ЕДНА МАЛКА, НО ВАЖНА ПОБЕДА В ДЪЛГАТА БОРБА ЗА ДОСТЪПНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ

СУ отмени увеличението на таксите под натиска на студентските протести

            На 27 февруари и студентите излязоха на протест. В случая обаче – за разлика от националното недоволство, което загуби фокус, общността на „Недоволните студенти”, обединяваща всички студентски организации, излезе с конкретни искания към ръководството на Софийския университет и доказа, че протестът й не е просто част от модата. Поводът: на 30 януари Академическият съвет на най-престижното висше училище у нас взе решение за увеличаване на семестриалните такси с 8 % за всички специалности от академичната 2013-2014 г., и то по един недостоен начин – в началото на изпитната сесия, с надеждата студентите да не реагират. Аргументът за третото поред от 2009 г. увеличение е, че от април тази година минималната работна заплата (МРЗ) „скачала” от 290 на 310 лв., т.е. с 8 на сто. На пръв поглед звучи логично, но всъщност съмнява ли се някой в това, че пълзящата инфлация отдавна е изяла фамозния скок в МРЗ, и то при положение, че минималното заплащане на труда в България продължава да е над 8 пъти по-ниско от средноевропейското, а доходите ни са едва 25 % от тези в Европа! Оповестеното през тази седмица проучване на Eurostat изнесе чудовищните данни, че застрашените от бедност българи са 49 %, а при младежите тази цифра надхввърля 52. Реалността в днешна България е, че народът е поставен до стената от неолибералите, които планираха и осъществяваха прехода. Средната класа е застрашена от изчезване, а българските студенти далеч не са паралиите, които не излизат от чалготеките на Студентски град, за които увеличението е равнозначно на едно хапване в ресторант, както ги представят в медиите. Българските студенти не са лумпени, алкохолици и наркомани. Много от тях са принудени да работят, за да учат – нещо немислимо в едно нормално общество. На други пък им се налага да живеят в мизерни условия, сред хлебарки и плъхове в илюзорния „студентски кампус”, какъвто се води, че е Студентски град в София. Решението за повишаване на таксите щеше да удари тях – най-слабите, най-уязвимите, изкупителните жертви на кризата във висшето образование.

В крайна сметка всички осъзнаха, че въпросните 8 % са една половинчата мярка „на парче”, която не решава и не променя нищо. Заплатите на преподаватели и служители на СУ не са повишавани от 2008, вследствие на престъпната държавна политика, провеждана през периода 2009-2013, а и по-назад във времето. Държавна политика, целяща да превърне Университета от пространство на Духа в търговско дружество, в място за пазар и търгашество. Образованието обаче не е стока, а право. Разни „специалисти” ни обясняваха, че висшето образование не било задължително, следователно трябвало да е скъпо и достъпно само за богатите. Хубаво, само че в Конституцията на страната и в Закона за висше образование е записано съвсем ясно и недвусмислено, че образованието е достъпно за всички и държавата трябва да осигури равен достъп на всички граждани до него. Уредено е чрез националната солидарност, изразяваща се в това, че част от нашите данъци отиват за държавно субсидиране на висшите училища. Дотук всичко изглежда прекрасно, само че през 2010 г. едни хора решиха да ударят по държавните университети: годишната субсидия на Алма Матер бе орязана с 1/3 или 13 млн. лв, което принуди ръководството на Университета, заедно с преподавателите и студентите, да излязат на протест по улиците на София. Тогава обаче не успяха да пробият „тухлената стена”, както обича да се изразява ректорът проф. Илчев по адрес на управлението в оставка. Същевременно министър Игнатов, бивш ректор на частен ВУЗ, лансира идеята за ваучерна система и за държавно финансиране на частните университети. Всички онези, които се бореха срещу държавното финансиране на държавните ВУЗ-ове, защото те трябвало да излязат на пазара, се оказа, че се борят за субсидиране от нашите данъци на частните, търгашески такива! И всичко това – в ярък контраст със Стратегията за висше образование, според която през периода 2007-2009 държавното субсидиране се е увеличавало с около 22-24 млн. лв на година, съобразно на поскъпването на живота в България. Още по-решителна крачка в посока приватизирането на висшето образование беше направена през 2011 г., когато стана възможно студентите да плащат под формата на такси до 2/3 от размера на субсидията, която се отпуска за всеки учащ се. Това отвърза ръцете на университетите да търсят повече пари от своите възпитаници.

Търпението обаче се изчерпа – студентите заявиха ясно и категорично: „Няма да плащаме за вашата некадърност и за вашите грешки!” Протестът, който се състоя на 27 февруари в СУ и в УНСС с искане за отмяна на съответно 8- и 33-процентното увеличение, всъщност отправи посланието, че търговците нямат място в храма на знанието. Въпросът е принципен и студентите щяха да излязат на протест, независимо дали увеличението е с 33, 8 или 1.8 %, защото те не са клиенти на своя университет, не са „ходещи такси”, а са активна част от академическата общност. И въпреки, че недоволството им остана на заден план в тази тежка за страната ни социална и политическа криза, към 900 активни, мислещи млади хора излязоха на протести (около 400 в СУ и 500 в УНСС), които впечатлиха обществото със своята оригиналност и пъстрота, със своя заряд и решимост. Техните искания за отмяна на увеличението на таксите не са плод на студентски егоизъм – те искат диалог, сериозен дебат за висшето образование, което е в тежка криза, както всички други обществени сфери, с изключение на органите на МВР може би. Днес „тухлената стена” падна и има реална възможност и надежда да се поеме по друг път. Въпреки това, ръководството на УНСС – университетът, който е с всяка власт, дава последен, отчаян отпор и отказва да се обедини със студентите си в борбата за достъпно и качествено висше образование. Ръководството на Алма Матер обаче прояви разум и далновидност – под тежестта на събраната за броени дни четирихилядна подписка и в обсадна ситуация, блокиран от студентите пред заседателната зала, Академическият съвет на СУ отмени увеличението на таксите и сформира работна група, която да изработи позиция с искания към следващото правителство и към всички политически сили, които претендират за властта. Нека те да излязат и да кажат какво смятат да направят, за да стане висшето образование в България по-достъпно и по-качествено. Нека да се разграничат от престъпната схема на финансиране на ВУЗ-овете „на калпак”, на бройка студенти, което неизменно отваря вратите на университетите за „куцо и сакато”, само защото ще плати такса. Водещо трябва да е не количеството, а качеството. Тук кредото на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече” просто не важи. Ако бъдещите управници не го разберат – борбата продължава. И това е борба за достоен живот, която ще завърши с пълната победа на хората от народа, на студентите, на 99-те процента над единия процент.