ОСНОВНИЯТ НИ ВРАГ НА 5 ОКТОМВРИ: БЕДНОСТТА, НЕРАВЕНСТВОТО, ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

АТАКА СЕ БОРИ ЗА СОЦИАЛНА, А НЕ ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА

            Вече 9 години в българското политическо пространство присъства партия АТАКА – формация със своя собствена, уникална физиономия, която успя да се утвърди и докаже като последователна, вярна на принципите си политическа сила, и да се превърне в гласа на стотици хиляди българи. И въпреки това, спекулациите относно идеологическия й профил не само не спират да се тиражират, ами като че ли се увеличават напоследък. Първо бяхме „фашисти”, „ксенофоби” и „ултрадесни екстремисти”, сега пък ни кичат с клишета като „комунисти”, „рубладжии”, „съветска партия”. 150451_4930318291872_398018544_nНякои хора така и не разбраха посланието на АТАКА, други пък съвсем злонамерено го изкривиха и изопачиха, за да не достигне то до избирателите. А те, за съжаление, през последната година демонстрират една постепенна деградация по отношение на политическата култура. Факт, който едва ли някой ще оспори. И така, всевъзможните „експерти на Прехода” първо осмяха целта, заложена в Плана „Сидеров” – 1000 лв. минимална заплата и 500 лв. минимална пенсия. Смяха се работодатели, синдикати и политици от всички партии, „десни” и „леви”. Нищо, че на българския пенсионер със 154 лв. пенсия и на българската учителка с 400 лв. заплата никак не им е смешно. Ама никак. До повечето от тях обаче не достигна обективната информация, почерпена от статистиките, съгласно която българските доходи още от утре могат да бъдат удвоени, просто защо сегашните нива са изкуствено занижени спрямо размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. И така, в условията на манипулации и черна пропаганда през 2013 г. АТАКА все пак получи 7,3 % и 23 депутати от общо 240 – крайно недостатъчно обаче, за да бъде осъществена програмата на партията. 

42-то Народно събрание

42-то Народно събрание

И въпреки това в 42-ия Парламент атакистите не останаха безучастни. На 20 февруари 2014 г. АТАКА предложи вдигане на минималната пенсия на 500 лв., приравняване на минималната работна заплата със средноевропейската, и замяна на плоския данък с прогресивен при данъчна ставка 0 % за доходите до 6000 лв. годишно и 35 на сто за тези над 60 000 лв. Предложи още диференцирана ставка за ДДС (0 % за хляб, лекарства и учебници) и прекратяване на концесиите за добив на злато и редки метали. Нищо от това не беше допуснато до разглеждане в пленарна зала. Защо ли? И ГЕРБ, и БСП, и ДПС поддържат мита, че доходите трябва да бъдат изкуствено задържани ниски, за да може чрез евтината си работна ръка България да привлича чужди инвестиции. Лъжа, лъжа, лъжа. Инвестиции няма, не дойдоха. Не ги привлече и плоският 10-процентов данък, въведен от правителството на Станишев и поддържан от ГЕРБ и ДПС, но също и от новата псевдоалтернатива на статуквото в лицето на НФСБ и ВМРО.

            Днес, в навечерието на предсрочния вот на 5 октомври, същите тези виновници за Прехода обясняват разпалено как АТАКА, представете си, се била изменила и предала принципите си и избирателите си. От националистическа партия взела, че станала комунистическа. path_142784Сякаш принципната позиция на партията против санкции срещу Русия, срещу проамериканския въоръжен преврат в Киев и в защита на българското малцинство в Украйна и традиционните българо-руски приятелски отношения може да бъде окачествена като „съветска”, „проруска” и прочее нелепици. По същата логика видни комунисти и КГБ-ейци са още Виктор Орбан, Марин льо Пен, а в миналото – ген. Дьо Гол, Чърчил и др. Да не говорим за онзи „комунист” и „популист” от Латинска Америка – папа Франциск. Впрочем, от доста време ни наричат и „популисти”. Социалните ни искания били неизпълними, а ако, не дай Боже, ги осъществим, всички инвеститори щели мигом да се изнесат, а България щяла да заприлича минимум на Северна Корея. Лъжи и пак лъжи, с които се опитват да скрият истината, че всичко, което АТАКА предлага в социално-икономическата сфера, е приложено на практика в редица проспериращи европейски държави. Не в Корея, не в Русия и не в Киргизстан.

Mikulov-Bismarck

„Железният канцлер“ Ото фон Бисмарк – „бащата“ на социалната държава

            Защото да правиш социална политика и да засилваш ролята на държавата не е нито комунизъм, нито съветизъм. Противно на стереотипите, идеята за „социална държава” (Sozialstaat) се заражда не другаде, а в Германия, при това още през последната четвърт на ХІХ в. И (каква изненада), неин архитект не е Маркс, нито дори Енгелс, а „Железният канцлер” Ото фон Бисмарк. Политик и държавник с изключително консервативни убеждения, той е останал в аналите с фразата, изречена по адрес на социалдемократите: „Всеки ден, в който врагът ми не ме плюе, е загубен за мен”. И така, от една страна за да тушира влиянието на левицата, а от друга за да заздрави националната спойка на току-що формиралия се около Прусия Германски Райх, Бисмарк инициира закони, с които се създават финансирани от вноските на работодатели и служители застрахователни програми за болест, злополука и инвалидност, касаещи основно работническата класа, и първата в света универсална пенсионна система. Революционни мерки, които обаче са посрещнати с недоволство от Карл Маркс и компания, защото им отнемали хранителната среда. „Колкото по-зле, толкова по-добре”. В същото време тогавашните немски либерали обвиняват Бисмарк в „държавен социализъм”, докато самият той предпочита термина „практическо християнство”. И не случайно. Макар и пионер, канцлерът се базира на вече съществуващи социални програми, разработени от Католическата църква. Нейно дело впрочем, а не на левицата, са и синдикатите. Първият национален профсъюз в Щатите например – „Рицари на труда” (Knights of Labor), борещ се за 8-часов работен ден, се базира изключително на социалното учение на Католическата църква, формулирано най-точно през 1891 г. в енциклика на папа Лъв ХІІІ, която заклеймява едновременно и комунизма, и капитализма, и повдига въпроса за ролята на държавата и нуждата от солидарност и социална справедливост.

 "Знамето на бедността е християнско", отговори папа Франциск на обвиняващите го в комунизъм и популизъм

„Знамето на бедността е християнско“, отговори папа Франциск на обвиняващите го в комунизъм и популизъм

В съответствие с тази социална доктрина, през следващите десетилетия Ватикана осъжда и заклеймява още либерализма, атеизма, феминизма, фашизма и нацизма. Нещо повече – разбиранията на Църквата залягат в основата на социалната държава като европейско явление. Нейните отличителни черти са всеобщо безплатно здравеопазване, всеобщ достъп до безплатно образование, универсална пенсионна система. Базира се на обществената солидарност, реализирана в справедлив данъчен ред, при който по-богатите плащат повече от по-бедните. Целта е да бъдат изкоренени бедността, неравенството, експлоатацията на слабите от силните. Това в крайна сметка е и един от смислите на държавата. Първа е Германия, където двигател на тези реформи са християндемократите. И макар Берлин днес да налага неолибералния модел на други европейски страни като Гърция, самата Германия грижливо пази своята социална система, гарантираща достъпно образование, здравеопазване и стабилно пенсионно осигуряване. Над 26 % от БВП годишно отиват за социални разходи. В резултат безработицата там е едва 5 %, нивата на бедността са нищожни, а икономиката е индустриализирана, високотехнологична и конкурентна. За плосък данък никой не е и чувал. Данъчната система е прогресивна, подоходна. Хората с доход под 8004 евро годишно не плащат данък, а тези с приходи над 250 730 евро връщат в хазната до 45 %.

Благодарение на Нордическия модел, комбиниращ капиталистически и социалистически елементи, Скандинавските страни оглавяват всички световни класации

Благодарение на Нордическия модел, комбиниращ капиталистически и социалистически елементи, Скандинавските страни оглавяват всички световни класации

С течение на времето левите в Европа стават по-доверчиви към идеята за социална държава и именно социалдемократите въвеждат модела в Скандинавските страни. Отличителна черта на Нордическия модел, реализиран в Швеция, Финландия или Норвегия, е диалогът на договорни начала между правителство, работодатели и синдикати. Бедността там днес е само лош спомен: от нива преди въвеждането на социалната държава 24,4 % за Дания, 32,3 % за Финландия, 25,7 % за Норвегия и 27,8 % за Швеция, днес бедността в тези общества е сведена съответно до 6 %, 7,3 пункта, 7,5 и 9,1 %. В Швеция доходите до 18 800 крони (2690 долара) не се облагат с данък, а богатите с доход над 615 700 крони (88 180 долара) внасят над 56 %.

Всички тези страни не пострадаха от световната и от европейската криза. Те не са нито съветски републики, нито са управлявани от комунистически режими. Изниква въпросът: защо когато АТАКА поиска същото за България, я наричат популистка? Защо Германия може да прокара „Северен поток”, по който да тече руски газ, а когато от АТАКА се застъпим за проекта „Южен поток”, ни обявяват за „рубладжии”? Мислете с главите си, скъпи избиратели. Защото ни предстои тежка битка с могъщи противници. Имаме да се борим с родната олигархия, чиито единствен интерес е да запази привилегиите си. Имаме да се борим и с чуждите колонизатори, които под маската на „инвеститори” източват богатствата на България. Имаме да се борим с корумпирания политически елит, който, прикрит зад фасадата на партии с различни имена, прокарва една и съща политика, превърнала страната ни в социална пустиня. И с външните сили, основно презокеански, които след краха на социализма принудиха България да разгради социалните системи, каквито, както вече се уверихме, съществуват и в западните капиталистически общества.

Индексът на Джини отчита неравенството в обществата. Социалните държави са групирани в единия край с ниски нива, а либералните САЩ, Канада и Британия - в противоположния

Индексът на Джини отчита неравенството в обществата. Социалните държави са групирани в единия край с ниски нива, а либералните САЩ, Канада и Британия – в противоположния

Над 1,6 млн. българи днес живеят под прага на бедността, безработицата е 13 %, ако не броим милионите емигранти, а доходите са най-ниските в ЕС. Плоският данък от 10 % ограбва бедните и пълни джобовете на богатите. Бедните стават по-бедни, а богатите – по-богати. Това не е нормално.

Затова ние от АТАКА предлагаме революционни промени, които да обърнат курса на разрухата и да изправят България на крака. За целта не ни е нужно да се кичим с етикети като „социалистическа”, „християндемократическа” и т.н. партия. Нужна ни е подкрепата на народа, на обикновените и отрудени хора, за да постигнем няколко неща: незабавен скок на доходите в съответствие с размера на БВП; привличане на инвестиционни потоци включително от партньори като Китай, Русия, Бразилия; реализиране на проектите „Южен поток” и АЕЦ „Белене” като част от програмата за реиндустриализация на страната. Силната държава, която да гарантира социалния мир и класовото съгласие, да регулира икономическите отношения и да преразпределя по справедлив начин богатството, повече няма алтернатива. За да има безплатно и общодостъпно образование, здравеопазване и пенсионна система обаче, за да има достойни заплати и пенсии, държавната хазна трябва да е пълна. Със сегашния жалък бюджет от 18 млрд. каквото и правителство да дойде на власт, нищо няма да може да направи. За да се напълни хазната не е нужно да взимаме дългове, както правеха правителствата на ГЕРБ и на БСП-ДПС. Има достатъчно други механизми, като се започне от ренационализация на ключови отрасли от икономиката, на естествените монополи: електроснабдяване, водоснабдяване и т. н. Прекратяването на криминални концесии като тези за златодобива също не търпи отлагане. 3.03.06-1И, разбира се, стигаме до основното приходно перо във всеки бюджет – данъците. АТАКА на власт ще означава въвеждане на прогресивно семейно подоходно облагане при необлагаем минимум за най-бедните. Така, както е в цяла Европа. Не е нормално, не е хуманно и не е европейско бедният българин да плаща същия данък, какъвто плаща олигархът-милиардер. Ако толкова се страхуваме от бягство на капитали и прогонване на инвестиции, нека запазим единната ставка за корпоративния данък. АТАКА не е враг на бизнеса и на пазара. Ние не сме фанатици, но ще продължим като християнска и като социална партия да стоим на страната на бедните, на угнетените българи, на тези, които загубиха от Прехода и бяха обречени на чудовищен социален геноцид. Ще бъдем техният глас и в 43-то Народно събрание. Глас на гнева, в радикална опозиция на антинародния колониален евроатлантически спектър с ядро ГЕРБ, БСП и ДПС, който се готви наново да управлява страната посредством патерици като ББЦ или „Патриотичния” фронт. Дали ще го допуснем зависи от всички нас. Колониалният модел и неолиберализмът имат алтернатива и тя се нарича модерна, солидарна и социално справедлива България. Атаката продължава!

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 120 / 22-28 август 2014 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s