НЕ НА ТУРЦИЯ В ЕС!

         На 14 април в зала 2 на СУ се проведе академична дискусия на тема „Турция в ЕС?“. Защитници на двете противоположни тези пред голямата аудитория бяха проф. Мария Радева (за) и проф. Христо Матанов (против), но участие взеха и други специалисти.

         В тази връзка реших да драсна няколко реда по въпроса, защото смятам, че той е от изключителна важност за бъдещето ни. Личната ми позиция е, че Турция не може и не бива да стане член на Европейския съюз поради комплекс от причини – географски, исторически, културни и политически. Първо, едва 3% от територията на южната ни съседка е част от Стария континент. Второ, днешна Турция като правоприемник на Османската империя, носи тежко историческо бреме, от което не желае да се отърве. Това може да стане само в случай, че Турция признае за многобройните геноциди (физически и духовни), извършени над българите, арменците и понтийските гърци, и поднесе извинения и обезщетения за престъпленията. Вместо това, управляващите ислямисти не само не го правят, но и преследват всеки честен турчин, който не иска да има нищо общо с варварската част от миналото на страната си. Това означава, че днешна Турция е съпричастна на престъпленията на своите предци и не е мръднала и на йота от османското си минало, а то, както добре знаем, най-малкото е европейско. Трето, и може би най-важното, днешна Турция не принадлежи културно на Европа. Всъщост проблемът за идентичността на ЕС е достатъчно сериозен и генериращ нестабилност и без нейното членство, а какво ли ще се случи, ако то някога стане реалност? Защото зад лъскавата фасада на турските морски курорти, в Анадола, е прикрита една ориенталска ислямска реалност, която няма много общо с Европа. Там днешните турци още не познават мебели като стола и масата, а много от тях са свикнали нощем да спят заедно с кокошките си. В самия този факт не би имало нищо лошо, ако днешна Турция не беше 70-милионна държава, чието бързо растящо население може да залее европейския континент и първо България при едно евентуално турско членство в ЕС.

Не по-малко значим е фактът, че в днешна Турция ценности като свобода и демокрация се погазват повсеместно, просто защото те са чужди на ориенталското мислене. Това намира израз в политическите процеси в страната, изразяващи се в преследване и убийства на видни интелектуалци и демократи. Религиозната търпимост също е потъпкана – в Турция редовно стават убийства на хора, защото са приели християнството, а Вселенският патриарх, освен обект на редица ограничения, често е подлаган на преследвания от страна на държавата.

Всичко това може да ни убеди, че една страна, в която терористичната групировка „Сиви вълци”, отговорна за атентата срещу папата, е трета по популярност партия, няма място в ЕС. Ако приемем Турция, защо да не поканим и Ирак, и Сирия, може би и Пакистан? И без това Европейският съюз вече изобщо няма да е европейски!

Редно е да се подчертае също така, че евентуалното приемане на Турция в съюза ще окаже пряко и съдбоносно влияние върху бъдещето на нашата страна. Падането на границите ще доведе до тоталното ни икономическо заробване от страна на турския бизнес, а също така ще даде възможност на турски граждани да идват у нас и като „граждани на ЕС” да участват в нашите избори, гласувайки – познайте за кого, за да се сбъдне и прогнозата за ново политическо турско робство. 

Ето защо не само решително трябва да се противопоставим на приемането на Турция в ЕС, но и да проумеем, че за да имаме добросъседски отношения, турската страна трябва да се извини за 5-вековните си престъпления срещу българския народ и да изплати обезщетения така, както поиска АТАКА. 

Георги Сенгалевич