УКРАИНСКИЯТ КОНФЛИКТ Е ПРЕЛЮДИЯ КЪМ СВЕТОВНА ВОЙНА

Янукович в последен опит да опази гражданския мир и целостта на страната

            Горящи сгради и автомобили, обгорели и окървавени трупове без ръце и глави, барикади и оръжейни изстрели – това е картината днес в Киев, столицата на Украйна. Кой би предполагал такъв зловещ развой на събитията – особено след отстъпките, които властите направиха към опозицията с оставката на премиера Азаров, отмяната на пакета закони, приет на 16 януари, обявената амнистия за вандалстващите протестиращи и готовността за диалог относно промени в Конституцията.

Уви, желанието на президента Янукович за мирно урегулиране на ситуацията бе възприето от опозиционните лидери като слабост и отстъпчивост. Кличко и Яценюк обаче не са сами в похода си по трупове към властта. Както стана ясно от изтеклия разговор между зам.-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд и американския посланик в Киев, зад двамата опозиционери плътно стои Вашингтон, който отдавна е преценил кой трябва да застане начело на Украйна и каква политика той трябва да провежда. Няма избори, няма демокрация. Разбира се, презокеанската империя действа в Европа и чрез своите сателитни организации и държави, които не се свени презрително да ругае с изрази като „F*ck the EU”, изречен от Нуланд. Още в понеделник двамата украински лидери се озоваха на спявка в Берлин, за да просят от своята гаулайтерка – канцлерката на окупираната от САЩ Германия Ангела Меркел, пари за себе си и санкции за страната си. Случайно или не, още на следващия ден екстремистите от Майдана опитаха щурм на парламента и атакуваха централата на управляващата Партия на регионите, където убиха двама служители и отвлякоха други. Заловени в хода на сблъсъците милиционери пък бяха принуждавани на протестната сцена на колене да молят „евроинтеграторите” за милост. „Мирно протестиращ” „активист” загуби ръката си, след като по погрешка взривил конструираната от него бомба. И докато насилието вземаше своите жертви, компетентните органи най-после решиха да действат. Службата за безопасност и МВР на Украйна поставиха ултиматум на екстремистите до 18 ч на 18 февруари да опразнят центъра на Киев. Вместо това обаче, последните заеха позиции по барикадите, нахъсвани от проповедите на униатски духовници, докарани от западните региони на страната, и зовящи към убийства и атентати. Метрото на града затвори заради надвисналата терористична заплаха. Достъпът до Киев беше ограничен, за което двама транспортни полицаи заплатиха с живота си. В 20 ч започна настъплението на спецчастите „Беркут” и Вътрешните войски, по които беше открита стрелба с огнестрелно оръжие. Не е ясна съдбата на попадналия в плен милиционер, на когото „проевропейците“ избодоха очите и ..откъснаха едната ръка. БТР бе подпален с коктейли „Молотов”, а Профсъюзният дом изгоря до основи. Числото на загиналите достигна до няколко десетки, много от които милиционери.

„Проевропейци“ раздават правосъдие

И докато терористите бяха изтласкани в една част от Площада на независимостта, в западните униатски области на Украйна като по зададена команда тълпи от озверели бандеровци (фенове на Степан Бандера – униат, русофоб и съюзник на Хитлер, извършили геноцид над поляци, руснаци и евреи в днешна Западна Украйна) щурмуваха местните прокуратури, полицейски участъци и казарми. Стотици затворници и престъпници са вече на свобода, докато в ръцете на метежниците са попаднали 1500 единици оръжие със 100 хиляди патрона! От прозорците на прокуратурата в Лвов бяха разхвърляни хиляди страници документация, а някаква самозвана Народна Рада обяви, че поема областта под свой контрол. Губернаторът на Волинска област бе прикован с белезници на сцената в град Луцк с цел да бъде принуден да подпише оставката си, докато група бандеровци издирваше семейството му, за да се разправи с неговите близки! Да не повярва човек, че годината е 2014-та, а арената на конфликта е в Европа!

Литовското знаме се вее гордо над барикадите

В отговор на ескалацията, на 19 февруари службите и силовите министерства обявиха началото на мащабна антитерористична операция, докато в същото време президентът Янукович даде последен шанс на вилнеещата опозиция чрез постигнатото в сряда вечерта примирие. Последен шанс за единството и териториалната цялост на Украйна, както и за гражданския мир, който вероятно ще бъде провален от радикализма на жадните за кръв майдановци. А кои са те? Налице са данни, че рамо до рамо с ултрасите и неонацистките групи се сражават стотици чужденци, емисари на външни сили – от поляци и литовци до израелци и чеченци, както и около 350 завърнали се от Сирия украинци, воювали на страната на ислямистите там! Тези хора няма как да се съобразят с каквото и да било примирие. Те са там, за да убиват. С тях не може да се преговаря. С терористи никой никъде не преговаря.

Снайперистите. Кои са те?

В момента органите на реда са изтеглени, а появили се като от нищото снайперисти стрелят на месо по всичко живо в центъра на Киев, с цел да предизвикат безпорядък и да усилят международния натиск върху президента. Същите тайнствени снайперисти, които действаха и и във Венецуела през 2002 г., и в Либия, и в Сирия. Оттук нататък в случай, че Янукович не въведе извънредно положение и не разчисти окончателно центъра на Киев, съществува реален риск стоящите до момента зад него южни и източни региони на страната да потърсят свой собствен път за излизане от кризата. Търпението им се изчерпва: Крим вече заплаши да напусне състава на Украйна и да се присъедини към Русия. Подобни гласове се надигат и в Харков. Дали в конфликта между централната власт в Киев и бандеровския Запад ще се появи трети фактор в лицето на рускоезичните региони, ще видим през следващите дни. Едно е ясно – конфликтът в Украйна придобива все по-осезаемо измеренията на гражданска война с привкуса на цивилизационен сблъсък и с глобален геополитически отзвук. Линията на конфронтация по различни фронтове между Запада в лицето на САЩ, НАТО, ЕС и стоящия зад тях транснационален капитал, и въздигащата се Русия на Путин с нейните съюзници и партниращи независими държави, става все по-видима. Едни и същи размирици и дирижирани протести, целящи хаос и анархия, в момента тресат редица не дотам ”послушни” държави освен Украйна – като се започне от нашата България, през Венецуела, Аржентина и Бразилия, та се стигне до Тайланд и Бангладеш. По всичко личи обаче, че механизмът на „мирните” „цветни революции” вече не сработва. Затова се стигна и до конфликта в Сирия, паралелите между който и гражданската война в Испания са достатъчно очевидни. А както знаем от историята на Втората световна война, след Испания следва нахлуването в Полша, за да се стигне в крайна сметка до нападението над Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Е, 7 десетилетия по-късно Хитлер го няма, но Европа отново е скована от една идеология – този път това е либерализмът с „евроатлантическите ценности” и догмата за „свободния пазар”. Европа, както и преди малко повече от 70 години, отново е „обединена” в един субект и се командва от един център, и отново гледа на изток. Остава ни да се молим Украйна да не се превърне в Полша от 1939 г., поделена между Изтока и Запада. Защото по-нататък всички знаем какво следва.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 101 / 21 – 27 февруари 2013 г.

P.S. Медиите у нас са наложили почти пълно информационно затъмнение по темата. Изобщо не се чува гласът на 200-хиляди украински българи, които стоят плътно зад президента Янукович. За сметка на това по БНТ ежедневно ни облъчва някаква женица от някакво Радио „Свобода“, което съвсем случайно се финансира от конгреса на САЩ…