни общини дори. Една от тези по-скоро губещи области, разположена между София и Пловдив, е Пазарджишка област. Нашата задача ще бъде привличане на нови, реални инвестиции чрез политика на данъчни преференции там, където безработицата, и особено младежката безработица, е най-висока.

17240101_1497819076918171_7128606952479171527_o

В пазарджишки села като Тополи дол са останали само възрастни хора, които изнемогват.

Освен за реиндустриализация и разкриване на нови работни места, ще работим и за рязък скок на доходите, защото в момента работодателите печелят несправедливо от евтиния труд на работещите. Време е да се сложи край на феномена „работещи бедни“ в България. Това е експлоатация. Особено в региони като Пазарджишкия, където средната работна заплата е по-ниска от средната за страната. Съвсем естествено е тези дисбаланси да тласнат младите българи към София или директно зад граница в търсене на достойно заплащане и по-добра реализация. А в области с висок процент мюсюлманско и циганско население това може да се превърне и в заплаха за националната сигурност. Затова от първостепенно значение е да задържим младите хора в България и по родните им места. За целта трябва да им се осигурят условия за достоен живот, сигурност и възможности да създават семейства. Държавата има нужните инструменти за всичко това. На битовата престъпност по селата може да бъде сложен край. Нужна е обаче политическа воля, каквато ГЕРБ и останалите нямат. Докато БСП отново капитулира пред неолибералния плосък данък, ние от АТАКА години наред

работим за прогресивно семейно подоходно облагане,

за да може напр. младите семейства да се ползват с данъчни облекчения, а най-бедните българи изобщо да не плащат данък върху доходите си. 15325303_1421876567852847_4273031723533059270_oДетските надбавки пък изобщо не трябва да са обвързани с размера на доходите на родителите, както е сега, защото така социалните помощи изтичат в многодетните цигански семейства. На тях Марешки иска да даде още. С малцинствата вероятно и Нинова ще запълва бройката до 8 милиона. Ние казваме, че тези помощи трябва да бъдат обвързани със статуса на родителите – дали са съвестни граждани, дали си плащат данъците, дали децата им ходят на училище. И тук стигаме до проблемите на образованието, което е една от многото жизненоважни системи в колапс. Няма как да говорим за индустрия и за технологична България, когато професионалното образование е на дъното. Докато в класните стаи не се завърне родолюбието, бъдете сигурни, че основната мисъл на нашите деца ще бъде как по-бързо да се изнесат от България и да слугуват някъде в чужбина.

Докато не започне да се изучава вероучение,

бъдете сигурни, че насилието сред подрастващите ще расте, а абортите ще стават все повече. В момента те са около 30 хиляди всяка година, при 65 хиляди родени деца, и никой не говори за това! Време е някой да слезе от комфорта на жълтите павета и да помисли за бъдещето на страната ни, за децата и за семействата, за младите хора. 17342747_1494253133941432_1320787565669000461_nПодкрепете ни, за да възродим регионите, забравени и изоставени на произвола. С № 17 в бюлетината. За да я има България утре!

Георги Сенгалевич – кандидат за народен представител от ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ в Пазарджишки район, преференция № 7

Advertisements

ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФРОНТ ВЪВ ФРАНЦИЯ

Пропагандната машина на системата отново е в ход. В неделя хората от цял свят „научиха” от медиите как Националният фронт на Марин Льо Пен претърпял съкрушителна загуба на втория тур от регионалните избори във Франция, на които се избират президенти и регионални съвети на 13-те нови френски региони.

Marine_og_Marion_989633y

„Кланът Льо Пен“: председателката Марин с племенницата си Марион Марешал-Льо Пен – най-младата депутатка в историята на Франция.

И след като на първия тур от 6 декември националистите предизвикаха шок, спечелвайки първото място с 28 %, то на балотажите в крайна сметка десницата на Саркози взе 7-те най-богати региона, а управляващата левица запази контрола върху 5 други, докато един отиде при националистите – само че не френските, а корсиканските, които се борят за автономия на остров Корсика. Въпреки привидната победа, веднага след вота Никола Саркози побърза да обяви, че ще сформира нов екип, изтиквайки либералите от редиците на десницата и изяснявайки идеологическата линия.

PARTI EN TETE 2015

І тур на регионалните избори: победителят в отделните департаменти, от които са съставени 13-те региона (в тъмно синьо е Националният фронт, в светло -десницата и в розово левицата).

Премиерът-социалист Манюел Валс пък предупреди, че заплахата от „крайната десница” съвсем не е отминала, а крайно левите започнаха да анализират защо френският народ този път буквално ги изтри от електоралната карта. Работническата класа бламира комунистите и зелените, които във Франция се занимават предимно с правата на гейове и мигранти, и гласува масово (43 %) за Националния фронт. Именно затова на втория тур в неделя фронтът постигна най-високия резултат за цялата си история, спечелвайки гласовете на 6,8 милиона французи.

fn

Историческо развитие на подкрепата за фронта от 1984 досега. Спечелените на тези избори 6,8 млн. гласа счупиха предишния рекорд от президентските избори през 2012.

Само за последните три години формацията, която иска да извади Франция от ЕС и НАТО, да пресече ислямизацията и да изгони нелегалните имигранти, и да замени неолиберализма с нова икономическа философия, успя да увеличи в пъти своето политическо влияние. Фронтът беше първи на миналогодишните европейски избори с 24 избрани евродепутати на фона на едва трима през 2009. Успя да вкара свои представители и в парламента, и в сената. Увеличи присъствието си в департаментите от 0 на 62 представители, а сега утроява броя на регионалните си съветници от 118 на 358.

И въпреки че на първия тур победи в 6 от 13 региона (19637 общини или 53 % от всички населени места), FN не спечели балотажа в нито един регион, което даде повод на медиите да тръбят за „поражение”. Причината всъщност се крие в несправедливата мажоритарна избирателна система в два тура, която играе ролята на последна опора на статуквото. Всеки път, когато Националният фронт стигне до балотаж с 30-40 % подкрепа, всички останали политически сили – десни, центристи, социалисти, зелени, комунисти, джихадисти, синдикатите и дори масоните от Великия Ориент, се обединяват в т.нар. „републикански фронт”, за да спрат националистите.

fn4

ІІ тур: в тъмно синьо са общините, в които фронтът на Льо Пен побеждава, преодолявайки „републиканския бараж“.

Именно на тази схема се дължи и „загубата” им на втория тур в неделя. Така например на балотажа в 6-милионния регион Север-Па дьо Кале-Пикардия председателката на фронта Марин льо Пен получи малко над 42 % срещу кандидата на десницата, подкрепен от цялата система, а младата депутатка Марион-Марешал Льо Пен събра 46 % на втория тур в югоизточния 5-милионен регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг срещу друг десен кандидат, подкрепен от всички останали политически сили. Всички! За съжаление все още не е тестван вариантът на пряк двубой между Националния фронт и кандидат на т.нар. левица, за да се види дали схемата за „републикански фронт” би сработила и отдясно-наляво. Либералната левица просто е твърде слаба, за да се добере до такъв двубой в ключовите региони.

fn2

При старото административно деление Националният фронт щеше да спечели втория тур в региона Лангедок-Русийон, побеждавайки левите и десните.

В някогашния й бастион на север сега е изместена от Марин Льо Пен, чийто първи коментар след обявяване на резултатите беше, че „режимът е в агония”. И наистина, на системата й става все по-трудно да възпре похода на Националния фронт към властта. Защото ако през 2002 г. Жак Ширак взе над 82 % срещу Жан-Мари Льо Пен на балотажа за президент, то десетина години по-късно дъщеря му „губи“ вече с резултат 40-45 % на 55-60 % за всички останали, взети заедно! Ако пък действаше старото административно деление, при резултатите от неделя фронтът щеше да спечели в южния регион Лангедок-Русийон. Така че реалната власт вече не е далечна химера. В тази връзка обстоен анализ на „Le Monde“ показа, че от 92 предложения в програмата на Марион-Марешал Льо Пен за региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг, само 3 са преценени като „невъзможни за изпълнение“.

5329163_le-pen-phil-huguen-lille-30-11-new_545x460_autocrop

Марин Льо Пен води в сондажите за президентските избори през 2017.

Една друга политика е възможна и в това изглежда са убедени все повече французи, и особено младите избиратели (35 % за Националния фронт сред гласуващите на възраст 18-25 год.). Старите партии все повече разчитат на етнорелигиозния вот на мюсюлманите (около 5 млн. пришълци главно от Северна Африка), и все още се крепят сред възрастните хора, което за тях е повод за притеснение, защото времето тече и поколенията се сменят. Така че тенденцията е очевидна. Политическото разделение повече не е между леви и десни, а между глобалисти и патриоти. Следващата битка за Франция ще бъде на президентските избори през 2017. И този път ще е доста напечено.

Георги Сенгалевич

Очаквайте в новия брой на в. „Атака“ от 18 декември. 

ЗАЩО И КАК ГРЪЦКАТА СИРИЗА ПОСТИГНА НАЙ-ВАЖНАТА СИ ПОБЕДА

След 7 месеца на битка с кредиторите, в които Гърция беше задушена финансово и накрая притисната до стената със затварянето на банките, първото в днешна Европа антисистемно правителство падна от власт. newego_LARGE_t_1101_54553081Но не беше свалено от опозицията, нито от външните си противници, а от своите. 25 депутати от лявото крило на СИРИЗА гласуваха против сделка с кредиторите, след което сформираха своя парламентарна група и своя партия „Народно единство”. До самото споразумение се стигна след месеци на тежки преговори, през които Алексис Ципрас и екипът около него успяха да привлекат вниманието на целия свят към гръцката кауза. Правителството и гръцкият народ станаха символ на борбата за справедливост в цяла Европа, а гръцкото знаме започна да се вее по улиците на десетки европейски градове, където другите народи демонстрираха своята солидарност с гърците.

Море от хора заля площад

Море от хора заля площад „Синтагма“ на 3 юли в подкрепа на правителството

Кулминацията настъпи на 5 юли, когато старото споразумение с кредиторите вече беше изтекло, а гръцкият народ на извънредно свикан от Ципрас референдум гласува масово с „НЕ” на текста за ново споразумение, предложен от МВФ, Еврокомисията и Европейската централна банка. Целта на гръцкото ръководство беше да въвлече целия народ в преговорния процес и да използва подкрепата му за засилване на позициите на страната, за една по-добра сделка. Последвалите няколко дни след референдума показаха мощно разместване на пластовете вътре в ЕС, и ако по-рано всички заедно наричаха гърците „мързеливци” и „прахосници”, то сега Европа се раздели на 2 лагера: от едната страна Германия с дузина сателитни й държавици, които останаха непреклонни в отстояването на гибелните неолиберални политики, а от другата – Гърция, Италия, Франция, Кипър, Австрия плюс председателя на Еврокомисията Юнкер, настояващи за компромис. WO-AX144_GRFRA_P_20150713195523След 17 часа преговори на 13 юли споразумението стана факт, въпреки негодуванието на Берлин. Оказа се, че екипът на Меркел и особено немският финансов министър Шойбле са имали за основна стратегия това, което мнозина смятахме за алтернатива за закъсали страни като Гърция: излизане от еврозоната и възстановяване на националната валута. Шойбле е искал бунтовните гърци да бъдат изхвърлени от еврото, след което да бъдат докарани до такава икономическа катастрофа, че никой повече да не посмее да се противопоставя на диктата на Берлин в Европа. Връщане към драхмата сега щеше да доведе до бързото й обезценяване, до рязък спад на жизнения стандарт в Гърция и поевтиняване на всичко, което да бъде изкупено на безценица, нов скок на безработицата, нова вълна от фалити за гръцкия бизнес и банки, и цялостна дестабилизация на южната ни съседка в условията на мощен миграционен натиск. Нямаше да реши, а само да влоши още повече нещата с гръцкия дълг, който и сега е невъзвръщаем. 655-402-gyrciia-evroНито Русия, нито Китай или друга страна от БРИКС щеше да е в състояние да поеме това бреме и да привлече Гърция в антизападната орбита. Всъщност единствената сила, която изрази готовност да „спаси” Атина в случай на скъсване с Европа и кредиторите, бяха… САЩ и Федералният резерв! До този екстремен сценарий, слава Богу, не се стигна благодарение на постигнатото споразумение, което иначе изобщо не разреши, а само отложи във времето въпроса с гръцкия дълг. От едно такова отлагане обаче полза имаха всички: гръцкото правителство се сдоби с време да се утвърди във властта, еврозоната остана цяла, Германия прокара интересите на своите корпорации, а Русия и Китай останаха доволни, че гръцкото тегло ще продължи да виси като воденичен камък на шията на ЕС.

Лафазанис и Констандопулу оглавиха отцепниците от СИРИЗА

Лафазанис и Констандопулу оглавиха отцепниците от СИРИЗА

Не така мислеха левите догматици в СИРИЗА, които разчетоха постигнатия компромис като предателство на гръцкото „НЕ”, и за да останат идеологически чисти, оттеглиха доверието си към правителството и си присвоиха името на блока на Салвадор Алиенде „Народно единство”. От Ципрас бяха очаквали безумно мъченичество, героична борба до смърт с целия световен финансов капитал, и нищо по-малко. Вместо това гръцкият премиер се реши на труден компромис, за да запази страната жива и да се задържи на власт с дългосрочна перспектива за промяна. Споразумението с кредиторите беше прибързано обявено за „безусловна капитулация”, макар да изглежда по-скоро като стратегическо отстъпление за Ципрас, ако го разгледаме в детайли. v2-Tsipras-AFPВ замяна на 86 млрд. нов заем при едва 1 % лихва, с който да бъдат погасявани старите задължения, в рамките на 3 години Гърция ще трябва да приложи нови рестриктивни мерки в размер на 9,7 млрд. евро. Сформира се и приватизационен фонд с 50 млрд. евро държавни активи, който ще работи през следващите 30 години, през които ще се изплаща новият заем. В същото време обаче Гърция ще спести 20 млрд. евро от договорения по-нисък първичен бюджетен излишък, а държавният дълг ще бъде намален чрез прехвърлянето на облигациите от МВФ и ЕЦБ към ЕСМ – Европейския механизъм за стабилност. Страната ще получи и 35 млрд. евро инвестиционен пакет, а също ново орязване на дълга тази есен. И нещо много важно: отношенията с кредиторите вече ще се определят по правилата не на английското, а на европейското право, което гарантира неприкосновеност на гръцката държавна собственост. Всичко това никак не звучи като капитулация. 12011397_10153763783598054_4321419439704256902_nОсвен споразумението, само за няколко месеца във властта първият кабинет на Ципрас върна на работа уволнените под диктата на Тройката държавни служители, замрази концесията за златодобив, отпусна безплатна храна, ток и подслон на 650 хиляди социално слаби, премахна таксата от 5 евро за преглед при лекар, възстанови гръцката захарна промишленост, отвори закритата държавна медия ЕРТ. Започна разследване на листата „Лагард”, съдържаща имената на над 2000 богати гърци с авоари в швейцарски банки, укрити от данъчно облагане. И въпреки всичко това, в хода на предизборната кампания за свиканите на 20 септември нови избори гръцкият премиер трябваше да изтърпи атаки от всички посоки. Стана ясно, че системата е искала да въвлече СИРИЗА в капан, за да нанесе удар по всички антисистемни движения в Европа. Изборите на 25 януари, които Ципрас спечели, са били част от този план. 12011351_10153748166018054_621272865947388305_nДа не забравяме, че те бяха предсрочни – свикани от предишния десен премиер Самарас в крайно неподходящ за всяко ново управление момент, само един месец преди изтичането на втората спасителна програма. Цялото медийно внимание на света е било фокусирано съвсем умишлено върху триумфа на СИРИЗА през януари – за да могат след това старите елити да сочат с пръст провала на Ципрас и да обясняват на народите, че алтернатива няма. Замисълът е бил, попадайки в капана, СИРИЗА и нейните съюзници от „Независими гърци” или да поведат страната към алтернативен сценарий с излизане от еврозоната, след което Гърция да рухне под обсадата на световния капитал, а правителството да бъде свалено със сила, или да се предадат под натиска на кредиторите – да станат част от системата, като СИРИЗА се разпадне и старите партии се завърнат на бял кон. Untitled12Този план се провали, защото авторите му бяха подценили харизмата на Алексис Ципрас, в когото някои вече виждат фигурата на 21-ви век за Гърция. И така, въпреки лъжите на социолозите, които отчитаха голям спад в подкрепата за Радикалната левица и прогнозираха дерби за първото място, на 20 септември Ципрас отново триумфира с 35,5 % от гласовете и над 7 пункта преднина пред старата неолиберална  „Нова демокрация”. Отцепниците от „Народно единство”, където се събраха ключови фигури от СИРИЗА, като легендарния Манолис Глезос, председателката на парламента Зои Констандопулу, бившия енергиен министър Лафазанис, а накрая и бившия финансов министър Янис Варуфакис, останаха извън новия парламент с едва 2,8 %.

Ципрас и Каменос отпразнуваха заедно изборната победа

Ципрас и Каменос отпразнуваха заедно изборната победа

Екстремните формации – неонацистката „Златна зора” и комунистите, не успяха да спечелят нови позиции, а „Независими гърци” отново влязоха в гръцкия парламент напук на социолозите. Оглавяваната от Панос Каменос националистическа и евроскептична формация отново бе предпочетена за коалиционен партньор от Ципрас и ще бъде гарант за позициите на Православието в новия кабинет. Сътрудничеството между Ципрас и Каменос е и символичен знак за националното помирение между патриотичната левица и народната десница в Гърция 6 десетилетия след гражданската война, а тяхната нова победа сега е много по-важна от триумфа на 25 януари. Затова и не се отразява от медиите. Тя не е удобна и не се вписва в плановете на кукловодите. Защото ще даде тласък и на другите антисистемни партии в Европа, показвайки, че те могат да управляват и да постигат успехи. 11214725_1072601449424803_6476312208016906602_nОсвен това новото гръцко правителство вече не е съставено от хора без опит, с илюзии и очаквания за лесно решение на проблемите, а самият Ципрас е много по-ценен сега –  закален в битките, приземен в действителността и наясно с предизвикателствата. Ще му се наложи първо да разгроми гръцката олигархия с нейните медии и икономически интереси, за да си подсигури тила за големия сблъсък със световната олигархия, който тепърва предстои, и в който Гърция повече не трябва да бъде сама.

Георги Сенгалевич

Очаквайте в следващия брой на в. „Атака“.

АЛЕКСИС ЦИПРАС: ГЕРОЙ, ПРЕДАТЕЛ, ГЕРОЙ, ПРЕДАТЕЛ, ГЕРОЙ

Извиняваме се на марксистите по целия свят (и на всички останали антиглобалисти, б.р.), задето Гърция отказа да извърши ритуално самоубийство в името на каузата. Докато вие страдате върху вашите дивани.

v2-Tsipras-AFPПоказателно за политическия пейзаж на Европа, а и на света е, че мечтите на всеки за социализъм изглежда са лежали върху плещите на младия премиер на една малка държава. Изглежда битува някакво ревностно, ирационално и почти евангелско вярване в това, че една дребна страна, давеща се в дълг, задъхана в търсене на ликвидност, по някакъв начин (и този някакъв начин никога не беше уточнен с детайли) ще победи глобалния капитализъм, въоръжена единствено с камъни и пръчки.

И когато се видя, че май няма да стане, те се изметнаха: „Ципрас капитулира“; „Той е предател“. Сложността на международната политика беше редуцирана до хаштаг, който бързо се промени от варианти като #prayfortsipras (моли се за Ципрас), до вариации на #tsiprasresign (Ципрас, подай оставка). Светът изискваше своя кулминационен момент, своя финал на X-factor, своята Холивудска развръзка. Всичко друго, освен бой до смърт, щеше да е неприемливо малодушие.

И колко е лесно да бъдеш идеологически чист, когато не рискуваш нищо! Когато не се сблъскваш с недостиг (на стоки и лекарства, б.р.), с обществено разединение, граждански конфликт, с живота и смъртта. Колко е лесно да настояваш за сделка, за каквато е ясно, че никога няма да бъде приета от останалите страни-членки на еврозоната. Колко лесни за вземане са смелите решения, когато не си вътре в играта, когато не отброяваш, както аз, последните 24 дози от лекарството, което предпазва майка ти от получаване на гърчове.

Двайсет дози. Четиринайсет.

Странна проява на патологичен негативизъм е да се фокусираш само върху това, което си изгубил, вместо върху това, което си спечелил. Това същото поведение го проявяват групи от населението във всяка една държава – копнеещи за своята перфектна социалистическа утопия, но в същото време укриващи данъци всеки път, когато им се удаде възможност.

gr3Идеята за Ципрас като „предател“ е базирана основно върху циничната и погрешна интерпретация на референдума от миналата седмица. „OXI“, внушават ви критиците, означава НЕ на всякакъв вид споразумение, един вид зелена светлина за хаотичен Grexit (излизане от еврозоната). Нищо подобно. В реч след реч, отново и отново Ципрас обясняваше, че му трябва силно „OXI“, за да го използва като оръжие в преговорите, и да постигне по-добра сделка. Пропуснахте ли всичко това, а? Сега може да мислите, че той не постигна по-добра сделка, и това е така. Но да се твърди, че „не“-то позволявало Grexit, е дълбоко неискрено. Ами 38-те процента, които гласуваха с „да“? (и още 37 % от населението на Гърция, които не участваха в референдума, б.р.) Нима Ципрас не представлява и тези хора също?

Но не се бойте. Споразумението може отново да се окаже неработещо. Може да не бъде одобрено от гръцкия парламент. СИРИЗА може отвътре да се разпадне на парчета. Grexit може да бъде наложен и от тези, които вече години наред се опитват да го предизвикат. Тогава ние ще можем да оценим онова, което ви изглежда като по-добър изход.

Дванайсет дози. Десет.

Споразумението, което Ципрас постигна, след като преговаря в продължение на 17 часа, е много по-лошо, отколкото всеки си е представял. То е също и много по-добро, отколкото някой се е надявал. Зависи дали се фокусирате върху това, което е загубено, или това, което е спечелено. Загубата е пакет от чудовищен остеритет (мерки за икономии). Това е пакет, който всеки с политически познания знае, че беше на път така или иначе. Единствената разлика е, че при сервилно правителство като предишните, той нямаше да бъде придружен от никакви компенсации.

WO-AX144_GRFRA_P_20150713195523Това, което е спечелено в замяна, са много повече пари, отколкото преди сме си представяли, за да има прилично финансиране в средносрочен план, и да се позволи на правителството да приложи своята програма, значителен инвестиционен пакет, освобождаване на парите от EFSF, които досега ни бяха отказвани (отказвани още на „доброто“ правителство на Самарас), и договорка за преструктуриране на дълга чрез прехвърляне на облигации от МВФ и ЕЦБ към ЕСМ (Европейския механизъм за стабилност). Което е нищо, ще ме репликират умниците. Анализаторът на ЕРТ (гръцката държавна телевизия) Михаил Геланталис изчислява само тази последна част на между 8 и 10 млрд. евро по-малко лихвени плащания всяка година. А това са много сувлаки-та.

През последните няколко часа ми бе казано, че Гърция „просто трябва да избере #Grexit СЕГА“, че ние „имаме чудесен климат и можем лесно да бъдем самодостатъчни“, че „трябва да възприемем bitcoin и crowdfunding, за да заобиколим монетаризма“, че „САЩ ще ни изпратят лекарства“. Никой от тези хора не предлага това да стане в неговата страна, нали разбирате. Само в Гърция, за да видят какво ще стане. Повечето от тях живеят в държави с центристки правителства, които налагат остеритет, но гарантират устойчиво снабдяване на магазините с най-новите iPad-и. И всички те, без изключение, щели да договорят по-добра сделка с нож, опрян в гърлото, щели да са по-смели.

Моят въпрос към тези критици е: Какви битки водите във вашата страна, град, населено място, точно сега? И на каква цена? Дали всъщност не сте също толкова лоши, колкото са идеолозите на неолиберализма, които искат да експериментират със „страна – играчка“, с човешки животи, и да видят какво ще излезе?

Осем дози. Пет.

10154470_10204610618333796_8091343115265544947_nРазглеждано едва ли не като Шлемово усое (фантастична крепост от произведенията на Толкин, която злите сили пробиват и почти превземат, б.р.), поражението на гърците е монументално, необратимо. То е моментът, в който „всичко е загубено“. Но е много по-ценно да го разглеждаме като отделна битка от една много по-голяма война. Това сражение изкара врага на открито, на преден план, разкри всичките му силни и слаби страни. То предостави сведения на други в Испания, Португалия и Италия, които да гарантират, че те ще са по-добре подготвени. Тази битка беше водена смело. И умно, тъй като Гърция трябва да продължи да живее, за да се сражава в друг ден.

Ние избрахме един добър, честен и смел човек, който се бореше като лъв срещу неизмеримо огромни интереси. Резултатът може да не е мъченичеството, на което се надявахте. Но засега това ни стига.

Алекс Андреу (Атина, Гърция)

Byline

ГЪРЦИЯ НАНЕСЕ ЖЕСТОК УДАР НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

В края на първите 5 месеца от своето управление новото гръцко правителство, съставено от лявата СИРИЗА и националистическата партия „Независими гърци“, се изправи пред трудна дилема.

Графика на

Гърция в ЕС и еврозоната. Графика на „спасяването“

„Спасителната“ програма за страната, договорена от предишния кабинет, изтичаше окончателно в края на юни. След 5 години на варварски икономии, катастрофален спад на жизнения стандарт, икономическа рецесия и огромна безработица, Гърция спешно се нуждаеше от ново споразумение, което както да гарантира кредитирането на изпадналата в дългова спирала страна, така и да осигури перспектива за растеж, икономическо възстановяване и овладяване на неуправляемия дълг, изстрелял се до колосалните 180 % от БВП. След месеци на тежки преговори, на 22 юни екипът на Ципрас предложи на Тройката (МВФ – Еврокомисия – Европейска централна банка) компромисен текст, предвиждащ мерки за икономисване на 8 млрд. евро, напр. чрез вдигане на данъците за богатите. След като първоначално приветства плана, дни по-късно Тройката осъди с класово настървение мерките срещу олигархията и изненада гърците със свое контрапредложение, предвиждащо рязко вдигане на ДДС на 23 %, вкл. за туризма и ресторантьорството, вдигане на пенсионната възраст на 67 години, съкращаване на военния бюджет с 400 млн. евро, масови приватизации и т.н.

Процентите от средния доход на домакинство, които остеритетът (мерките за икономии) засяга

Процентите от средния доход на домакинство, които остеритетът (мерките за икономии) изяжда

Със своя ултиматум кредиторите целяха да притиснат изпадналата в неплатежоспособност Гърция, от която изискваха нови и нови жертви, без да са превели нито едно евро на страната от лятото на 2014 г. – в нарушение на кредитната програма! Надеждата им беше, че както предишните гръцки лидери, и Ципрас ще свие знамената и ще склони глава. И така до нощта на 27 юни, когато гръцкият премиер изненадващо свика референдум относно ултиматума на кредиторите. Не се предаде. Стигна се до открита конфронтация: с наближаването на 5 юли (датата на допитването) системата мобилизира всички свои сили, за да саботира демократичния процес. Представителите на статуквото бяха уплашени до смърт, защото разполагаха само със седмица за манипулиране и черна пропаганда. И така, за отговор „ДА“ на референдума открито агитираха всички частни гръцки медии, скривайки от своите зрители и читатели масовите демонстрации за „НЕ“, и заблуждавайки, че правителството може да отмени допитването или в крайна сметка да призове за положителен вот относно мерките на МВФ – ЕС.

17319_861591427266643_4278156499317838342_nДА каза гръцката парламентарна опозиция, начело с двете стари партии – „Нова демокрация“ и „ПАСОК“, които обявиха допитването до народа за „преврат“. „Свободни граждани“ пък се заеха да оспорват пред съда законността на референдума, докато представител на Съвета на Европа го заклейми като „недемократичен“, а МВФ – като „невалиден“. ДА каза председателят на Еврокомисията Юнкер, грубо намесвайки се във вътрешните работи на една страна-членка на ЕС, и изнудвайки премиера Ципрас да призове за положителен вот на референдума. За „ДА“ се застъпиха лидерите на Франция, Италия, Великобритания, заплашвайки гърците с дилемата „евро или драхма“. Към безпрецедентен натиск прибягна и Европейската централна банка, която ограничи до минимум ликвидността на гръцките банки и предизвика тяхното затваряне. „ДА на Европа“, явно и на „европейските ценности“, каза и … висшият клир на православната Църква! Същата, която през 1821 г. казва „ДА“ на Османската империя и нейните ценности, и анатемосва гръцките въстаници. ДА казаха дори част от синдикатите.

gr3И въпреки всичко и всички, народът каза НЕ. Силно и хладнокръвно. Отговорът беше ясен още на 3 юли, когато над 200 хиляди души претъпкаха площад „Синтагма“ в Атина, за да се срещнат очи в очи със своя национален лидер и да поискат от него да ги защити. През онази вечер умря Гърция на елита, на олигархията. Неолиберализмът отстъпи пред силата на народа. Най-голямата политическа демонстрация в Гърция за последния половин век заяви категорично чрез устата на един от ораторите: „Проблемът на кредиторите се състои от 5 думи: Алексис Ципрас – премиер на Гърция. Ние сме тук, за да им кажем, че няма да позволим да съборят нашето правителство!“ И така, на фона на апокалиптичните прогнози в случай на отрицателен вот и на десетките лъжливи сондажи и екзит-полове, предричащи резултат 50:50, волята на народа прозвуча още по-оглушително. Над 61 % във всички региони на страната отхвърлиха мерките на Тройката, като сред младите отрицателният вот надмина 85 на сто! Гръцкият народ издържа на натиска и терора, отхвърли страха и предпочете неясното бъдеще пред бавната, но сигурна смърт на подчинението и неолибералните мерки.

Море от хора заля площад

Море от хора заля площад „Синтагма“ на 3 юли в подкрепа на правителството

Този оглушителен шамар хвърли в потрес еврократите от Брюксел и Берлин. Надяваха се ако не друго, поне да консолидират някакъв „проевропейски“ лагер в Гърция, с който да дестабилизират и да „майданят“ неудобното правителство. Вместо това срещу частните канали и срещу някои опозиционери стартираха прокурорски проверки за лъжлива пропаганда и опит за преврат. И сега еврократите съвсем не знаят какво да правят, защото не са свикнали да губят. Досега никой не им беше казвал „не“. При това директно и фронтално, пред очите на всички. Това всъщност ги плаши най-много: да не би в случай, че отстъпят и сключат с Гърция справедлива сделка, примерът на СИРИЗА да се окаже заразителен и за останалите угнетени народи в ЕС, които един ден заедно да си върнат властта и да детронират елитите.

Алексис Ципрас и коалиционният му партньор и военен министър Панос Каменос

Алексис Ципрас и коалиционният му партньор и военен министър Панос Каменос на митинга от 3 юли

Трескаво пресмятат кое ще им донесе по-малко загуби: дали Grexit и силово смачкване на бунтовна Гърция, което ще сложи край на мита за Обединена солидарна Европа, но ще даде урок на другите закъсали и бедни страни да не дръзват да се съпротивляват, или постигане на справедливо споразумение с Атина, което ще запази целостта на еврото и ЕС, но може да превърне Ципрас в герой, и да даде аргумент и на други в еврозоната да си потърсят правата. Май само тези два сценария останаха. Стига, разбира се, гръцките бунтари да не изненадат системата със следващия си ход.

Георги Сенгалевич

Повече по темата очаквайте в новия брой на в. „Атака“ от 10 юли 2015.

ГЪРЦИЯ ПОКАЗВА РЕШИМОСТ СРЕЩУ БЕДНОСТТА

Правителството на Ципрас се ползва с подкрепата на 80 % от народа

Двата месеца, откакто СИРИЗА спечели изборите в Гърция и състави коалиционно управление с „Независими гърци”, бяха белязани от тежки преговори с евроинституциите и с кредиторите на страната. newego_LARGE_t_1101_54469687В техния ход освен агресивната позиция на Германия, чийто финансов министър Волфганг Шойбле почти всеки ден правеше гръмки антигръцки изказвания, прави впечатление и яростната медийна кампания, чиято цел е с всевъзможни лъжи и манипулации да срине имиджа на правителството, оглавявано от Ципрас. В своята бясна пропаганда журналистите изнамериха снимки на финансовия министър и основна фигура при преговорите Янис Варуфакис, след което морално го изобличиха, задето имал наглостта да свири на пиано, да се храни и да се прегръща с жена си и двамата да са щастливи и усмихнати, докато народът гладувал.

Една от "скандалните" снимки на Варуфакис

Една от „скандалните“ снимки на Варуфакис

Водеща немска телевизия пък не се посвени да фалшифицира видео материал, на който същият Варуфакис уж показва среден пръст на Германия. Подобни медии раздухаха „новината” и за първите протести срещу Ципрас, така че непредубеденият човек да си въобрази как в Атина едва ли не назрява някакъв Майдан, а местните „умни и красиви” вече трупат барикади по улиците на града. А в действителност ставаше въпрос за митинг на опозиционната Комунистическа партия, която иска незабавно излизане от НАТО, ЕС, еврозоната и настоява за едностранно анулиране на дълга. Междувременно започнаха да внушават как СИРИЗА е отстъпила от програмата си, как е склонна да забрави предизборните обещания и да направи компромиси – очевидно с цел да се подкопае доверието и да се предизвикат вътрешни трусове в управляващата партия.

Митинги в подкрепа на гръцкото правителство огласиха цяла Европа

Митинги в подкрепа на гръцкото правителство огласиха цяла Европа

Така и не се разбра обаче как така новото гръцко правителство хем било склонно на отстъпки пред Брюксел и Берлин, хем опасността от GREXIT (излизане на Гърция от еврозоната) била съвсем реална. А истината е, че толкова дискутираното изгонване на Атина от еврото е абсолютен блъф, процедура за излизане от еврозоната няма, а от един такъв сценарий най-много би загубила Германия. Първо, защото еврото изцяло обслужва интересите на германската икономика, и второ – защото излезе ли една страна от еврозоната, ще я последват и други и това ще бъде краят не само на единната валута, но и на самата идея за Обединена Европа. Именно с оглед на всичко това южната ни съседка влезе в тези преговори без страх от големите.

Демонстрация в Париж

Демонстрация в Париж

И тъй като старата програма изтичаше в края на февруари, Гърция и партньорите й от еврозоната трябваше да бързат. Така на 20 февруари се стигна до компромисно споразумение, с което кредитната програма за страната бе удължена с 4 месеца до юни, без обаче да бъде удължаван пакетът от неолиберални мерки за икономии. Водещи неокейнсиански икономисти като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц приветстваха това като крачка в правилната посока. От своя страна Гърция пое ангажимента да представи списък с реформите, които смята да извърши за възстановяване на растежа и заетостта, за стабилизиране на финансовия сектор и засилване на социалната справедливост, вкл. мерки за борба с корупцията и укриването на данъци.

Европейският съвет от 19 март, проведен в тесен кръг, предизвика недоволството на някои от непоканените страни-членки

Европейският съвет от 19 март, проведен в тесен кръг, предизвика недоволството на някои от непоканените страни-членки

За първи път не се предвиждаха нови приватизации или поредно орязване на пенсии и заплати. Защото до този момент именно така Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) „спасяваше” Гърция: в замяна на отпуснатите нови заеми от 240 млрд. евро, които отидоха почти изцяло по сметките на немските и френски банки – кредитори на страната, обикновените хора трябваше да изнесат цялата тежест на кризата. В продължение на 5 години Тройката управляваше чрез имейли, които изпращаше на управляващите в Атина, а парламентът трябваше да превежда и гласува пратените по електронната поща законопроекти. Рестриктивните неолиберални мерки изстреляха безработицата до 27 %, сринаха БВП на страната с ¼ и увеличиха с 30 % размера на държавния дълг. Пълна катастрофа.

Гърция е страната с най-голям срив на БВП в света за периода след Втората Световна война

Гърция е страната с най-голям срив на БВП в света за периода след Втората Световна война

Затова в споразумението, което новото правителство извоюва, терминът „Тройка” изчезна. Този механизъм на унижение, подчинение и чуждо управление бе захвърлен на бунището, а Европа за първи път призна за съществуването на хуманитарна криза в Гърция.

Брюксел и Берлин обаче трудно преглътнаха всички тези отстъпки. Вместо да дадат време на страната да стъпи на крака и спокойно да разговаря с кредиторите за това, което предстои след месец юни, в седмиците след 20 февруари те бързо забравиха за сключеното споразумение. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле обяви, че доверието е разрушено и Гърция няма да получи нито евро от договорения пакет, докато първо не осъществи обещаните реформи, а Еврокомисията пък заклейми ключовия законопроект за подпомагане на най-пострадалите от кризата, предвиждащ отпускането на безплатен ток и храна за 300 хиляди души и подслон за 25 хиляди бездомници. tsipras_0Това е един от ключовите ангажименти на СИРИЗА за борба с бедността, за който новото правителство е предвидило 200 млн. евро – сума, която няма да дойде от нов дълг, а чрез икономии в държавната администрация, вкл. разпродажба на скъпите возила на властта. Напук на ЕС, този законопроект – първият от доста време, който не е пратен по мейл от Брюксел и не е превеждан от английски, беше внесен за гласуване в новия гръцки парламент и подкрепен от всички политически сили там. В този сблъсък, оказва се, гръцкото общество е сплотено и консолидирано. ektimisi-galop_592_355Сондажите сочат, че действията на Ципрас се подкрепят от 80 % от гърците, което го прави най-популярния премиер на най-популярното правителство в Европа. За СИРИЗА сега биха гласували около 45 % от избирателите (10 пункта повече отколкото на изборите на 25 януари), а за „Нова демокрация” – под 20 на сто. Ето защо, имайки зад гърба си подкрепата на народа, той не се поколеба да отхвърли външния натиск, като намекна за референдум или нови избори при провал на споразумението. В новия парламент се съставиха 3 комисии със задача да бъдат разследвани държавният дълг и т. нар. меморандуми – пакетите от рестриктивни мерки, които Тройката беше наложила на страната, и да бъдат изискани репарациите, които Германия дължи на Гърция за времето на нацистката окупация.

Нацистките окупатори позират за спомен насред опожареното село Дистомо след зверското убийство на над 200 от жителите му

Нацистките окупатори позират за спомен насред опожареното село Дистомо след зверското убийство на над 200 от жителите му

Време, белязано от масов глад и над половин милион жертви, над 80 кланета, десетки заличени селища и безброй плячкосани културни ценности. По време на войната Третият Райх не само заграбва златния резерв на Гърция, но и принуждава гръцката централна банка да отпусне на Германия няколко заема, които никога не връща. Това е т.нар. окупационен дълг, който днес възлиза на 11 млрд. евро.

След всичко това Меркел, Юнкер и останалите евролидери изведнъж станаха разговорчиви. Вече не са много сигурни какво да правят с Гърция – ако отстъпят пред исканията на Ципрас, това ще означава в Европа да настъпи радикална, революционна промяна, ще означава ЕС да се отрече от неолиберализма и да заработи в интерес на народите, а не на корпорациите.

На 31 януари стотици хиляди фенове на PODEMOS заляха центъра на Мадрид, развявайки знамена на републиката, на СИРИЗА и Гърция, и скандирайки "тик-так" по адрес на елита

На 31 януари стотици хиляди фенове на PODEMOS заляха центъра на Мадрид, развявайки знамена на републиката, на СИРИЗА и Гърция, и скандирайки „тик-так“ по адрес на елита

Един такъв обрат ще бъде подпечатан от предстоящите избори в Испания и Ирландия, където водещи политически сили вече са сходни на СИРИЗА движения. Ако пък продължат по пътя на конфронтацията и сринат Гърция, за да дадат един добър урок на другите народи да не надигат глава, рискуват да хвърлят южната ни съседка направо в обятията на Русия, а в Европа да предизвикат хаос и разруха, срив на еврото и разпад на Евросъюза. Докато елитите се чудят какво да правят обаче, времето им изтича. Защото развръзката повече не зависи само от тях. Гърция показа, че народите са тези, които пишат историята.

Георги Сенгалевич

Алексис Ципрас пред гръцкия парламент при внасянето на закона срещу бедността:

„Тази ли Европа градим? Европа, която докара хуманитарна криза на един народ, признава, че го е направила, и след това осъжда справянето с тази хуманитарна криза? Каква Европа е това и на кого служи тя? alexis-tsipras.si5 години експериментираха икономически с Гърция. Сега искат да я ударят политически, за да спрат в зародиш промяната, която се задава и в други европейски страни, и за да продължи да се прилага неолибералният модел, от който някои печелят. Народите страдат, но някои печелят. Този сблъсък е политически и социален, но и класов. Целта им е да изградят една европейска общност без права, без сигурност, без обществен контрол. Няма да успеят обаче. Ако ще игнорират споразумението от 20 февруари, ако си въобразяват, че изборите не променят нищо, че страните в дългова криза няма защо да правят избори и трябва да имат някакви технократи, а не избрани хора на власт, то нека си запазят заплахите за някой друг – не за това правителство и не за този народ! Политическата промяна, която започна от Гърция с изборите на 25 януари, се задава като буйна река в Испания, в Ирландия, навсякъде. Тази политическа промяна не може да бъде спряна, защото е предизвикана от голямата социална несправедливост, от големите неравенства, от нуждата на народите да дишат.”

(Очаквайте в новия брой на в. „Атака“ от 27 март 2015)

КАК ДА АНУЛИРАМЕ НЕЗАКОННИЯ ДЪЛГ

Дълговата хунта ни вкарва в спирала на смъртта

            25 януари ще се запомни като един от най-черните дни в историята на България, но и като деня, в който маските паднаха. Разбрахме най-накрая за какво идваха в България държавният секретар на САЩ Джон Кери, генсекът на НАТО Йенс Столтенберг и ред други високопоставени особи. Идвали са, за да разпоредят на колониалната администрация в България поемането на нов, колосален и заробващ външен дълг. За да закупуваме, без да имаме парите за това, старите им самолети, танкове и кораби – целия подвижен, летящ и плаващ скрап, от който САЩ, Германия и други „партньори” в НАТО искат да се отърват. борисов-горановДруго обяснение за това безумие, което не бе подплатено с нито един аргумент, с никаква финансово-икономическа логика, не се намери. Според версията на министър Горанов, заемът от 16 млрд. лева бил за изплащане на стари задължения, които падежирали в периода до 2017 г., само че те, оказва се, не надхвърлят 5 млрд. лева, а и предишното правителство, впрочем,отдавна било намерило част от ресурсите. От останалите 11 млрд. някаква част щяла да отиде за компенсиране на бюджетния дефицит, който бил страховит и пагубен за България, макар да е в рамките на всички фискални критерии, налагани от Маастрихт и фискалните пактове на ЕС. Пак недоумение. Но най-шокираща беше заявката, с която Горанов „спечелил” за каузата на дълга групите на АБВ и ДПС – да не пипа и да не харчи 2 млрд. от 16-те, което повдига въпроса защо направо не емитираме 14 млрд., а трябва да плащаме и лихвите по „замразените” 2 млрд. 1424867191Никой не попита и никой не отговори. Никой не поиска сметка от министъра и защо хем претендира, че хазната е на червено, хем отказва да си вземе 900-те млн. лева държавни пари, които Първа инвестиционна банка трябва да ни връща. Банката иска да ги върне на държавата, а Горанов не ги ще. Защо? Защо главният прокурор не се сезира във връзка с чутовния скандал около един от кредиторите по новия заем – британската банка HSBC, чийто швейцарски клон е уличен в схема за данъчни и дългови измами? Защо парламентът не създаде комисия? Защо не изиска списъка с имената на 74 български граждани, които са укрили в трезорите на банката близо 400 млн. долара незаконни авоари? Кои са тези хора? Защо мълчат медиите?!?

Междувременно Европейската комисия реагира светкавично, като задвижи процедура по поставяне на България под специален мониторинг заради прекомерни макроикономически дисбаланси. Дори и Брюксел е в лек шок от фискалното самоубийство на българските власти. IMG_1959Защото да емитираш колосален външен дълг, който много бързо ще надуе общото равнище на държавния дълг до около и над 40 % от БВП на страната в настоящата ситуация е чисто и просто самоубийство. Българската икономика от доста време генерира нищожен растеж, който даже е измамен. Статистиката лъже: в действителност ние сме в рецесия, само че поевтиняването на цените създава илюзията за някакъв минимален растеж. Поевтиняването е резултат от дефлация – по този показател сме на второ място в Европа след Гърция с 2,3 % през януари. А дефлация означава икономически застой, липса на търсене, фалити на предприятия и растяща безработица. Поемането на нови дългове, за да изплащаме стари, каквато уж била целта на управлението, ни вкарва в дългова спирала и в сценарий, по-страшен от гръцкия. Вярно, голяма част от дълговете на Гърция също са отишли за оръжие през годините: за закупуване на немски подводници и танкове, на американски и френски самолети. Само че Гърция, за разлика от нас, има работеща икономика, има мощен туризъм, има свои собствени капитали, своя олигархия дори. Ние нямаме нищо от това – всичко тук беше или ликвидирано, или е в чужди ръце. european-gov-debtИмахме едно-единствено предимство: малък държавен дълг, възлизащ преди година на 18 % от БВП и на 27 % сега (без новия дълг). Това ни осигуряваше фискален комфорт и стабилност, с каквато почти никоя друга страна в ЕС, нито дори вездесъщата Германия, не може да се похвали. И така до 25 януари, когато неолибералите решиха да ни превърнат и в дългова колония. Защото дългът днес е инструмент за колонизиране на цели народи и държави, за ликвидирането на техния суверенитет от наднационалната финансова олигархия. И когато дойде време за връщане на заема с лихвите, ще трябва или да продължим по пътя на катастрофата, емитирайки нови и нови дългове, за да обезпечим старите, или да обявим неплатежоспособност и фалит. Разбира се, междувременно дълговата хунта, която ни управлява, ще ни е набутала и в еврозоната, за да загубим тотално и монетарния си суверенитет, да загубим всякаква възможност за икономически растеж и конкурентноспособност. И тогава в България ще дойде т. нар. Тройка – трите институции, които „спасяват” закъсалите и изпаднали в дългова криза страни-членки на еврозоната: Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. papavassileou-troikqЩе дойдат, за да защитят интереса на кредиторите и за да ни накарат да плащаме. Всички нас, и то с лихвите – не Борисов и не Горанов. Как ще стане това, питате се, при положение, че икономиката не работи, БВП на страната се свива и хазната е празна – ами чрез „спасителен” пакет от мерки, които Тройката ще наложи на българския народ: орязване на доходите и особено на пенсиите, зачеркване на всякакви социални разходи и източване на фондовете, масови уволнения и ликвидиране на публичния сектор, нови приватизации и разпродаване на държавна собственост – на АЕЦ „Козлодуй”, на природните богатства, на летища и пристанища. Каквото е останало. Ще ни вземат всичко, ще ни отнемат работата, достъпа до образование и здравеопазване, ще посегнат на земите ни и дори на жилищата ни, на частната собственост.

Всичко това ни чака, ако не реагираме, ако след поемането на този дълг допуснем да ни вкарат в еврозоната и не осъществим нужната радикална политическа промяна. Защото изход има. Задача на опозицията начело с АТАКА сега е да атакува 16-те млрд. пред Конституционния съд.

Ако това не сработи, опозицията трябва да излезе с политическа декларация, адресирана до кредиторите и до международните финансови институции, че не признава този дълг, счита го за незаконен и ще го анулира, щом дойде на власт. По въпроса за дълга не може да има приемственост със сега управляващите, защото те действат в нарушение на Конституцията и редица закони. Заявяваме го ясно, за да сме честни с партньорите на страната и най-вече с българския народ. И това не е някакъв революционен акт, който би преобърнал световния финансов ред. В международното право битува принципът за „омразен дълг” (odious debt) – така се нарича всяко задължение, поето от корумпиран и недемократичен режим в ущърб на народния интерес. То се отписва и зачерква изцяло. Така направи Еквадор през 2008 с голяма част от своите дългове, така направи и Ирак след 2003 с дълга, натрупан от Саддам, така през годините са правили редица държави, вкл. САЩ и Русия. Към това днес се стреми и Гърция, но и други задлъжнели страни от Южна Европа. Това трябва да бъде една от задачите на всяко национално отговорно правителство, което измъкне властта от ръцете на дълговата хунта и я върне в ръцете на хората, на народа. 20150125_233841Предстои ни битка за възвръщане на националния суверенитет, за възстановяване на демокрацията и конституционния ред. Само ако я спечелим, страната ни ще може да се присъедини към инициативата на новото гръцко правителство за свикване на европейска дългова конференция, която да отпише големи дялове от дълговете на държавите и да утвърди нов регламент по изплащането на остатъка, включващ мораториум в случай на рецесия и изплащане на дълг само от растежа на икономиката, не от държавните бюджети. Само патриотичните сили на власт ще могат да привлекат финансови консултанти, опитни в преструктурирането на дългове, и да съставят международна експертна комисия, която да разследва целия държавен дълг на България, така както бяхме записали в Плана „Сидеров” още преди 2 години. Колко актуално звучи това сега, когато друг път за освобождение вече няма!

Георги Сенгалевич

Вeстник „Атака“, бр. 145 / 27 февруари – 5 март 2015 г.