УКРАЙНА СРЕЩУ НОВОРУСИЯ: ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА НАБЛИЖАВА

Под прикритието на малайзийския Боинг Киев върши военни престъпления

298 са общо жертвите на сваления Боинг 777 на Малайзийските авиолинии, чийто полет по линията Амстердам – Куала Лумпур приключи в полетата между градовете Снежное и Торез в Донецка област. Грандиозна провокация, целяща да прикове световното внимание върху украинския конфликт, да компрометира проруските сили, провъзгласили държава Новорусия на територията на Донецка и Луганска области, да въвлече Русия и да предостави casus belli за намеса на САЩ и НАТО във войната. С други думи, нещо като убийството на Франц Фердинанд преди век в Сараево или потапянето на „Лузитания” край ирландския бряг. Американските служби веднага хвърлиха вината върху сепаратистите и Русия, като обявиха, че полет МН17 е свален на височина 10 км с ракета, изстреляна от зенитно-ракетен комплекс „Бук-М1”, какъвто опълчението на Донбас притежава. Украинската страна веднага извади снимки на такъв комплекс, укриван зад някакъв супермаркет някъде си. Появиха се и подправени аудиозаписи. Изказаната хипотеза веднага беше тиражирана по всички медии, а британската преса изригна със заглавия като „Жертвите на Путин”. В следващите дни обаче се прокрадна малко повече информация относно обстоятелствата около катастрофата. Оказа се, че в района е летял украински щурмовик Су-25, въоръжен с ракети „въздух-въздух” R-60. Впрочем, през 2001 г. ПВО на Украйна най-невъзмутимо свали над Черно море пътнически Ту-154, изпълняващ полет по маршрута Тел Авив – Новосибирск. 78 души загубиха живота си. „Бук-М1” между другото е на въоръжение и в украинската армия, като такъв зенитно-ракетен дивизион е бил разгърнат в района около Донецк. Защо, след като опълчението не разполага с авиация, не стана ясно. Подозренията за причастност на украинските сили се засилиха и от визуалната прилика между сваления малайзийски самолет и борд 1 на руския президент Владимир Путин, преминал броени минути по-рано по сходен маршрут. По същото време в района е засечен и американски военен сателит. Каквато и да е истината (а тя едва ли ще излезе наяве от записите на черните кутии), който и да е свалил полет MH17 с близо 300 пътници и екипаж, от които над 200 граждани на ЕС и съвсем случайно около сто световни експерти в борбата със СПИН, факт е, че цялата отговорност за инцидента принадлежи на страната, над чиято територия той се е случил – Украйна. Едва ли някой може да приеме за нормално граждански полети да прелитат безпрепятствено над зона, където се водят активни бойни действия и са прекъснати радиолокационните възли, и в небето над която през последните месеци бяха свалени посредством различни средства десетки самолети и хеликоптери, вкл. тежки военнотранспортни самолети като Ил-76 и Ан-26. Фактът, че направляващите въздушното движение от Киев на 15 юли са задали траектория на движение на полет по същия маршрут Амстердам-Куала Лумпур над южните брегове на Азовско море, на 16 юли – над северните му брегове, а на 17 юли изместват коридора далеч на север над Донецка област, насочва към планирана и умишлено целена провокация с цел във войната да бъде въвлечена Русия. Дали пък идеята не е била лайнерът да се разбие на руска територия, та да няма съмнения за извършителя? Според експерти това не се случило, защото ударът по самолета е дошъл отляво на борд, след което той рязко е изменил траекторията си на движение и де факто се е „извъртял” към вътрешността на Украйна, за да се разбие на 50-ина км от руската граница, с носа на запад.

Кадър от Луганск. Стотици са цивилните жертви на украинската „антитерористична операция“

На всичкото отгоре и пристигналите на мястото на катастрофата малайзийски експерти се оказаха обстрелвани от украинската авиация. Под прикритието на медийния шум около Боинг 777, киевската хунта предприе мощно настъпление с всички сили и средства, без оглед на цивилните жертви, разрушената инфраструктура и тежките загуби в собствените си редици. След удара с касетъчни бомби, извършен на 2 юни по центъра на половин милионния Луганск, дойде бомбардировката на град Лисичанск с бял фосфор – забранено вещество, което изгаря всичко на пътя си. Жилищните квартали на градове като Луганск и Северодонецк бяха директно обстрелвани с артилерия, вкл. с реактивни системи за залпов огън „Град”, „Ураган” и „Смерч” с далекобойност 90 км. Украински бронетанкови колони плъзнаха по пътните артерии навътре в контролираните от опълчението територии, действайки по тактически план, изпълняван от германците през Втората Световна война в хода на операция „Барбароса”. Целта е противникът да бъде изолиран в населените места, снабдяването му да бъде прекъснато и той да бъде принуден да се предаде.

Бомбардировка с бял фосфор над стохилядния град Лисичанск

Именно това се случи в Славянск, където украинските сили успяха да изолират контролираните от Игор Стрелков сили и да ги принудят да се изтеглят на югоизток към Донецк. В момента украинската армия прилага същата тактика, като за начало се опитва чрез натиска си от север да прекъсне връзките между Донецк и Луганск, за да затвори обръча около милионния град. Второто направление е южното, където обаче, в стремежа си да обезопасят руско-украинската граница и да изолират двете републики от Русия, украинските сили попаднаха в „котел”. Опълчението, укрепило се на височината Саур Могила, силно затруднява снабдяването им и води артилерийски обстрел по позициите на украинските сили, които в момента се опитват да пробият обкръжението и да се изтеглят в посока Мариупол, за да не бъдат напълно разгромени. Десетки войници от тази групировка вече са дезертирали през границата в Русия, за да спасят живота си. Междувременно в цяла Украйна се надигат протести и бунтове заради липсата на информация за хода на бойните действия, укриването на реалния брой на загиналите, липсата на ротация на хвърлените в бой войскови съединения и многото неизвестни, стоящи пред обявената преди дни частична мобилизация.

Карта на бойните действия: в червено – контролираната от опълчението територия на Донбас, в синьо – придвижването на украинските сили.

Дори в Лвов, „героичната” крепост на украинските неонацисти, войнишки майки блокираха пътни артерии в знак на протест срещу антитерористичната операция (АТО) на президента Порошенко. Общественото напрежение се засилва и в други региони на размирната Украйна, макар медиите да провеждат яростна пропагандна кампания срещу Югоизтока на страната. В манипулациите си се оплетоха дотам да твърдят, че за двата свалени на 23 юли украински Су-25 е виновна Русия, тъй като опълченците не разполагали с нужните средства, при положение, че дни по-рано тръбяха точно обратното във връзка с падналия Боинг 777. Завзелата властта чрез преврат киевска хунта пък прави всичко възможно за отстраняване на политическите си опоненти: във вторник украинският парламент взе решение чрез гласуване в зала (!) за разпускане на парламентарната група на четвъртата по големина и понастоящем единствена опозиционна политическа сила в страната – Комунистическата партия на Украйна.

В сряда лидерът на комунистите Симоненко беше нападнат и бит във Върховната Рада заради опозиционната си реторика

В сряда т.нар. президент Порошенко подписа закон за разпускането й, който беше обнародван още в четвъртък. „Утре ще изпълня историческа мисия, ще обявя края на съществуването на фракцията на комунистите. Останаха още няколко часа да изтърпим тази фракция“, отбеляза убеденият демократ Турчинов, обявил се за председател на Върховната Рада. И след като „европейската“ визия за плурализъм очевидно се изчерпва с едни събития, случили се през 1933 г., логично е да се запитаме какво ли са планирали за следващите дни – може би подпалване на Райхстага?!?
Истерията на новите власти се подсилва особено много от влошаващата се социална-икономическа ситуация в страната. От началото на Майдана досега цената на хляба е скочила с 42 %, на лекарствата – с цели 127 %, водата е поскъпнала с 50 на сто. Нараснала е цената на тока, на транспортните услуги, а гривната е в девалвация. Подписаното и все още нератифицирано от Радата споразумение за асоциация с ЕС ще донесе загуби от порядъка на 37 млрд. долара годишно. Наесен предстои нова газова криза с общоевропейски резонанс, а изненадващата оставка на премиера Яценюк е още една стъпка към пропастта. Това е и причината Кремъл да заема изчаквателна позиция и да разчита армията на Новорусия сама да съумее да удържи украинските сили през идващите месеци.

Путин е наясно, че при една директна руска военна намеса в конфликта геополитическите загуби за страната му ще бъдат огромни. В същото време Киев и Вашингтон нямат време за губене и търсят начини за въвличане на Русия в конфликта. Екипът на Обама е в тотален амок, особено след латиноамериканската обиколка на руския президент. Последният пакет от санкции срещу Москва трябва да бъде разчетен именно като гневна реакция срещу засилващото се руско влияние в „задния двор” на САЩ. Срещата на БРИКС и УНАСУР в бразилския град Форталеза и постигнатите двустранни споразумения между Русия от една страна и Аржентина, Куба и Никарагуа от друга, са сериозен повод за безпокойство. Що се отнася до съдбата на украинския Югоизток, там всичко ще се реши в близките седмици. Ако опълчението успее да удържи контролираната към момента от него гъстонаселена и силно индустриализирана територия на Донбас до изпадането на Украйна в социално-икономически колапс, държавен субект с името „Новорусия” може и да има. Включително и в по-широк териториален обхват от сега съществуващите Донецка и Луганска народни републики.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 116 / 25-31 юли 2014