ГЪРЦИЯ НАНЕСЕ ЖЕСТОК УДАР НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

В края на първите 5 месеца от своето управление новото гръцко правителство, съставено от лявата СИРИЗА и националистическата партия „Независими гърци“, се изправи пред трудна дилема.

Графика на

Гърция в ЕС и еврозоната. Графика на „спасяването“

„Спасителната“ програма за страната, договорена от предишния кабинет, изтичаше окончателно в края на юни. След 5 години на варварски икономии, катастрофален спад на жизнения стандарт, икономическа рецесия и огромна безработица, Гърция спешно се нуждаеше от ново споразумение, което както да гарантира кредитирането на изпадналата в дългова спирала страна, така и да осигури перспектива за растеж, икономическо възстановяване и овладяване на неуправляемия дълг, изстрелял се до колосалните 180 % от БВП. След месеци на тежки преговори, на 22 юни екипът на Ципрас предложи на Тройката (МВФ – Еврокомисия – Европейска централна банка) компромисен текст, предвиждащ мерки за икономисване на 8 млрд. евро, напр. чрез вдигане на данъците за богатите. След като първоначално приветства плана, дни по-късно Тройката осъди с класово настървение мерките срещу олигархията и изненада гърците със свое контрапредложение, предвиждащо рязко вдигане на ДДС на 23 %, вкл. за туризма и ресторантьорството, вдигане на пенсионната възраст на 67 години, съкращаване на военния бюджет с 400 млн. евро, масови приватизации и т.н.

Процентите от средния доход на домакинство, които остеритетът (мерките за икономии) засяга

Процентите от средния доход на домакинство, които остеритетът (мерките за икономии) изяжда

Със своя ултиматум кредиторите целяха да притиснат изпадналата в неплатежоспособност Гърция, от която изискваха нови и нови жертви, без да са превели нито едно евро на страната от лятото на 2014 г. – в нарушение на кредитната програма! Надеждата им беше, че както предишните гръцки лидери, и Ципрас ще свие знамената и ще склони глава. И така до нощта на 27 юни, когато гръцкият премиер изненадващо свика референдум относно ултиматума на кредиторите. Не се предаде. Стигна се до открита конфронтация: с наближаването на 5 юли (датата на допитването) системата мобилизира всички свои сили, за да саботира демократичния процес. Представителите на статуквото бяха уплашени до смърт, защото разполагаха само със седмица за манипулиране и черна пропаганда. И така, за отговор „ДА“ на референдума открито агитираха всички частни гръцки медии, скривайки от своите зрители и читатели масовите демонстрации за „НЕ“, и заблуждавайки, че правителството може да отмени допитването или в крайна сметка да призове за положителен вот относно мерките на МВФ – ЕС.

17319_861591427266643_4278156499317838342_nДА каза гръцката парламентарна опозиция, начело с двете стари партии – „Нова демокрация“ и „ПАСОК“, които обявиха допитването до народа за „преврат“. „Свободни граждани“ пък се заеха да оспорват пред съда законността на референдума, докато представител на Съвета на Европа го заклейми като „недемократичен“, а МВФ – като „невалиден“. ДА каза председателят на Еврокомисията Юнкер, грубо намесвайки се във вътрешните работи на една страна-членка на ЕС, и изнудвайки премиера Ципрас да призове за положителен вот на референдума. За „ДА“ се застъпиха лидерите на Франция, Италия, Великобритания, заплашвайки гърците с дилемата „евро или драхма“. Към безпрецедентен натиск прибягна и Европейската централна банка, която ограничи до минимум ликвидността на гръцките банки и предизвика тяхното затваряне. „ДА на Европа“, явно и на „европейските ценности“, каза и … висшият клир на православната Църква! Същата, която през 1821 г. казва „ДА“ на Османската империя и нейните ценности, и анатемосва гръцките въстаници. ДА казаха дори част от синдикатите.

gr3И въпреки всичко и всички, народът каза НЕ. Силно и хладнокръвно. Отговорът беше ясен още на 3 юли, когато над 200 хиляди души претъпкаха площад „Синтагма“ в Атина, за да се срещнат очи в очи със своя национален лидер и да поискат от него да ги защити. През онази вечер умря Гърция на елита, на олигархията. Неолиберализмът отстъпи пред силата на народа. Най-голямата политическа демонстрация в Гърция за последния половин век заяви категорично чрез устата на един от ораторите: „Проблемът на кредиторите се състои от 5 думи: Алексис Ципрас – премиер на Гърция. Ние сме тук, за да им кажем, че няма да позволим да съборят нашето правителство!“ И така, на фона на апокалиптичните прогнози в случай на отрицателен вот и на десетките лъжливи сондажи и екзит-полове, предричащи резултат 50:50, волята на народа прозвуча още по-оглушително. Над 61 % във всички региони на страната отхвърлиха мерките на Тройката, като сред младите отрицателният вот надмина 85 на сто! Гръцкият народ издържа на натиска и терора, отхвърли страха и предпочете неясното бъдеще пред бавната, но сигурна смърт на подчинението и неолибералните мерки.

Море от хора заля площад

Море от хора заля площад „Синтагма“ на 3 юли в подкрепа на правителството

Този оглушителен шамар хвърли в потрес еврократите от Брюксел и Берлин. Надяваха се ако не друго, поне да консолидират някакъв „проевропейски“ лагер в Гърция, с който да дестабилизират и да „майданят“ неудобното правителство. Вместо това срещу частните канали и срещу някои опозиционери стартираха прокурорски проверки за лъжлива пропаганда и опит за преврат. И сега еврократите съвсем не знаят какво да правят, защото не са свикнали да губят. Досега никой не им беше казвал „не“. При това директно и фронтално, пред очите на всички. Това всъщност ги плаши най-много: да не би в случай, че отстъпят и сключат с Гърция справедлива сделка, примерът на СИРИЗА да се окаже заразителен и за останалите угнетени народи в ЕС, които един ден заедно да си върнат властта и да детронират елитите.

Алексис Ципрас и коалиционният му партньор и военен министър Панос Каменос

Алексис Ципрас и коалиционният му партньор и военен министър Панос Каменос на митинга от 3 юли

Трескаво пресмятат кое ще им донесе по-малко загуби: дали Grexit и силово смачкване на бунтовна Гърция, което ще сложи край на мита за Обединена солидарна Европа, но ще даде урок на другите закъсали и бедни страни да не дръзват да се съпротивляват, или постигане на справедливо споразумение с Атина, което ще запази целостта на еврото и ЕС, но може да превърне Ципрас в герой, и да даде аргумент и на други в еврозоната да си потърсят правата. Май само тези два сценария останаха. Стига, разбира се, гръцките бунтари да не изненадат системата със следващия си ход.

Георги Сенгалевич

Повече по темата очаквайте в новия брой на в. „Атака“ от 10 юли 2015.

One thought on “ГЪРЦИЯ НАНЕСЕ ЖЕСТОК УДАР НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

  1. Анонимен каза:

    Това е правилната посока – избраната от гърците! За да бъде съхранен народа, за да се съхрани цялостта на държавата!

    Уви, у нас все още липсва достатъчно познание у народа. Причините са вероятно две – или е твърде богат, или твърде страхлив. Възможно е и двете!

    Продължавайте работа по тежката задача с пробуждането на народа, г-н Сенгалевич! Напълно подкрепям делото и усилията Ви, както и на Вашите съмишленици!

    Благодаря, че ви има всички вас! От такива патриоти има днес нужда България!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s