Алкохол, цинизъм и лъжи – „новото” лице на Европейската комисия

Едно събитие от последната седмица остана някак встрани от основните акценти в българските медии. imageГолемите играчи в ЕС си назначиха нов председател на Европейската комисия, могъщата институция, въоръжена с армия от 33 хиляди чиновници, която изготвя безбройните регламенти и директиви, по които всички ние живеем. Новият премиер на Европа се казва Жан-Клод Юнкер, и бе избран с гласовете на „леви”, „десни” и „центристи”. Евросоциалистите, които уж се бореха за „нова социална Европа”, бързо се задоволиха с поста председател на Европарламента за Мартин Шулц и коленичиха пред Меркел. Въпреки нецензурната прегръдка между ЕНП, ПЕС и либералите, в която чрез своите евродепутати, гласували „за” Юнкер, се включиха и уж големите политически опоненти ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторски блок, наследникът на Барозу получи едва 422 гласа в Европарламента при необходими 376, с 50 по-малко от общия състав на трите подкрепили го групи, и около 300 гласували „против” или въздържали се евродепутати.
А кой всъщност е Жан-Клод Юнкер и защо изборът му за шеф на Еврокомисията е опасен за Европа? 1859-годишният юрист е премиер на държавата-джудже Люксембург от 1995 до 2013 г., когато подава оставка след разразил се колосален шпионски скандал. Тайните служби на страната, пряко подчинени на премиера Юнкер, се оказват замесени в незаконно подслушване, следене, корупционни практики, рекет, преследване на политически опоненти. Сред потърпевшите се оказва дори великият херцог на Люксембург Анри. Това обаче съвсем не е най-голямото провинение на Юнкер и най-голямото петно в биографията и политическата му кариера. И тук няма да коментираме чадъра, който поставя над главния прокурор на Люксембург Робер Бивер, подозиран в педофилска афера. Далеч по-сериозен е фактът, че именно под негово ръководство държавицата с половинмилионно население се превръща в пиратско формирование, вклинено в самото сърце на ЕС. Да, пиратско. С уговорката, че за разлика от карибските, люксембургските пирати не са въоръжени с куки и топове, а с калкулатори и счетоводители. От 80-те години насам страната се деиндустриализира и се трансформира в офшорна зона, като финансовият й сектор набъбва от нищото до фантастичните 3 трилиона евро! Със своята данъчна политика Люксембург се възползва умело от общия европейски пазар, гарантиращ свободното движение на капитали, успява да подбие останалите страни-членки и да привлече огромни корпорации, решили да пестят от данъци. juncker_hearingsЕто защо Европейската комисия разследва създадения от Юнкер данъчен режим. Твърде любопитно ще бъде как сега самият той, като неин председател, би разследвал сам себе си.
Освен всичко друго обаче, от 2005 до 2013 г. Жан-Клод Юнкер беше и председател на Eurogroup, групата на финансовите министри от еврозоната, която изигра основна роля в разразилата се европейската дългова криза. В разгара й през 2011 г. той коментира пред медиите монетарната политика на ЕС с думите: „Готов съм да ме обвините, че не съм достатъчно демократичен, но аз искам да бъда сериозен…Аз съм „за” тайни разговори на тъмно.” След една такава секретна среща в Кан в късната есен на 2011 г. евроелитът свали от власт гръцкия премиер Георгиос Папандреу, понеже беше решил да проведе референдум относно поредния пакет от „спасителни” мерки, предвидени за страната му от Тройката ЕС – МВФ – ЕЦБ, и го замени с Лукас Пападимос, служител на Световната банка, обвързан с „Голдман Сакс”. Пет дни по-късно непослушният Барлускони беше сменен с Марио Монти, бивш еврокомисар, участник в групата „Билдерберг” и в Трилатералната комисия, създадена от Дейвид Рокфелер. Призивите за прозрачност на Eurogroup Юнкер нарича „наивни”, като не се свени да стигне по-далеч в откровения си цинизъм: „Трябваше да излъжа. Аз съм християндемократ, католик, така че, когато става сериозно, ние трябва да лъжем”. В резултат на лъжите и на водения от хора като Юнкер катастрофален неолиберален курс, закъсалите страни от т.нар. южна периферия изпаднаха в тежка хуманитарна криза. _75388462_75388461В Гърция еврото докара 1,5 млн. безработни и скок на безработицата със 190,5 %, от 7 на 27%, орязване на заплатите с 38 на сто и на пенсиите с 45 %, ръст на бедността от 98,2 % с резултат 40 % от гърците да живеят под прага на бедността, скок на детската смъртност от 42,8 %, срив на БВП с ¼, закрити 30 % от предприятията, масови приватизации. Публичният дълг се изстреля до 175 % спрямо БВП при нива от 129 на сто в началото на кризата, а бюджетният дефицит, също сочен като причина за гръцката неплатежоспособност, е нараснал до 11,5 % при 9 пункта през 2009 г. Младежката безработица доближава 60 % и все повече млади хора търсят реализация в чужбина и на Запад. Звучи ли ви познато? Благодарение на престъпните рестриктивни мерки, налагани от хора като Юнкер, Гърция се превърна в страната, загубила най-много и най-бързо от жизнения си стандарт за целия период след Втората Световна война! Това са фактите. Не е случайна пламенната подкрепа, която Ангела Меркел и екипът й оказаха на Юнкер, за да бъде избран. Няма как обаче да се доверим на човек, който е деиндустриализирал своята страна, а сега, в качеството си на новоизбран шеф на ЕК, ни обяснява как ще вложи 300 млрд. евро за реиндустриализацията на Стария континент. Огромна сума, която няма откъде да бъде събрана, при положение, че годишният бюджет на ЕС е към 120 млрд. евро, целият. Същевременно не може да се отрече умението на стария играч Юнкер да лавира между различните лагери, за да си осигури подкрепа. На социалистите той обеща повече социална политика, пред евроскептиците на Найджъл Фарадж декларира, че нямало европейска нация и че не вярвал в Съединени европейски щати, и в същото време поясни, че еврото и политиката на фискални рестрикции са донесли стабилност, а имиграционната политика нарече „маргинална тема”.

Британският премиер Камерън е най-гласовитият противник на Юнкер

Британският премиер Камерън е най-гласовитият противник на Юнкер

Каква демагогия само! Целият цинизъм в поведението и фундаменталното му неразбиране на демократичния процес обаче проличават от друг коментар на Юнкер, изтърван преди референдума от 2005 г., на който Франция отхвърли проекта за евроконституция: Ако отговорът е ДА, то ние ще кажем: „Тръгваме!”, а ако е НЕ, ще кажем: „Ние продължаваме”. Така и стана, след като еврократите пробутаха Лисабонския договор на мястото на пропадналия проект за евроконституция – още едно доказателство за пълната безскрупулност и непукизъм на Юнкер, който наскоро не се посвени индиректно да подкрепи шотландския сепаратизъм, подкопавайки суверенитета и целостта на една от страните-членки на ЕС: Великобритания. Утре може да направи същото и с други страни, които се противопоставят на кандидатурата му или на водените от него политики. Такива освен Обединеното кралство бяха още Унгария, Швеция и Холандия, като последните две обаче дадоха заден ход и бързо се включиха в общия хор, дирижиран от Меркел. Британският премиер Дейвид Камерън, който заплаши с напускане на ЕС в случай че Юнкер бъде избран, в крайна сметка се оказа в почти пълна изолация, и трябваше да признае тежкото и унизително поражение.
Близо 300 евродепутати гласуваха срещу Юнкер

Близо 300 евродепутати гласуваха срещу Юнкер

Като премиер на ЕС еврофедералистът Юнкер със сигурност ще работи за повече интеграция, вкл. за европейски енергиен съюз, както самият той декларира във встъпителната си реч. Проекти като „Южен поток” в никакъв случай не са сред приоритетите му, откъдето вероятно тръгва и мощната кампания срещу кандидатурата на италианската външна министърка Федерика Могерини за Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Италия както по времето на Берлускони, така и сега начело с премиера Матео Ренци, поддържа традиционно добри отношения с Русия и е решена да се пребори с Брюксел за осъществяването на енергийния проект. Ето защо държави с русофобски режими като Литва, Латвия, Естония и Полша веднага наскачаха срещу Могерини и лансираха за високия пост имената на Кристалина Гееоргиева и на Радослав Шикорски. Предмет на тежки политически пазарлъци ще бъде и разпределението на 28-те еврокомисарски места, а също изборът на президент на Европейския съвет на мястото на недоразумението Херман ван Ромпой. Не бива да имаме никакво съмнение, че както досега, те ще бъдат излъчани от олигархичните среди измежду хора, членуващи в групи като „Билдерберг”, Трилатералната комисия, разни еврофедералистки тинк-танкове и ложи. Разбира се, значение ще има и политическото семейство, към което принадлежат, в съответствие с порциите, поделени между двата големи съуправляващи интернационала – ЕНП и ПЕС.
Евроскептиците Фарадж и Льо Пен не успяха да намерят общ език, засега

Евроскептиците Фарадж и Льо Пен не успяха да намерят общ език, засега

А те този път просто бяха принудени да се прегърнат, след като в новия Европарламент за първи път се появи сериозна опозиция. Около 300 от общо 729 участвали в избора на Юнкер евродепутати гласуваха „против” или „въздържал се”. Сред тях са евродепутатите на групата на европейските консерватори, третата по големина след ЕНП и ПЕС, групата на крайната левица, зелените и евроскептичната група на Фарадж. Британецът обяви, че едната-единствена кандидатура за председател на ЕК, за която е трябвало да се произнесе Европарламентът, му напомняла за съветски времена. Лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен, която също изнесе пламенна реч срещу кандидатурата на Юнкер, продължава да търси партньори за сформиране на своя група в Европарламента. От групата на Европейската обединена левица, където членува и българката Костадинка Кунева, избрана от гръцката партия СИРИЗА, пък бяха единствените, които припомниха за опасността от Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ, договаряно на серия от тайни срещи, което би отворило вратите за ГМО, шистовия газ и корпоративния диктат.
Костадинка Кунева

Костадинка Кунева

Опасност, за която Юнкер вероятно нехае. Човекът, според негови сътрудници, закусва с коняк и има сериозни проблеми с алкохола. Предстои да разберем как ще реагира на новите предизвикателства. Защото след 25 май Европа вече не е същата – страни като Франция, Великобритания, Гърция и Дания вече въстанаха срещу този Европейски съюз. Следващия път ще ги последват и други.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 115 / 18-24 юли 2014

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s