ЗАЩО САЛВАДОР АЛИЕНДЕ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН

Преди 40 години чилийският президент  умира за идеята, без която нямало смисъл да живее

На 11 септември светът отбелязва поредната годишнина от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, които преди 12 години предоставиха на презокеанската империя casus belli да изнася демокрация чрез „хуманитарни” войни по цялата планета. През 2001 г. загинаха 2996 души – дребна цифра на фона на стотиците хиляди невинни жертви в Ирак, Афганистан или Сирия. На 11 септември обаче се навършва една друга знаменателна годишнина. salvador_allende_print-r28b1965ee43044a281349ea1f0ce3fc5_iyj_8byvr_216Малцина ще си спомнят за кървавия преврат на Пиночет в Чили, осъществен на тази дата точно преди 40 години, и завършил със смъртта на Салвадор Алиенде – противоречива и сложна историческа фигура, която някои биха облепили с етикети като „комунист” и „масон”. Да, той е кадър на социалистическа партия и да, той е потомствен член на масонска ложа. Алиенде обаче идва на власт чрез демократични избори и съвсем не произхожда от работническата класа. Семейството му принадлежи към елита на Чили, което гарантира на Салвадор престижно медицинско образование. Влиза в активната политика на 25, като за кратко застава начело на здравното министерство, а като депутат прокарва формирането на национална здравна служба – първата в Новия свят, гарантираща здравеопазване за всички. След три неуспешни опита да стане президент и въпреки усилената дейност на ЦРУ, което до този момент е съумявало да отвлече част от избирателите към подставени кандидати, копиращи реториката и идеите на Алиенде (през 1964 ЦРУ изразходва 3 млн. долара за демонизацията му), обратът настъпва през 1970. Чуждите корпорации наливат милиони за черен пиар срещу Алиенде, за да наплашат населението  с „кръв и страдание”, едва ли не със сталинистки репресии и масови екзекуции при негова победа, но това не спира Алиенде да спечели президентските избори с 36,6 % като кандидат на блока „Народно единство”, включващ социалистическата, комунистическата и радикалната партии, както и две (о, ужас!) християндемократически формации. Еуфорията е огромна. Въпреки намеренията на администрацията на Никсън да подкупи депутатите, в парламента той получава подкрепата и на християндемократическата партия. salvador-allende-110311Веднага започват ударни реформи в колонизираната от чужди корпорации държава, в която е налице огромна пропаст между бедни и богати: стартира преразпределение между обезземлените селяни на 59 % от обработваемата земя, концентрирана до този момент в ръцете на шайка свръхбогати феодали-латифундисти. Алиенде успява да въведе безплатно образование и здравеопазване за всички, а чилийските деца получават напълно безплатно по половин литър мляко на ден. Заплатите са увеличени, а данъците – намалени. Увеличени са и пенсиите за най-слабите – вдовици, инвалиди и сираци. Целта на Алиенде е да осигури работни места чрез държавни проекти. Затова амбициозната му програма предвижда национализация на водещите предприятия и банки и на природните богатства на страната, която държи 1/3 от световния добив на медна руда. А мините до този момент са под частния монопол на американски компании, които не получават никаква компенсация след одържавяването. След година управление на „Народно единство” резултатите са красноречиви: Чили отбелязва 12 % индустриален растеж и 8-процентов ръст на БВП, инфлацията спада с 12 пункта, а безработицата достига дъно от 3,8 %! Политиката на Алиенде за постигане на национален суверенитет и социалните му мерки очаквано срещат яростен отпор от средите на загубилата привилегии и позиции висша класа, представлявана от либералната опозиция и подпомагана активно от Съединените щати. Администрацията на Никсън вижда в лицето на Алиенде заплаха за хегемонията на Империята, която може да предизвика ефект на доминото в задния й двор – allende-moneda-viveЛатинска Америка, а Кисинджър недоумява защо САЩ трябва да стоят и да гледат как една страна става „комунистическа заради безотговорността на нейния народ”. Същинска истерия предизвиква посещението в Чили на кубинския лидер Фидел Кастро.

А каква всъщност е борбата на Алиенде и има ли тя нещо общо с познатия у нас социализъм? Първо, той никога не се превръща в марионетка на Москва и остава докрай привързан към демокрацията. Пресата е напълно свободна и всеки ден залива с помия президента. Не е диктатор, нито войнстващ безбожник. Възхищава се от ранното християнство и се прекланя пред Христос. Кой тогава е Салвадор Алиенде? През 1972 президентът на Чили произнася знаменателна реч пред Общото събрание на ООН, чието послание е особено актуално днес. Още тогава той предупреждава света за опасността от транснационалните корпорации, чиято мощ е огромна и не признава граници. Първа жертва са развиващите се държави, които биват буквално засмукани. „Ние сме изправени пред директен сблъсък между големите транснационални корпорации и държавите”, отбелязва чилийският президент преди 41 години. „Корпорациите се намесват във фундаменталните политически, икономически и военни решения на държавите. Те са глобални организации, които не зависят от никоя държава и чиято дейност не се контролира и не се отчита пред никой парламент или друга институция, представляваща колективния интерес”. Делегациите в ООН ръкопляскат бурно, но ситуацията не се е изменила.

В условията на глобализация сме свидетели на един нов колониализъм, който е много повече икономически, отколкото политически, и в който водещи агресори са не държавите и правителствата, а мрачни сили, действащи задкулисно. Империи като САЩ са само инструмент на транснационалния капитал, който няма родина, нито знаме. Ето защо всяка силна национална и социална държава, всяка силна демокрация и всеки опит за отвоюване на националния суверенитет трябва да бъдат прегазени, независимо дали говорим за левичаря Алиенде в Чили, за Уго Чавес във Венецуела или за консерватора – антикомунист Виктор Орбан в Унгария. Още в първите дни на мандата на Алиенде в записките на директора на ЦРУ четем: „Накарайте икономиката да пищи” – мерките срещу Чили включват финансова блокада, която цели да срине местната валута и да подкопае доверието в правителството чрез преустановяване на кредитирането и създаване на финансова паника. Умишлено е ударена и цената на медта на световния пазар. В резултат износът пада с 26 %, вносът нараства с 24 %, а растящата инфлация бързо изяжда увеличените през първата година от мандата доходи. И въпреки всичко, на парламентарните избори през 1973 „Народно единство” увеличава подкрепата си до 43 на сто. lentes_apПровалят се и опитите за сваляне на правителството чрез стачки на бизнеса и студентите. Остава последната опция, т. нар. Track II – военен преврат. Още през 1970 ЦРУ елиминира лоялния на конституцията главнокомандващ ген. Шнайдер. Генералната репетиция се състои на 29 юни, когато танкове нахлуват в Сантяго, но не успяват да постигнат нищо. Опозицията, поощрена с 8 млн. долара от ЦРУ, е мобилизирана до краен предел да даде зелена светлина за решителна намеса на новия главнокомандващ Аугусто Пиночет, в когото Алиенде е имал непоклатимо доверие. В утрото на 11 септември 1973 въоръжените сили прекъсват комуникациите и овладяват страната, а към обяд президентският дворец Ла Монеда е подложен на въздушни удари. В 9:15 ч Салвадор Алиенде отправя по радио Магаланес последното си обръщение към народа на Чили, към жените, към младежта, към селяните, работниците и интелектуалците, които ще бъдат преследвани, в което заявява, че няма да подаде оставка. „В тях е силата и ще надделеят над нас, но социалните процеси не могат да бъдат арестувани от никое престъпление, от никоя сила, защото историята е наша, и народите пишат историята”. Какво мъжество, каква увереност в правотата и каква титанична сила на духа струят от стоманения му глас, който не трепва дори при прощалното изречение: „Това са моите последни думи, и аз съм убеден, че моята саможертва няма да е напразна, уверен съм, че най-малкото ще бъде морален урок, който ще накаже злодейството, малодушието и предателството”.

Днес, 40 години по-късно, тази история за позор и героизъм е поучителна повече отвсякога. В България се провали опитът за държавен преврат срещу демокрацията, конституцията и парламента посредством режисирани протести. Един от водещите олигарси у нас дори беше призовал за неолиберална диктатура като тази на Пиночет. Разбира се, ние живеем във време на пигмеи. И макар Орешарски да няма нищо общо с Алиенде, Борисов да е жалка гротеска на Пиночет, а антиколониалните сили в лицето на АТАКА да са представени от едва 23 депутати, битката е една и съща и тогава, и сега – и в Чили, и в България, и навсякъде. Битка не на лявото срещу дясното, а на народите и суверенните държави срещу колониализма и империализма на наднационалната олигархия. Нека не забравяме слогана на Салвадор Алиенде, на демократа и патриота Алиенде: „Обединеният народ никога няма да бъде победен”.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 80 / 13-19 септември 2013

3 thoughts on “ЗАЩО САЛВАДОР АЛИЕНДЕ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН

  1. Стефан Петков каза:

    По времето на Пиночет са изчезнали или убити 3000 души, по времето на Сталин 50 000 000.

  2. Много интересна статия, имаме нужда от подобни блогове,които да ни информират и обогатяват интелектуално по един или друг начин. Напълно съм съгласна, че всичко си има граници и, че при всяка силна национална и социална държава или силна демокрация и при всеки един опит за отвоюване на националния суверенитет трябва да бъдат прегазен. Виждаме че страна като САЩ диктува всичко и се получава една икономическа криза не защото ние не можем да сее справим, а защото някои страни искат твърде много.

  3. Илко каза:

    велик човек видял много напред във времето но зажалост продажниците са много алчни като нашите Българските

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s