ИЗБОРЕН МАРАТОН ПОСТАВЯ ЕВРОПА НА КРЪСТОПЪТ

Германците решават дали да запратят Меркел при Берлускони, Саркози и Борисов

„Моят Райх”. Този надпис се чете на рекламните плакати на Ангела Меркел, в които предизборният лозунг на германския канцлер „Заедно успешно” е преправен с оранжева боя от неизвестни доброжелатели. На 22 септември във федералната република ще се проведат редовни парламентарни избори, от чиято развръзка зависи много. Mein-Reich-Angela-MerkelНамеците по адрес на Меркел не са новост – миловидният й образ от години е представян в нацистка униформа от протестиращите из Европа, а възрастните гъркини отдавна се обиждат една друга на „Меркел”. Днес всички те гледат с надежда към Берлин в очакване управляващата коалиция между християндемократи и либерали да загуби изборите. Причината? Източногерманката с полски корени успя да наложи Германия като лидер на европейската общност, който диктува правилата на играта, поднасяйки на жертвения евроолтар задлъжнелите народи. Немската икономика действително е най-мощната в ЕС, но картинката далеч не е толкова приказна: ръстът на БВП за 2012 е едва 0,9 %, държавният дълг възлиза на 83 % от БВП, а цялостният външен дълг отдавна е прехвърлил 5-те трилиона долара. Данните погазват фрапантно прословутите Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, които Меркел преформулира във фискален пакт, забраняващ самостоятелна финансова политика на страните-членки. И макар че самата Германия не спазва всички изисквания, екипът на Меркел с главно действащо лице финансовия министър Волфганг Шойбле успя да наложи на Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър варварски неолиберални програми за рестрикции. Изпадналите в дългова криза държави се оказаха в капана на еврото, тъй като с отказването от националната валута са се лишили и от самостоятелна монетарна политика. Резултатите са покъртителни: в южната ни съседка равнището на дълга буквално се изстреля до небето, публичният сектор е в колапс, а икономиката вече пета година е потопена в умопомрачителна рецесия. Чуждестранните колонизатори вече са в Атина, за да се възползват от масовата приватизация и от все по-евтината работна ръка. Такова впрочем е и веруюто на Меркел и компания, следвано стриктно от всички, които в последно време управляват и у нас – доходите да не растат, за да бъде привлечен „инвеститорският” интерес на чужди експлоататори. bild_bundeskanzlerin-angela-merkel1Основната опозиция в Германия – социалдемократите, обаче изглеждат изтощени и идейно импотентни, за да предложат каквато и да била алтернатива. Последните сондажи им дават до 27 %, на 11 пункта след Меркел, което ще ги принуди да търсят сътрудничество със Зелените и с крайната левица. Комфортното първо място на т.нар. християндемократи обаче ще се окаже безполезно, ако коалиционните им партньори – либералите, изпаднат под 5-процентовата бариера за влизане в Бундестага, както се случи на провинциалните избори в Бавария. Друга заплаха за фрау Меркел е набиращата скорост „Алтернатива за Германия” – евроскептична формация, създадена от учени-икономисти, според които еврото е вредно не само за закъсалите страни от южната периферия, но и за самата Германия, която с влизането си в еврозоната  се лиши от предимството на стабилната дойче марка и загуби от конкурентноспособността си за сметка на „бедните роднини” от Централна и Източна Европа. На практика еврозоната ощетява всички и не функционира, просто защото страни като Германия и Гърция няма как да бъдат в един и същ валутен съюз. Евровърхушката обаче е готова на всичко, за да спаси еврото, в което вижда материализация на своята утопична идеологическа постановка за „Обединена Европа”. Все повече германци осъзнават това и започват да гледат скептично на милиардните невъзвръщаеми кредити, които Меркел изсипва като в черна дупка за „спасяването” на Гърция. Въпросите на икономиката и социалната политика като че ли доминират предизборната кампания и в Австрия, където на 29 септември също предстоят парламентарни избори и се очаква управляващата „широка” коалиция между социалдемократите и старата десница да загуби известна подкрепа. Тя впрочем беше сътворена с единствената цел да бъде заобиколен националистическият вот, достигнал до 30 % през 2008. 1185956_10151721676898591_1554174558_nПодкрепата за третата понастоящем политическа сила – Партията на свободата на Щрахе, само преди година надминаваше 28 пункта, което поставяше австрийските социални патриоти на първа позиция. Нововъзникналият популистки блок на милиардера Франк Щронах обаче ще отклони част от евроскептичния електорат, след като междувременно засмука остатъците от формацията на покойния Йорг Хайдер, загинал в съмнителна автокатастрофа. Не така стоят нещата във Франция, където евровърхушката и старите партийни елити са в паника от стремителния възход на Националния фронт. В условията на огромна непопулярност за президента – социалист Оланд и на дълбоко разцепление в Съюза за народно движение, Марин льо Пен печели симпатиите на 37 % от французите от целия политически спектър, като за първи път получава одобрението на повече от половината избиратели на старата десница. Френските националисти се обявяват за възстановяване на франка, за стопиране на имиграцията, напускане на НАТО и неучастие в империалистическите войни на американските корпорации. Категорично срещу войната в Сирия застана и британската Партия за независимост, на чиято антивоенна кампания анализаторите отдават отказа на Лондон от участие в агресия срещу Дамаск. Неотдавна дори председателят на Еврокомисията Барозу призна, че формацията на печално известния у нас Фарадж ще спечели евроизборите на Острова. Влошената икономическа обстановка клати все повече и правителството във Варшава. Управляващата либерална коалиция на Доналд Туск се крепи на крехко мнозинство от 3 гласа в 460-местния Сейм, Полша се тресе от синдикални демонстрации срещу антисоциалните мерки, а кметицата на Варшава вероятно ще бъде свалена на референдум, иницииран от основната опозиционна сила – националистическата и христиандемократическа партия „Право и справедливост”. kaczynski_orbanПроучванията дават над 15 пункта преднина на формацията на Ярослав Качински, която в случай на предсрочни избори като нищо може да повтори триумфа на Виктор Орбан в Унгария. През 2010 той си осигури 2/3 от местата в парламента, благодарение на което прокара нова консервативна и национално ориентирана конституция и успя да изведе страната от кризата. Анализаторите вече говорят за „унгарско чудо”, след като Орбан отхвърли неолибералната догма, проповядвана от Брюксел, МВФ, Световната банка и прочее сенчести структури. Въпреки заплахите на Брюксел, Будапеща прекрати рестриктивната програма, наложена от МВФ уж за намаляване на дълга, постави под контрол централната си банка и стопи бюджетния дефицит до около 3 % при рекордно ниска инфлация от 1,3 на сто. Свободен пазар ли? С фразата „колонизацията свърши” Орбан размаха пръст и на чуждите корпорации, и без да му мигне окото ги задължи да намалят цените на електроенергията и газа за отопление.

Дали тихата победа на Унгария няма да се окаже предвестник на един мащабен обрат в посока на повече регулация и на силна държава, която да участва активно в икономическите процеси? Твърде е възможно престъпната посока, довела до социален геноцид в страните от южната периферия, вкл. България, да бъде обърната не от бунтовните Гърция и Италия, а от самия „Четвърти Райх”, стига немските избиратели да решат да запратят Меркел в компанията на съюзниците й от ЕНП Саркози и Берлускони и на пудела й Борисов. Предстоящите през 2014 евроизбори пък са на път да предизвикат истинска лавина и да подкопаят монопола на старите партийни конгломерати ЕНП и ПЕС. imagesОсвен гореизброените формации от стари и по-нови страни-членки, силно ще се представят и патриотичните сили от пострадалите държави, като италианското движение „Пет звезди”, гръцката СИРИЗА, ирландската партия „Шин фейн” и АТАКА в България. Ще съумее ли обаче тази пъстра гама от евроскептични движения да се обедини около една обща алтернатива на сегашния Европейски съюз? Виждането за загърбване на идейните различия в името на широк стратегически фронт срещу Брюксел вече е лансирано чрез проекта за Европейски алианс на свободата. На този етап обаче той едва ли ще се реализира, макар все повече европейци, а и политически лидери да осъзнават, че истинският дебат за Европа днес протича не по оста ляво – дясно, а като сблъсък между Брюксел, банките и старите прогнили елити от една страна и народите на Европа и националните държави от друга. Съюзът на 28-те в сегашния си вид изглежда все по-малко привлекателен и все по-обречен. ЕС днес не е нито обединение на равнопоставени държави, нито оазис на благоденствие и демокрация, нито християнски клуб, нито глобален играч, конкуриращ САЩ и Русия. Какъв ще бъде съюзът утре и ще го има ли въобще – това зависи от всички нас.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 81 / 20 – 26 септември 2013

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s