ЗАЩО И КАК ГРЪЦКАТА СИРИЗА ПОСТИГНА НАЙ-ВАЖНАТА СИ ПОБЕДА

След 7 месеца на битка с кредиторите, в които Гърция беше задушена финансово и накрая притисната до стената със затварянето на банките, първото в днешна Европа антисистемно правителство падна от власт. newego_LARGE_t_1101_54553081Но не беше свалено от опозицията, нито от външните си противници, а от своите. 25 депутати от лявото крило на СИРИЗА гласуваха против сделка с кредиторите, след което сформираха своя парламентарна група и своя партия „Народно единство”. До самото споразумение се стигна след месеци на тежки преговори, през които Алексис Ципрас и екипът около него успяха да привлекат вниманието на целия свят към гръцката кауза. Правителството и гръцкият народ станаха символ на борбата за справедливост в цяла Европа, а гръцкото знаме започна да се вее по улиците на десетки европейски градове, където другите народи демонстрираха своята солидарност с гърците.

Море от хора заля площад

Море от хора заля площад „Синтагма“ на 3 юли в подкрепа на правителството

Кулминацията настъпи на 5 юли, когато старото споразумение с кредиторите вече беше изтекло, а гръцкият народ на извънредно свикан от Ципрас референдум гласува масово с „НЕ” на текста за ново споразумение, предложен от МВФ, Еврокомисията и Европейската централна банка. Целта на гръцкото ръководство беше да въвлече целия народ в преговорния процес и да използва подкрепата му за засилване на позициите на страната, за една по-добра сделка. Последвалите няколко дни след референдума показаха мощно разместване на пластовете вътре в ЕС, и ако по-рано всички заедно наричаха гърците „мързеливци” и „прахосници”, то сега Европа се раздели на 2 лагера: от едната страна Германия с дузина сателитни й държавици, които останаха непреклонни в отстояването на гибелните неолиберални политики, а от другата – Гърция, Италия, Франция, Кипър, Австрия плюс председателя на Еврокомисията Юнкер, настояващи за компромис. WO-AX144_GRFRA_P_20150713195523След 17 часа преговори на 13 юли споразумението стана факт, въпреки негодуванието на Берлин. Оказа се, че екипът на Меркел и особено немският финансов министър Шойбле са имали за основна стратегия това, което мнозина смятахме за алтернатива за закъсали страни като Гърция: излизане от еврозоната и възстановяване на националната валута. Шойбле е искал бунтовните гърци да бъдат изхвърлени от еврото, след което да бъдат докарани до такава икономическа катастрофа, че никой повече да не посмее да се противопоставя на диктата на Берлин в Европа. Връщане към драхмата сега щеше да доведе до бързото й обезценяване, до рязък спад на жизнения стандарт в Гърция и поевтиняване на всичко, което да бъде изкупено на безценица, нов скок на безработицата, нова вълна от фалити за гръцкия бизнес и банки, и цялостна дестабилизация на южната ни съседка в условията на мощен миграционен натиск. Нямаше да реши, а само да влоши още повече нещата с гръцкия дълг, който и сега е невъзвръщаем. 655-402-gyrciia-evroНито Русия, нито Китай или друга страна от БРИКС щеше да е в състояние да поеме това бреме и да привлече Гърция в антизападната орбита. Всъщност единствената сила, която изрази готовност да „спаси” Атина в случай на скъсване с Европа и кредиторите, бяха… САЩ и Федералният резерв! До този екстремен сценарий, слава Богу, не се стигна благодарение на постигнатото споразумение, което иначе изобщо не разреши, а само отложи във времето въпроса с гръцкия дълг. От едно такова отлагане обаче полза имаха всички: гръцкото правителство се сдоби с време да се утвърди във властта, еврозоната остана цяла, Германия прокара интересите на своите корпорации, а Русия и Китай останаха доволни, че гръцкото тегло ще продължи да виси като воденичен камък на шията на ЕС.

Лафазанис и Констандопулу оглавиха отцепниците от СИРИЗА

Лафазанис и Констандопулу оглавиха отцепниците от СИРИЗА

Не така мислеха левите догматици в СИРИЗА, които разчетоха постигнатия компромис като предателство на гръцкото „НЕ”, и за да останат идеологически чисти, оттеглиха доверието си към правителството и си присвоиха името на блока на Салвадор Алиенде „Народно единство”. От Ципрас бяха очаквали безумно мъченичество, героична борба до смърт с целия световен финансов капитал, и нищо по-малко. Вместо това гръцкият премиер се реши на труден компромис, за да запази страната жива и да се задържи на власт с дългосрочна перспектива за промяна. Споразумението с кредиторите беше прибързано обявено за „безусловна капитулация”, макар да изглежда по-скоро като стратегическо отстъпление за Ципрас, ако го разгледаме в детайли. v2-Tsipras-AFPВ замяна на 86 млрд. нов заем при едва 1 % лихва, с който да бъдат погасявани старите задължения, в рамките на 3 години Гърция ще трябва да приложи нови рестриктивни мерки в размер на 9,7 млрд. евро. Сформира се и приватизационен фонд с 50 млрд. евро държавни активи, който ще работи през следващите 30 години, през които ще се изплаща новият заем. В същото време обаче Гърция ще спести 20 млрд. евро от договорения по-нисък първичен бюджетен излишък, а държавният дълг ще бъде намален чрез прехвърлянето на облигациите от МВФ и ЕЦБ към ЕСМ – Европейския механизъм за стабилност. Страната ще получи и 35 млрд. евро инвестиционен пакет, а също ново орязване на дълга тази есен. И нещо много важно: отношенията с кредиторите вече ще се определят по правилата не на английското, а на европейското право, което гарантира неприкосновеност на гръцката държавна собственост. Всичко това никак не звучи като капитулация. 12011397_10153763783598054_4321419439704256902_nОсвен споразумението, само за няколко месеца във властта първият кабинет на Ципрас върна на работа уволнените под диктата на Тройката държавни служители, замрази концесията за златодобив, отпусна безплатна храна, ток и подслон на 650 хиляди социално слаби, премахна таксата от 5 евро за преглед при лекар, възстанови гръцката захарна промишленост, отвори закритата държавна медия ЕРТ. Започна разследване на листата „Лагард”, съдържаща имената на над 2000 богати гърци с авоари в швейцарски банки, укрити от данъчно облагане. И въпреки всичко това, в хода на предизборната кампания за свиканите на 20 септември нови избори гръцкият премиер трябваше да изтърпи атаки от всички посоки. Стана ясно, че системата е искала да въвлече СИРИЗА в капан, за да нанесе удар по всички антисистемни движения в Европа. Изборите на 25 януари, които Ципрас спечели, са били част от този план. 12011351_10153748166018054_621272865947388305_nДа не забравяме, че те бяха предсрочни – свикани от предишния десен премиер Самарас в крайно неподходящ за всяко ново управление момент, само един месец преди изтичането на втората спасителна програма. Цялото медийно внимание на света е било фокусирано съвсем умишлено върху триумфа на СИРИЗА през януари – за да могат след това старите елити да сочат с пръст провала на Ципрас и да обясняват на народите, че алтернатива няма. Замисълът е бил, попадайки в капана, СИРИЗА и нейните съюзници от „Независими гърци” или да поведат страната към алтернативен сценарий с излизане от еврозоната, след което Гърция да рухне под обсадата на световния капитал, а правителството да бъде свалено със сила, или да се предадат под натиска на кредиторите – да станат част от системата, като СИРИЗА се разпадне и старите партии се завърнат на бял кон. Untitled12Този план се провали, защото авторите му бяха подценили харизмата на Алексис Ципрас, в когото някои вече виждат фигурата на 21-ви век за Гърция. И така, въпреки лъжите на социолозите, които отчитаха голям спад в подкрепата за Радикалната левица и прогнозираха дерби за първото място, на 20 септември Ципрас отново триумфира с 35,5 % от гласовете и над 7 пункта преднина пред старата неолиберална  „Нова демокрация”. Отцепниците от „Народно единство”, където се събраха ключови фигури от СИРИЗА, като легендарния Манолис Глезос, председателката на парламента Зои Констандопулу, бившия енергиен министър Лафазанис, а накрая и бившия финансов министър Янис Варуфакис, останаха извън новия парламент с едва 2,8 %.

Ципрас и Каменос отпразнуваха заедно изборната победа

Ципрас и Каменос отпразнуваха заедно изборната победа

Екстремните формации – неонацистката „Златна зора” и комунистите, не успяха да спечелят нови позиции, а „Независими гърци” отново влязоха в гръцкия парламент напук на социолозите. Оглавяваната от Панос Каменос националистическа и евроскептична формация отново бе предпочетена за коалиционен партньор от Ципрас и ще бъде гарант за позициите на Православието в новия кабинет. Сътрудничеството между Ципрас и Каменос е и символичен знак за националното помирение между патриотичната левица и народната десница в Гърция 6 десетилетия след гражданската война, а тяхната нова победа сега е много по-важна от триумфа на 25 януари. Затова и не се отразява от медиите. Тя не е удобна и не се вписва в плановете на кукловодите. Защото ще даде тласък и на другите антисистемни партии в Европа, показвайки, че те могат да управляват и да постигат успехи. 11214725_1072601449424803_6476312208016906602_nОсвен това новото гръцко правителство вече не е съставено от хора без опит, с илюзии и очаквания за лесно решение на проблемите, а самият Ципрас е много по-ценен сега –  закален в битките, приземен в действителността и наясно с предизвикателствата. Ще му се наложи първо да разгроми гръцката олигархия с нейните медии и икономически интереси, за да си подсигури тила за големия сблъсък със световната олигархия, който тепърва предстои, и в който Гърция повече не трябва да бъде сама.

Георги Сенгалевич

Очаквайте в следващия брой на в. „Атака“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s