Смъртта на Качински може да сдобри Полша и Русия

Ярослав Курски

 

Няма добра смърт. Всяка смърт е безсмислена и безцелна. Но днес поляците могат да придадат смисъл на тази безпрецедентна в историята им трагедия. Първи парадокс: от 10 април 2010 г. Катин – както за западния свят, така и за самите руснаци – ще престане да бъде празен звук, често смятан досега за специфично полска, антируска мания. Заради тази катастрофа истината за сталинисткото престъпление от преди 70 години срещу 22 хиляди полски офицери ще се утвърди в колективната памет. Както помним, съюзниците от Втората световна война, за да не внасят дрязги в отношенията си със съюзническа Москва, не отричаха твърденията на съветската пропаганда, че избиването на полския елит в Катин, Осташкув и Медное е дело на нацистите. Ще се утвърди истината – необходимо условие за всяко помирение. Вторият парадокс е фактът, че реакцията на Ресия и на руснаците на трагичната смърт на полския президент, на много висши държавници и на цялото висше командване на полската армия – именно на път за Катин – създава неповторима, макар и травмираща възможност за автентично полско-руско помирение, по примера на френско-германското помирение на Шарл де Гол и Конрад Аденауер. Днес Русия плаче заедно с нас. В Русия стават неща, на които поляците гледат с учудване. Ето премиерът Владимир Путин осъжда в Катин съветското престъпление. Заедно с Доналд Туск скланя глава пред гробовете на жертвите. А след катастрофата обръщение към полския народ прави президентът Дмитрий Медведев и – безпрецедентен факт – обявява национален траур за смъртта на граждани на чужда държава. Най-сетне самият Путин заминава на мястото на катастрофата, застава начело на специалната комисия за разследване на катастрофата, прегръща Туск като израз на приятелство. А на следващия ден лети още веднъж за Смоленск, за да отдаде почит и да изпрати ковчега на полския президент. Руската държавна телевизия излъчва в най-гледаното време филмът на Анджей Вайда „Катин“, който не може да не разтревожи руската съвест. Полското посолство в Москва тъне в цветя. Русия се отвори към Полша, но и към самата себе си, към своята история и към равносметка със сталинизма, жертва на който станаха няколко десетки милиони руснаци и други народи от бившия Съветски съюз.

Aко в такъв момент нашите два народа не си простят, дали изобщо някога ще си простят? Втори такъв „шанс“ няма да има. Не бива да го опропастим. Трети парадокс: Младата полска демокрация, младата независима полска държава ще се разклати след този удар, но бързо ще се надигне. Днес поляците доказват, че са нация, узряла за свободата. Управляващата Гражданска платформа и изпълняващият длъжността президент маршал на Сейма Бронислав Коморовски трябва да запълнят най-важните постове, водени не от тясната партийна логика, а от критериите за професионализъм и в духа на националното помирение. Гражданската платформа не бива да си позволява да се поддаде на ниското изкушение от триумфа на властта, когато по силата на трагичната съдба сега е с развързани ръце. Днес наистина е трудно да се предвиди как тази катастрофа ще повлияе на изборния сценарий и как ще се оформи политическата сцена. Но в едно съм сигурен: поляците трябва да издържат трудния изпит, който ги очаква.

 В. „Атака“, брой 1343

 14/04/2010

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s