В КИЕВ ЦАРИ ТОТАЛНО БЕЗЗАКОНИЕ, ЕКСТРЕМИСТКИ ГРУПИРОВКИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА КОНТРОЛИРАТ ГРАДА

УКРАИНСКИЯТ ЮГОИЗТОК ВЪСТАВА СРЕЩУ ПРЕВРАТА И ЧАКА ПОМОЩ ОТ РУСИЯ

След като на 22-23 февруари в Киев без избори дойде на власт прозападната опозиция, столицата на Украйна мигновено слезе от екраните и от водещите теми на световните медии. Всички насочиха взор към Крим, където местната власт и населението потърсиха защита от Русия и проведоха референдум за статута на полуострова. Последвалите събития бяха представени от същите тези средства за масова информация едва ли не като интервенция и агресия от страна на Русия срещу една суверенна държава като Украйна. А каква е истината и какво става в Киев, успяхме да се уверим със собствените си очи единствено ние от АТАКА и ТВ АЛФА.

Ето така изглеждат умерените на Майдана.

Ето така изглеждат умерените на Майдана.

Блокпостове с представители на паравоенни организации има още на входовете на многомилионния град, а центърът е поставен изцяло под контрола на радикалните групировки. По главния булевард „Хрещатик” палатковият лагер и барикадите си стоят, а целият Майдан е превърнат в своеобразен музей под открито небе, където въоръжените униформени бойци, вживели се в ролята на гидове, с гордост показват подготвените коктейли „Молотов”, запасите със запалителната течност термит (разновидност на напалма), иззетите от „Беркут” и Вътрешните войски щитове и купчините камъни и тротоарни плочи, изкъртени от паважа на централните улици. Проникваме в палатковия лагер от запад, откъм Бесарабския площад, където все още стои постаментът на разрушения през декември паметник на Ленин – целия издраскан със свастики. Сред „експонатите” се натъкваме на водно оръдие, унищожено и завзето от „мирно протестиращите”. От разговорите, които провеждаме с бойци от Майдана, научаваме как неонацистите ламтят за прилагането на „европейски закони” в Украйна, защото в Европа хората „живеели добре”, за встъпване в НАТО, понеже Русия ги заплашвала, и за сключване на споразумение с МВФ, тъй като международните финансови институции „помагат и са носители на конструктивна мисъл”.
Унищожено и завзето от "мирно протестиращите" водно оръдие.

Унищожено и завзето от „мирно протестиращите“ водно оръдие.

Кой е платил за храната и палатките, кой и как е организирал и финансирал майдановците да се екипират с униформи и да се въоръжат, не е важно. Признават все пак за масираното чуждестранно присъствие – като се започне от хора от Полша, Литва и Латвия, та се стигне до такива от Грузия, Азербайджан, Таджикистан и… Сирия! Успяваме като по чудо да вкараме камерата на АЛФА ТВ в сградата на окупираното кметство на Киев, превърнато в „щаб на революцията”. В залата, където обикновено заседава Общинският съвет, всичко е спокойно. Там функционира и протестен „пресцентър”. Излизайки оттам обаче, нещата бързо загрубяват. Две момичета, облечени в униформи с немски нашивки, са само красива прелюдия към това, което ни очаква на първия етаж – импровизирана столова, претърпкана с всякаква измет. По стените съзираме налепени инструкции как да бъде убит президентът Янукович, придружени с издраскани неонацистки символи и расистки послания от типа на 14/88. Подобни знаци, като кръста на White Power и разни германски руни се виждат и отвън, изрисувани по прозорците на огромната сграда.
Ислямският полумесец се развява гордо на фона на опожарения Профсъюзен дом.

Ислямският полумесец се развява гордо на фона на опожарения Профсъюзен дом.

След като край нас започват да се мяркат маскирани момченца, въоръжени с бухалки, вериги и боздугани, ни запитват дали имаме разрешение от „коменданта” да снимаме. Не знам как сме успели да ги заблудим и да се измъкнем набързо от сградата, без да ни изземат записите или техниката, или нещо по-лошо. С бързи стъпки се отправяме към сърцето на протестите, покрай палатки, върху които се развяват европейски, американски и британски знамена. На самия Майдан незалежності (Площад на независимостта) огромната сграда на опожарения Профсъюзен дом продължава да тлее и дими близо месец след метежите – просто защото пожарникари нямат достъп до нея. Целият площад е буквално овъглен, а миризмата на изгоряла гума е задушаваща. Огромната позлатена статуя на славянското езическо божество Берегиня, символизиращо украинската независимост, се издига някак зловещо над апокалиптичните картини на разрушение. До сцената е издигнато огромно католическо Разпятие, аранжирано с католически изображения на Мадоната – все пак „революцията” я изнесоха именно тези 4-5 милиона униати от западните региони на 45-милионната Украйна.
Степан Бандера - идол и вдъхновител на "евроинтеграторите".

Степан Бандера – идол и вдъхновител на „евроинтеграторите“.

Недалеч се натъкваме на огромен портрет на Степан Бандера – идол и вдъхновител на „евроинтеграторите”, съюзник на Хитлер, отговорен за зверското избиване на стотици хиляди поляци, руснаци и евреи, православни християни и комунисти. Заставаме пред окичената с плакати и знамена елха, за да кажа няколко думи пред камерата. Изобщо не съм забелязал как докато говоря зад мен преминават видимо агресивни униформени с бухалки и съмнителни намерения… От юг на площада, откъм улица Институтска, силите за сигурност бяха предприели последния щурм от 19 февруари, и бяха изтласкали метежниците до средата на площада. Последната им барикада все още стои, но вече застлана с цветя. Светилниците, донесени в памет на загиналите, са подредени така, че да образуват послания от рода на „Слава на героите!” („Героям слава!“) – едно от характерните скандирания на бандеровците, което трябва да бъде последвано от отговора „Смърт на враговете!” („Смерть ворогам!“) Някаква жена, видимо зарадвана от синьо-жълтата лентичка, която съм си окачил, ми изкрещява с фанатичен плам „Слава на Украйна!” („Слава Україні!“), на което се очаква да отвърна с горните лозунги. Замълчах си.
"Мирно протестиращ" зорко следи какво говорим на Майдана.

„Мирно протестиращ“ зорко следи какво говорим на Майдана.

Продължаваме по „Хрещатик” с надеждата скоро да открием хотела, в който имаме резервация да пренощуваме. Не сме и подозирали, че близо месец след преврата огромните здания от двете страни на булеварда все още са овладени до една от екстремистките групировки, а на входовете продължават да стоят на пост момчета с щитове, бухалки и маски. Централният офис на мобилния оператор „Київстар” е превърнат в оперативен център на терористичната организация „Десен сектор” („Правий сектор“), чиито знамена са окачени по фасадата. Въртележката отпред отдавна е спряла да се върти. В близкия МакДоналдс пък действа „Психиатрична помощ на Майдана”. Само на стотина метра по-нататък в източна посока попадаме на барикадата, която отделя бул. „Хрещатик” от Европейския площад. Тя е организирана в няколко защитни линии, като най-отпред са подредени автомобилни гуми и противотанкови заграждения. Най-после съзираме надписа „Хотел Днипро”, само че входът към него се оказва залостен. Графитите на организацията „Общо дело” („Спільна справа“), издраскани по фасадата, и налепените стикери в прослава на СС-дивизия „Галичина” сякаш са знак, че нещо не е наред.
Въртележката пред щаба на "Десен сектор" отдавна е спряла да се върти.

Въртележката пред щаба на „Десен сектор“ отдавна е спряла да се върти.

Някакъв човек ни привиква настрани при една групичка екстремисти, които изискват паспортите ни, за да ни пуснат до рецепцията. Попадаме във фоайето, където обикалят мъже в униформи. Служителките на рецепцията са видимо изнервени и почти безмълвни. Обясняват ни все пак, че два етажа от хотела са превърнати в щаб на групировката „Самоотбрана” („Самооборона Майдану“), но нямало заплаха за нас. Решаваме, че е вече твърде късно, за да търсим друг хотел, и се настаняваме. Излизаме навън да хапнем след дългия ден, само че работещи заведения в центъра няма. След час ходене стигаме до някакъв ресторант, където персоналът посреща с усмивка руския ни говор и отговаря единствено на английски. На връщане преминаваме отново през Майдана, вече притихнал. Изведнъж зад гърбовете ни се чува вик „Отдръпнете се!” и само бързата ни реакция ни спасява от сблъсък с рота бойци, тичаща в посока на нашия хотел. Там вече са спрели няколко черни джипа със затъмнени стъкла, както и един минибус. Видно е, че има някакво движение. Бойците този път са снабдени с автомати и изглежда напечено.
Дмитро Ярош

Дмитро Ярош

В едно от помещенията, водещи към рецепцията, се натъквам на дребен тъмен човечец, облечен в черно. Това е Дмитро Ярош – терорист номер 1 на Украйна и лидер на „Десен сектор”, обявен за международно издирване, който неотдавна призова чеченския терорист Доку Умаров да поднови борбата срещу Русия. На въпроса ми ще даде ли интервю за АЛФА, Ярош отговаря с пренебрежителна усмивка, а гардът му обяснява на перфектен английски, че моментът не е подходящ. По изгрев слънце отново сме на Майдана, за да снимаме на дневна светлина. Виковете „Лікар, лікар!” са най-честото, което чуваме, последвани от пренасянето към някоя линейка на поредния пиян, разбил главата си, майдановец. Тук-там се мярка и по някой с пистолет. От Европейския площад свиваме вдясно по ул. Грушевский, където на подстъпите към правителствения квартал сблъсъците бяха най-ожесточени. Колонадата, маркираща входа към стадиона на „Динамо”, е опожарена и полуразрушена.
 Входът към стадиона на "Динамо".

Входът към стадиона на „Динамо“.

Все още стои бетонната барикада, която властите издигнаха в последните дни преди преврата. Сега вече тя е под контрола на „народа”, а най-отгоре се развява не друго, а знамето на Сирийската свободна армия с трите червени звезди. Малко по-назад попадаме и на фамозния катапулт, с който метежниците обстрелваха органите на реда. Цветята тук са страшно много, натрупани на отделни купчинки върху лобните места на убитите. Именно тук действаха най-интензивно снайперистите. Продължаваме нататък към Върховната Рада, където милиция също няма. Сградата на парламента се охранява от групичка „протестиращи” с униформи, греещи се около варел.
Знамето на Сирийската свободна армия се развява върху барикадите.

Знамето на Сирийската свободна армия се развява върху барикадите.

Киев изглежда напълно окупиран. Единствено литийното шествие на няколкостотин православни християни с кръстове, хоругви и руски имперски знамена, които се появиха в центъра откъм Киево-Печорската лавра, показа, че съществува и друга гледна точка. Из хилядолетния Софийски събор – духовен център на Киевска Рус, тези дни обаче крачат победителите. Американска делегация, начело със сенатор Джон Маккейн, успява да се измъкне буквално под носа ни. Посещението му никак не е случайно – по пътя от Киев за Крим срещаме няколко военни колони на украинската армия, съставени от БТР-и, камиони с войници, джипове и друга техника. Край шосето в покрайнините на родния на Станишев град Херсон пък са изсипани към 30-40 вертолети Ми-8 и Ми-24. Хеликоптери облитат и административната граница с Крим, а край украинския блокпост е струпана бронетехника и артилерия. Доста късно – чак към 3 ч в нощта преди референдума, достигаме до кримския блокпост, където от мрака изскачат маскираните бойци на „Беркут”, преминали на страната на народа.
Джон Маккейн победоносно шества из окупирания Киев.

Джон Маккейн победоносно шества из окупирания Киев.

Правят пълен обиск на колата, с която се движим. Аз вече съм се закичил с Георгиевската лента и разпалено обяснявам на един от беркутовците кои сме, откъде сме и каква е позицията на нашата партия, като съм разтворил в багажника на автомобила един от броевете на вестник „Атака”, които носим за българите в Севастопол, соча последната си статия за украинската криза, и осъществявам импровизиран превод под светлината на фенерчето на командоса. Фактът, че сме от държава, която в същия този момент прави учения с американски кораб в Черно море, и че пристигаме от Киев, и то по тъмна доба в навечерието на референдума, ни изиграва лоша шега, и от Симферопол идва заповед да не ни пускат. В тази ситуация решаваме да се отправим към половин милионния град Николаев, където народът всяка неделя протестира масово срещу преврата пред паметника на героите от Великата отечествена война.
Литийно шествие в Киев.

Литийно шествие в Киев.

Камерата на АЛФА бързо привлича хората там, които с възбуда ми разказват един през друг какво се случва в Украйна и в техния град, какви заплахи получават и защо не приемат новата власт в Киев за законна. Не искат да са в марионетните на Вашингтон организации ЕС и НАТО. Искат съюз с Русия и Беларус, чиито знамена развяват заедно с украинското. Третирани са като чужденци в собствената си страна и са подложени на насилствена украинизация, макар буквално да изхранват с труда си бедните западни региони на страната. Вече не се надяват на друг, освен на Русия да ги защити – нощем градът буквално опустява, затварят всички заведения и магазини.
Антимайданът в Николаев.

Антимайданът в Николаев.

Хората са изплашени от маневрите на юг на собствената си украинска армия, която по никакъв начин не предотврати преврата, а сега се е поставила в услуга на незаконната власт – заложник на радикалите от Майдана. Българите в Николаев, преселили се в региона преди 212 години и опазили до днес своя род и език, също са на мнение, че война ще има, но не за Крим, а за контрола над въстаналите богати индустриални източни области – Харков, Днепропетровск, Донецк, Луганск… Подобни процеси вече започват и в съседната на Украйна Молдова. Там прорумънското либерално правителство подписа споразумение за асоцииране с ЕС, в противовес на което автономната област Гагаузия организира референдум, на който 97 % от населението, вкл. местните българи, каза НЕ на евроинтеграцията.
Гагаузкият президент Формузал разказа за референдума срещу ЕС и пожела успех на АТАКА.

Гагаузкият президент Формузал разказа за референдума срещу ЕС и пожела успех на АТАКА.

От срещата ни с гагаузкия президент, състояла се в град Комрат още в началото на пътуването ни, сме се уверили, че Михаил Формузал много точно и реалистично оценява опасността от загуба на суверенитет и икономическа колонизация, в случай че бедната държава се присъедини към общия пазар, добре запознат е и подкрепя борбата на АТАКА в България. Пътувайки от Николаев към Бесарабия осъзнаваме колко силен е контрастът между бутиковия град Киев с неговите небостъргачи и магистрали и южните региони с индустриални градове и мизерстващи села без пътища, изоставени на произвола на съдбата. Чудовищно социално неравенство в допълнение към етнорелигиозния конфликт. Впрочем, няма как другояче да разчетем и опита на киевската хунта да назначи за губернатори на югоизточните региони олигарси и клептократи, освен като обявяване на класова война.
Жителите на Одеса тачат като герои загиналите бойци от "Беркут".

Жителите на Одеса тачат като герои загиналите бойци от „Беркут“.

Ето защо милионният град Одеса също е надигнал глас срещу преврата – на Куликово поле откриваме палатков лагер, настояващ за референдум за определяне статута на Одеска област, в която живеят над 100 етноса, вкл. 200 хиляди българи. Социални искания също не липсват. Успявам да се срещна и да разговарям с местния лидер Антон Давидченко, който само след дни ще бъде арестуван от новите власти заради многохилядните митинги, които организира, и ще се окаже в неизвестност. В българския център пък провеждаме интервюта с Мария Попова – българка, журналист и депутат в Одеското областно събрание от Партията на регионите, която ни разказва доста за българите в Украйна, за тяхното минало, настояще и бъдеще.
 С българката Мария Попова, депутат в Одеското областно събрание.

С българката Мария Попова, депутат в Одеското областно събрание.

Обсъждаме, разбира се, и актуалната политическа обстановка, в която, според г-жа Попова, българската диаспора се е оказала между чука и наковалнята. Иначе българите в Украйна в огромното си мнозинство са притеснени от действията на новата власт в Киев и очакват помощ и закрила единствено от Русия. Отдавна са загубили доверие в българската държава, особено след присъединяването й към НАТО и ЕС. „Забравихте ли в България кой ви освободи преди 136 години?”, попитаха ме българите от Севастопол. Сънародниците ни в Николаев, микрорайон Терновка, пък искат да издадат свой учебник по история, след като са останали скандализирани от парцалите, изпълнени с лъжи и фалшификации, по които учат децата в България. „Там пише, че българите в Османската империя са живели в мир и разбирателство. Ами ние защо сме тук? Ние от хубаво ли сме избягали преди 212 години, за да се окажем сега тук, насред Украйна?”, възмущават се те.
 Българите в Николаев не са забравили ужасите на турското робство.

Българите в Николаев не са забравили ужасите на турското робство.

Именно патриотичният плам на тези хора, които вече трето столетие съхраняват спомена за своята прародина, е най-голямото доказателство, че има бъдеще за България, че не се гаси туй, що не гасне. Поддържат българско читалище, библиотека, музей, танцови ансамбли и хорови състави без никаква помощ от София. Крепят жив българския дух, пазят своя род и своя език. Същите тези българи са дали стотици и хиляди жертви във Великата Отечествена война за Освобождението на своята нова родина Украйна от западните интервенти. Кой знае, може би скоро ще дойде времето и в окупирания Град-герой Киев, Майката на руските градове, да влезе армията-освободителка!

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 105 / 21-27 март 2014 г. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s