НАГЛА КЛЕВЕТА НА АНКАРА Е, ЧЕ НЕ ОПАЗВАМЕ ОСМАНСКОТО НАСЛЕДСТВО

Само преди дни мюсюлманите в България отбелязаха Рамазан Байрам. По случай празника, незнайно по чия покана – на Главното мюфтийство, на „реформатора” Касим Дал или на президента Плевнелиев, у нас пристигна турският вицепремиер Бекир Боздаг. Plevneliev-Mufti-Mustafa-HadjiРитуалната вечеря ифтар премина на фона на умилителните спомени на държавния глава за детството му край джамията в Гоце Делчев, възторжените му комплименти за чая на главния мюфтия и благодарностите към южната ни съседка, която била „втора родина”. Задушевната обстановка явно одързости турския гост. След като обиколи половин България, Боздаг обяви дълбокомислено, че османското архитектурно наследство в България било занемарено и се рушало, и че джамиите били превръщани в питейно-увеселителни заведения, а хамамите – в музеи. „Позор!”, би възкликнал всеки нищо не подозиращ защитник на културните ценности, който не е наясно с най-новите актуалности по същата проблематика в южната ни съседка, които взривиха преди дни световната общественост. Докато Боздаг се вайка над османските паметници в България, в турския черноморски град Трабзон местните власти взеха решение за превръщането на функциониралата в последно време като музей църква „Света София” от ХІІІ в. – главен храм на Трапезунтската империя на Великите Комнини, в… джамия! В момента, в който българските властници пиха чайчета по тайни вечери, местният мюфтия на Трабзон за пръв път събра правоверните за Рамазан в църквата, чиито великолепни подови мозайки са вече покрити с килими, а стенописите предстои да се варосат, за да не сквернят мюсюлманите очите си с изображенията на св. Троица. Все по-настойчиви стават призивите за превръщането в джамия и на друг символ на Православието –  цариградската „Света София”. И, забележете, годината е 2013, а не 1453.

SAM_9681 И все пак, как стоят нещата у нас и има ли някакво право Анкара да негодува? Истината е, че османското наследство се руши далеч преди раждането на Третата българска държава, още под шапката на Османската империя, колкото и парадоксално да звучи това. Държавата на падишаха доста късно придобива усет за културна ценност и паметници на културата, което през ХІХ в. отваря вратите пред европейските изследователи безпощадно да плячкосват цялото източно Средиземноморие. Нека не го забравяме, когато си купуваме билетчета за Лувъра или Британския музей. С Освобождението огромна маса мюсюлманско население напуска България, но ислямските паметници остават. За разлика от османлиите, единични са случаите на християнски реваншизъм от страна на българите спрямо култови сгради на исляма, които са превърнати в църкви. Такива напр. са „Св. Седмочисленици” в София и храмът „Успение Богородично” в село Узунджово. Същевременно мюсюлманското изповедание няма възможност да поддържа хилядите джамии, месджиди, медресета, текета и пр., и някои от тях са национализирани съгласно подписания на 19 април 1909 г. в Истанбул договор между независима България и османското правителство, който, освен статута на мюсюлманското малцинство, урежда и въпроса с имотите.

104 години по-късно 570-те хиляди мюсюлмани у нас изповядват свободно религията си в повече от 1550 молитвени домове, а България е страната с най-много джамии на глава от населението в ЕС. Джумая джамияВ училищата православие не се изучава, но се изучава ислям, а по БНТ вървят новини на турски. Въпреки това, вместо да действа като българска национална институция, Главното мюфтийство начело с Мустафа Хаджи и останалите имами, подсъдими по делото в Пазарджик, се държи като пета колона на турската държава у нас. В отработен синхрон с турския вицепремиер Боздаг, последните ревнаха на нов глас с искане за възстановяване на собственост. Напират за 83 имота, сред които джамиите в Самоков и Кюстендил, където мюсюлмани няма. Слава Богу, засега попълзновенията им към паметниците на културата се увенчават с неуспех. Инак като нищо утре БПЦ може да си поиска Боянската църква, Земенския манастир и Ивановските скални манастири. Още по-нелепо зазвуча искането на Боздаг Турция да стопанисва паметници от османския период у нас. По същата логика утре могат да пристигнат гърци с искане да си вземат черноморските колонии Несебър и Созопол, а италианци да дойдат с претенции към римската вила Армира край Ивайловград или пък Никополис ад Иструм.

А в окаяно състояние ли се намират наистина османските паметници в България, както твърди Анкара чрез Боздаг? Една от най-старите джамии на Балканите, издигаща се на мястото на разрушена църква – Джумая джамия в Пловдив, бе реставрирана преди няколко години и продължава да функционира като храм, за което свидетелстват стотиците жалби на живеещите наоколо срещу звуковия терор и честите сблъсъци пред джамията между различни агитки от столипиновски правоверни. BIG_novina_111468916437Отреставриран е и друг емблематичен паметник от османския период, издигнат с камъни от древните български столици Плиска и Преслав, използвани от османлиите като каменни кариери – Томбул джамия в Шумен. Посетителите могат свободно да се насладят на бароковите стенописи, стига да пристъпят събути в промеждутъка между молитвите, когато екскурзоводът се преобразява в имам. Действащ и в добро състояние е и друг шедьовър на османската архитектура – джамията в Суворово. В същото време главният храм на мюсюлманите у нас – небезизвестната Баня башъ джамия от ХVІ в., дело на прочутия архитект и помохамеданчен християнин Мимар Синан, е в окаяно състояние под вещите грижи на Главното мюфтийство. Бююк джамия от ХV в. в София пък, реставрирана след англо-американските бомбардировки, които я поразяват, приютява вече повече от век Националния археологически музей. Като музей функционира и Байракли джамия в Самоков, планирана и съградена през ХІХ в. от български майстори. В Ески джамия в Стара Загора пък, изоставена от мюсюлманите през последните няколко десетилетия, наскоро се проведоха разкопки, които разкриха под пода на ислямския храм средновековна църква и тракийска култова яма. Сградата, завършена през 1409 г., очевидно проектирана и изпълнена от византийски архитекти и строители, днес е реставрирана и успешно адаптирана като Музей на религиите по европроект за 2,3 млн. лева. В процес на реставрация е и джамията в Разград, а същото предстои и за една от двете кюстендилски джамии, за която новите османлии леят крокодилски сълзи. По проект „Красива България” бе ремонтирана и джамията в Дупница.

Хамам в с. БаняРазбира се, османското архитектурно наследство по нашите земи далеч не се ограничава само с култовите сгради на исляма. Каква е съдбата на друг неизменен елемент на тази култура – хамамите? Противно на твърденията на Боздаг и компания, Чифте баня от ХVІ в. в Пловдив бе реставрирана и изключително успешно социализирана като център за съвременно изкуство. В село Баня двете турски бани бяха реставрирани и експонирани за 2,3 млн. лева, усвоени по европроект от община Разлог. В добро състояние и достъпни за посетители са и крепостите във Видин (Баба Вида) и Белоградчик, придобили днешния си вид именно през османския период. Друг паметник на османския феодален гнет – Агушевите конаци при село Могилица, не само не са сринати, ами са и реставрирани и опазени от българската държава, за да бъдат скандално реституирани през 1990 г. Емблематични паметници от същата епоха са османските мостове, като този на Марица в Свиленград, съхраняващ до ден-днешен паметния надпис на султан Сюлейман – онзи от „Великолепния век”. В момента се осъществява проект за реставрацията, консервацията и експонирането на живописния Дяволски мост на Арда, с 3,4 млн. лева евросредства. Археологическият интерес към османския период също се засилва: екипът, проучващ Перперикон, съобщи в последните години за открити номадски жилища и тюрбе на османски пълководец, оставени от първите завоеватели. В хода на кампанията по разширяване на метростанция „Сердика” пък бяха методически проучени и османските културни напластявания. file_578_66Същевременно от печат излязоха няколко луксозни каталога с предизвикателни заглавия, като „Османска България” и „Турците в България”. А това са само няколко примера, които свидетелстват, че у нас тенденциозно негативно отношение към паметниците от османската епоха, само защото са османски, просто няма. За сведение на г-н Боздаг в България годината е 2013-та. Всъщност, състоянието им не е по-различно от цялостното състояние на културното наследство в страната. Нещо повече – докато обекти като Демир Баба теке или Ески джамия в Стара Загора цъфтят и греят, някъде в Стария град на Пловдив всеки миг може да рухне поредната възрожденска къща, изоставена на произвола на съдбата, църквата в с. Беренде с уникални стенописи от ХІV в. тъне в забвение и разруха, а един от основните римски градове по българските земи – Рациария, вече не съществува, след като беше буквално разоран от иманярските банди, наброяващи в цялата страна 300 с около 100-250 хиляди иманяри. Някои ориенталски рефлекси просто още не сме ги надраснали…

Георги Сенгалевич

археолог

В. „СЕГА“, бр. 197 / 24-25 август 2013

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s