РЕПЕТИЦИЯ ЗА МЕТЕЖА В УКРАЙНА ЛИ БЯХА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОТЕСТИ?

Оранжева революция като през 2004 повече не може да има

Стотици хиляди по площадите, вдигнати юмруци, гневни закани. Народен подем и кървави сцени на насилие. Студенти по улиците. Какво друго да е, освен революция? Вече две седмици Киев – Майката на руските градове и понастоящем столица на Украйна, е средоточие на масово недоволство, предизвикано от отказа на правителството да подпише договор за асоцииране с ЕС. Хиляди „мирно протестиращи” „красиви и умни” „проевропейци” заляха Майдан Незалежности (Площада на независимостта), за да изразят възмущението си от промяната в курса и да поискат оставка и нови избори. 1470013_392573264207536_1796800512_n (1)Така горе-долу стоят нещата според либералните медии в Украйна и по света, чиято основна пропагандна задача е да внушат на непредубедените, че страната се срива, настъпил е тотален хаос и политическите промени са неизбежни. Икономиката била в колапс, макар рецесията да е десет пъти по-малка от тази в Гърция, а държавният дълг да е два пъти по-малък от немския като процент от БВП. Та, какво всъщност се случва в най-голямата държава на Стария континент? След като на 21 ноември правителството на Николай Азаров обяви, че ще защитава националния интерес на страната и няма да подпише с ЕС във Вилнюс, защото договорът е неизгоден, площадите на Киев, на Лвов и на други градове в западна Украйна започнаха бързо да се пълнят с хора. Напрежението нарасна още повече, след като в утрото на 29 ноември милицията без знанието на президента и премиера разгони със сила останалите да нощуват на „Евромайдана” в Киев, сред които се оказаха и полски граждани.

Последваха актове на дезертьорство от страна на дипломати и офицери, кметове от опозицията отправиха призиви за бунт, а град Калуш обяви, че сваля портретите на Янукович от всички учреждения! Демонстрацията от 1 декември бе повратният момент. Площадът на независимостта в Киев с размери 400 Х 200 м побира максимум 150 хиляди души, но този пълен предел според един опозиционер с израелски паспорт бил надхвърлен до фантастичните 800 хиляди протестиращи, вероятно по някакви неведоми евростандарти! Така е то, колкото повече си стегнал колана, толкова повече индивиди можеш да наблъскаш на единица площ. „Проевропейците” обаче далеч не се ограничиха с мирно демонстриране на сила, ами директно пристъпиха към щурм на президентството с булдозер, който се вряза в загражденията и кордона милиционери, 1186051_766967203329249_1935188771_nи с агитки от момчета с маски и качулки, въоръжени с бухалки, вериги, спрейове сълзотворен газ, павета и парчета тротоарна настилка, които съответно полетяха към органите на реда. Европеизъм, та дрънка! Все пак от демокрацията още никой не се е измъкнал жив. В това не бива да таим и капка съмнение, защото сред „мирно протестиращите” в същия ден се озоваха американският посланик в Киев, зам.-председателят на Европейския парламент и лидерът на полската опозиция и бивш премиер Ярослав Качински. Последният не се посвени да застане под развяващите се редом с европейското знаме черно-червени флагове на УПА – съюзна на Хитлер организация на украинци–униати, извършила невиждано клане над 100 000 поляци през Втората световна война. Рамо до рамо с Качински беше Олег Тягнибок – един от тримата опозиционни лидери, изразили готовност съвместно да съставят временно правителство. Той е водач на партията „Свобода” – зловеща неонацистка организация, възхваляваща изверга Степан Бандера, съюзник на Хитлер, чиито престъпления и зверства над поляци, руснаци, евреи и т.н. са отвращавали дори немците.

216174397

Със знаци на СС по ръцете, маски, вериги и павета – на борба за ЕС.

За разлика от гръцката „Златна зора” или унгарската „Йобик” обаче, по отношение на „Свобода” световното еврейство е подозрително свенливо, а Тягнибок е чест посетител на американското посолство в Киев. Неговите „свободовци” сега вандалстват на първа линия по площадите и в омразата си към всичко руско незнайно защо се нахвърлиха върху паметник на Ленин, който опитаха да съборят, без да съзнават, че съветският вожд всъщност е първият в историята, заявил, че Украйна е нещо различно от Русия. Същинска еманация на проевропейския патос обаче беше пърформансът на феминистката група ФЕМЕН, чиито членки публично уринираха в Париж върху портрети на президента Виктор Янукович. Евроатлантически ценности в най-чист, по-точно най-бистър вид.

До площада в Киев припълзяха и няколко „ранобудни студента” от България, с цел да изразят подкрепа за протестите, а и вероятно да поискат такава. Няма лошо. Износът на революция отдавна не е патент на Троцки, като напоследък се практикува основно от презокеанския Голям брат, демократизиращ всичко по пътя си. Освен това неговите революции са мирни, „цветни” и „нежни”, и по правило се случват веднага след избори и с финансовата помощ на организации като US Aid, Freedom House, ”Отворено общество” и т.н.

Сълзотворен газ за повече Европа в Украйна!

Сълзотворен газ за повече Европа в Украйна!

Така стана през 2000 г. в Югославия, през 2003 в Грузия, 2004 в Украйна и 2005 в Киргизстан, все с цел изброените държави не просто да бъдат откъснати от руската сфера на влияние, но и да бъдат приобщени към Запада, а ако не – да бъдат поне разграбени и разорени. Чиста геополитика. Подобни на изброените НПО-та бяха и са водещи и зад протестите срещу кабинета у нас, стартирали малко след изборите. Директорът на Freedom House пък директно призова за налагане на санкции върху Янукович и семейството му. Интересни съвпадения, които би трябвало да повдигнат у всеки непредубеден наблюдател буря от въпроси относно същността и целите на подкрепяните от САЩ и наднационалния капитал протести. И докато американският посланик в Киев протестира срещу правителството там, неговият колега Джеймс Пардю гостува в окупирания Ректорат на Софийския университет ден преди опита за щурм на Парламента. Докато немският посланик в София Хьопфнер приема и разговаря с окупаторите, неговият шеф – външният министър на Германия Гидо Вестервеле, пък се оказа на украинския Евромайдан. Емблематично е, че и в двата случая зад протестите стоят партии от семейството на ЕНП.

Иначе сходства откриваме не само в задкулисието, но и в изпълнението. Център на събитията и в Украйна, и в България, е площад „Независимост”, огласян от хора с тъпани, развяващи едни и същи сини флагчета със жълти звездички. 71a9b7f72eСъщите кадри на кучета, окичени с плакати, и на протестиращи в чужбина пет-десет души. Едните препикават портрети на президента, другите се въргалят по жълтите павета в поредния налудничав пърформанс. И в двете страни обаче се цели блокиране на институциите и се пристъпва към окупация на сгради, било то на Ректората в София или на кметството и Синдикалния дом в Киев. И на двете места деструктивната парламентарна опозиция прави отчаяни опити да прокара вот на недоверие. Междувременно в трагикомичната роля на нашия Едвин Сугарев се вживя опозиционерката Юлия Тимошенко, която обяви гладна стачка. Бунтовен Киев роди и своя Асен Генов в лицето на блогъра Олександр Аронець, чиито клипчета и стрийминги се разпространяват обилно от българските протестъри. За разлика от родната Малвина обаче, която се задоволява с боядисване в розово на антифашистки паметници, украинецът директно е пиар на същата онази партия „Свобода”, вършеща побои над ветерани и герои от войната. Подучени може би от легатите на „ранобудните“, и в Киев съставиха списък с „врагове на Евромайдана“. И в двата случая – българския и украинския, се търси конфликт с органите на реда, за да бъдат представени като репресирани безчинстващите протестъри. Само че за разлика от бутафорния картонен танк у нас, в Украйна превратаджиите атакуваха с булдозер. Ukrajna-480x340Различни мащаби и различни залози. Всичко изброено дотук обаче ме кара да се замисля не бяха ли българските протести всъщност едно социално инженерство, експеримент и де факто една генерална репетиция преди опита за държавен преврат в Украйна? Не са ли събитията от българската и украинската столица част от поредната серия организирани от САЩ „нежни революции”, която да ерозира югозападната периферия на Русия? Разбира се, макар сценарият да е един и същ, има и някои нови моменти – протестите не оспорват изборен резултат, ами директно настояват за оставки в страни, където следващите избори са доста отдалечени във времето. Освен това за първи път се дестабилизират съюзни и партньорски на Вашингтон държави! Да не забравяме, че България е член на ЕС и НАТО и плацдарм за три американски бази. И България, и Украйна вече са преминали през шокова терапия в резултат от неолиберална „нежна революция” – ние през 1997, украинците през 2004. Може би затова и на двете места повторението на сценария взе да буксува. Мисля Маркс беше казал, че историята се случва два пъти – първо като трагедия, после като фарс.

Среден доход на глава от населението по региони

Среден доход на глава от населението по региони.

Картината в Украйна обаче се усложнява от един етно-религиозен аспект на противопоставянето, който у нас липсва и на чиито фон крясъци от типа на „червени боклуци” или „турци сте” звучат съвсем безобидно. Страната е разрязана като с нож по отношение на своя цивилизационен избор и това разделение тиктака като бомба със закъснител за унитарния формат на държавата. Въпросът е не „дали”, а „кога” тази бомба ще избухне. На запад населението е под силното културно-историческо влияние на Полша и там доминира Гръко-католическата униатска църква, чиито предстоятел също се появи на протеста в Киев. Докато на запад Хитлер е посрещан като освободител от „москалите”, през войната Одеса и Севастопол оказват героична съпротива на нацистите. Това е така, защото в източните и южните региони на Украйна населението е православно и рускоезично. Там днес е съсредоточена индустрията и доходите са два пъти по-високи. Колкото по-близо до Русия, толкова по-добре се живее – това е украинската действителност. Затова и над 4 млн. души вече са подкрепили подписката на комунистите за присъединяване към Евразийския съюз, а опозицията, която върши погроми из Киев, категорично отхвърля призивите за национален референдум относно еврочленството.

Киев, 29 ноември. Многохиляден митинг в подкрепа на правителството.

Защото докато дивият запад и столицата се бунтуват, големите градове на изток и на юг са арена на многохилядни контрадемонстрации. Българското малцинство също стои плътно зад управляващата Партия на регионите. На юг единствените фенове на ЕС са …кримските татари, които обаче не повлияха на парламента на Крим единодушно да излезе с обръщение до президента Янукович да преустанови „разгула на беззаконието и анархията, залял столицата на страната”, и, ако ситуацията го изисква, да въведе извънредно положение, което би означавало, че нито един орган на управление, като правителство и парламент, няма да може да бъде разпуснат. Такава мярка засега не е необходима, след като кабинетът на Азаров получи вот на доверие от Върховната Рада, а спецподразделението „Беркут” успешно се справи с превратаджиите на Евромайдана, чиито редици оредяха главоломно. Президентът Янукович замина за Китай, откъдето след това ще посети Русия. Оранжева революция по сценария на тандема САЩ – НАТО – ЕС повече няма и не може да има.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 92 / 6 – 12 декември 2013 (под заглавие „Едни и същи диригенти стоят зад метежа в Украйна и протестите в България“).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s