ТРИУМФЪТ НА АТАКА НА 12 МАЙ Е ИСТОРИЧЕСКИ ЗАКОНОМЕРЕН

Народите в цяла Европа искат нов път за своите страни извън колониалната схема

„Ние сме на кръстопът в нашата история. Имаме избор между две посоки. Да продължим ли да градим една по-ефикасна, по-отговорна и сигурна Европа? Или ще поемем по авантюристичния път на свиването в себе си, на демагогията и на популизма? Този избор ни принадлежи”. Това е цитат от речта на шефа на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента Жозеф Дол, произнесена на сборището на ГЕРБ в „Арена Армеец” миналата неделя. На фона на случващото се в Европа и България трябва да признаем, че пълничкият евроапаратчик, известен с това, че преди време е завлякъл френските фермери с 16 млн. евро, е напълно прав в думите си. Nigel-Farage-EU1-622x437Европейският съюз се намира в небивала системна криза – идеологическа, политическа, финансова, икономическа, социална. Криза, която изправя народите на Европа пред дилема дали да продължат след елитите по авантюристичния път на либералната глобализация, отвеждащ към една тоталитарна европейска свръхдържава, централизирана в Брюксел и „свита в себе си”, изолирана от останалия свят. Път, застлан с демагогската лъжа за „лошата национална държава и добрия свободен пазар, който трябва да определя всичко”, и с популистката илюзия за „Обединената Европа”, където немци и гърци, мюсюлмани и християни, хетеро- и хомосексуални, добри и лоши ще съжителстват „единни в многообразието”, освободили се от средновековни отживелици, като понятията „истина”, „добро” и „зло”, „Бог”, „Родина”, „народ”, „семейство”. Защото всеки си има своята истина, доброто и злото са инквизиторски халюцинации, всеки – от педофила до канибала, има правото да бъде щастлив и „различен”, а целта на човешкия живот е постигането на лично щастие – така ни учат адептите на „рационалния егоизъм” на Алиса Зиновиевна Розенбаум, подвизавала се като Айн Ранд. Вместо до „края на историята”, този светоглед ни изправи пред опасността от цивилизационна катастрофа. Както отбеляза Жозеф Дол обаче, ние днес сме на кръстопът. Пътят на разрухата не е еднопосочен. Имаме избор да поемем в друга посока, чрез завръщане към корените и ценностите, върху които се крепи нашият свят, към трите стълба на европейските общества: свобода, солидарност, справедливост. Те сега са разклатени. Всички виждаме какво се случва с Гърция и с Кипър. Огромният дълг, натрупан от корумпираните политически елити, плюс алчността на банките и борсовите спекуланти ги вкараха в спирала на смъртта, от която излизане няма, докато тези страни продължат да членуват в общото валутно пространство. А измъкване оттам няма, защото приятелите на Жозеф Дол са наясно, че тръгне ли си някой от еврозоната, край с мита за „Обединената Европа” и за „единството в многообразието”. 527768_4622791694428_982127783_nТяхната „европейска солидарност” се изразява в налагането, съвместно с МВФ и кредиторите, на варварски неолиберални мерки, които да разрушат социалния мир, икономиките и държавите от Юга в Европа и да освободят от пазарна конкуренция все по-силния Север, консолидиран около Четвъртия Райх. И докато гръцките власти казаха „да” на плана за разрушаване на страната им, кипърските казаха „не”, но никой не ги чу. Оказа се, че президентът от същата ЕНП Анастасиадис няма подкрепата на парламента в Никозия. „Спасителният план” бе отхвърлен с 0 гласа „за”, след което беше преработен и уж приет, макар никога да не е бил подлаган на гласуване в парламента! Банките на острова бяха затворени, а депозитите над 100 хил. евро – орязани с между 40 и 60 %. Разбира се, Анастасиадис се оказа достоен съпартиец на Дол – роднините му са си дръпнали милионите от банките броени дни, преди да се разрази кризата. Схемата впрочем е гениална: фалиралото правителство взима несъществуващи пари от банкрутиралите банки, за да им ги върне под формата на „спасителна помощ”, или иначе казано – преливане от пусто в празно. Няма съмнение, че евроелитът ще приложи същото и другаде – напр. в Испания, защото иначе няма как хем да спаси отдавна проваленото евро, хем да угоди на банкерите. Изглежда сякаш са си опекли работата. Съпартийците на Жозеф Дол воглаве с Меркел и Барозу обаче забравиха един много тъничък детайл – че в Италия, Гърция, Испания живеят хора, и когато те се обединят, става страшно. Доказва го политическата криза на Апенините: на изборите през февруари левицата на Берсани и десницата на Берлускони претърпяха тежко поражение от нововъзникналото антисистемно „Движение Пет звезди” и вече два месеца не могат да съставят правителство. За тях нови избори са немислими, защото ще изчистят мръсотията и ще торпилират евромечтата. Все пак Италия е четвъртата икономика в ЕС. grillo-torino-7Народните съпротивителни движения обаче набират сила не само там, а в цяла Европа: от Франция до Полша, от Гърция до Австрия и Ирландия. Това впрочем е исторически закономерно –  старите елити повече не могат да управляват, а потиснатите не искат да живеят по старому. Достига се до революционна ситуация. Всички изкуствено създадени империи на Стария континент пък – от Римската през Франкската, Австрийската, та до проектите на Наполеон и Хитлер, завършват по един и същи начин. „Съединените европейски щати” няма да направят изключение.

Разбира се, България няма как да стои встрани от общите процеси. И макар да бе считана за „отличничка” заради ниския бюджетен дефицит, сравнително малкия държавен дълг и цялостната неолиберална политика на финансови рестрикции към населението и невиждани облекчения за богатите „инвеститори”, оказа се, че нещо не е наред. Истеричните хвалби на другарите от ЕНП за „държавника” Борисов повече не могат да помогнат. Невъзможно е ГЕРБ да бъде отново на власт. А защо се стигна дотук? На партайгеносите на Меркел едва ли им пука как се живее със 73 евро пенсия и 155 евро заплата. Не им пука как протича един обикновен ден на средностатистическия българин: сутрин той става за работа, подкарва личния автомобил „втора ръка” от Германия, или ако не може да си позволи да дава по 2,67 лв за литър бензинец, разпространяван от няколко чужди вериги бензиностанции, хваща обществения транспорт, отдаден на концесия на някоя частна фирма. Стига на работното си място, където бачка за мизерна заплата, ако изобщо има късмета работодателят да му я плаща редовно. Не дай си Боже пък да реши да се захване със собствен бизнес – ако не го смаже дългата ръка на чуждестранните „инвеститори”, то родните бюрократични формалности бързо ще му охладят ентусиазма. Всяка вечер след работа нашият средностатистически българин отива на пазар. Кварталното магазинче вече не му се вижда достатъчно привлекателно и той се отправя към светлите и просторни хипермаркети от типа на Билла, Лидл, Кауфланд. Захранвайки тези мощни вериги, които безжалостно подбиват дребния бизнес и смачкват местния производител, българинът несъзнателно им налива по 10 млрд. лв., които изтичат извън България, за поддържане на стандарта на немци, австрийци, французи. KRAJBI BGСледва трапезата, гарнирана със салата от гръцки зеленчуци, докато от екрана се леят благозвучията на Ферхунде от „Листопад”-а и Шекер ага от „Великолепният век”. Веднъж месечно на нашия българин му се налага да се разплаща за комунални услуги. Прилежно плащайки си тока, за разлика от една група от населението, той налива по 2 млрд. лв. печалба на трите чужди монополни „инвеститора” ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про. Приходите им не отиват за подобряване на услугата, дума да не става. Все пак чешкият пенсионер също е човек – защо богатият българин да не му дотира пенсията! Нашият средностатистически сънародник обаче има и близки, за които да се грижи. Родителите му получават мизерна пенсия за 40 год. трудов стаж, а ако някой от тях се разболее, ще трябва да си осигури мощен финансов гръб за лечение, стига да има къде. Тъй като здравеопазването е безспорен приоритет на всички правителства досега, десетки болници отдавна са хлопнали кепенци, а върху лекарствата (вносни или произвеждани от приватизираната българска фармация и продавани на нереално завишени цени) и дори върху дарителските СМС-и грижовно се начислява ДДС. Нашият българин обикновено има едно дете, не повече. Изпраща го да учи в някой голям университет, но за да заплаща все по-високите такси, студентът трябва да заработва я като охранител, я като сервитьорка в „Син сити”, преди да замине на гурбет, където ще прави същото, но за повече пари. Има нещо вулгарно, нелепо и мижитурско в това българско ежедневие, което не смущава ни най-малко „евроатлантическите партньори” на глутницата около Борисов. За тях е важно колонизатори като ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, като „Дънди”, Билла, Лидл и прочее да останат в България. Те са техни лобисти, а ГЕРБ – гарантът на колониалния модел. Важно е здравеопазването, образованието, културата да бъдат приватизирани, защото всичко е стока. В света на тези хора всичко е за продан. Неочаквано за всички тях, българинът се събуди. Направи го по драматичен начин – с пролятата си кръв по жълтите павета и с обгорената си плът на площада във Варна. Доказа за пореден път своето морално надмощие, своята чистота и идеализъм. Доказа, че е жив, въпреки всичко. Да, социалният взрив доведе до хаос, да, той беше изблик на отчаяние. Днес наш дълг е да възкресим надеждата в очите на българския младеж и на българския пенсионер. 337752_233588560022903_100001152813078_597480_2028892504_oВ понеделнишкия брой на в. „Сега” бях набеден, че ратувам за превръщането на АТАКА в българския еквивалент на гръцката партия СИРИЗА. Грешка. АТАКА Е българската СИРИЗА. АТАКА е българското „Движение Пет звезди”. Не заради сходство в идеологията и програмите, а заради позицията на водеща съпротивителна сила, която й отрежда обществото. Старите, провалени и корумпирани партии на прехода вече треперят пред неизбежното. Тези, които опъваха „санитарни кордони” около националистите, които ги клеймяха като „екстремисти”, „фашисти” и „комунисти”, днес протягат палави ръчички за сътрудничество и коалиция с АТАКА след изборите. Не съзнават, милите, че няма как да решим проблема заедно с тези, които са част от проблема. Задачата на всички нас е след 12 май да консолидираме именно около АТАКА мощния обществен народен фронт за освобождение на България. Защото страната ни днес не е свободна. Тя се управлява от прогнил олигархичен елит, тясно преплетен с мафията и послушен на няколко чужди фактора в Брюксел, Вашингтон и Анкара. Гласът на народа е глас в пустиня. 60 % подкрепиха българската ядрена енергетика, а докато протести тресяха страната, старият парламент се занимаваше с това как да зачертае АЕЦ „Белене”. За 23 години, следвайки плана „Ран – Ът”, разрушиха селското стопанство, разрушиха и индустрията. Докараха ни чуждестранни „инвеститори”, които, привлечени от аборигенските доходи у нас, трябваше да „инвестират” и да създават работни места и производство. Зловеща илюзия, завършила с варварски, дивашки колониализъм в най-чист вид. Реалността днес е минимална заплата от 310 лв., 1/4 от средноевропейската, при ниво на БВП от 47 % спрямо средното в Европа. Логичният извод: още утре минималната заплата безпроблемно може да стане 600 лв. fiskalen-rezervХазната е като плячкосана след рейда на варварската орда ГЕРБ: фискалният резерв е на дъното, като в него е останал само Сребърният фонд, в който Дянков напираше до последно да бръкне. Събираемостта от данъци и акцизи се е сринала главоломно, а държавата ни заробва с нови дългове, които взима, за да се разплаща. Брутният външен дълг е нараснал до колосалните 37,8 млрд. евро или 95,6 % от БВП, заради чудовищната задлъжнялост на агонизиращия частен сектор. Българската икономика е в кома – само за последните три години индустриалното потребление на електричество се е свило с 40 на сто! Банките пък раздават кредити на поразия и всеки момент може да изгърмят. Току-виж дошли пратеници от Брюксел и МВФ да ги „спасяват”, като ни откраднат депозитите. Стабилността на лева е сериозно застрашена, и никой валутен борд няма да може го спаси. Подготвя се почвата за финалния грабеж. За всичко това обаче не са виновни нито акулите от Уолстрийт, нито американските войници в Безмер и Граф Игнатиево, нито неоосманистите в Анкара или еврократите от Брюксел. Не са виновни дори техните марионетки от ГЕРБ, БСП, ДПС и цялата кохорта кандидати за власт. Не, те не са виновни. Не и колкото сме всички ние, задето 23 години безропотно ги търпяхме. Виновни са чиновниците в министерства и агенции за нищонеправенето си. Виновни са народните представители за лобистките закони. Виновни са полицаите, когато предпочитат да вземат рушвет, вместо да си свършат работата. Виновни са съдиите и прокурорите, когато не прилагат цялата строгост на закона. Виновен е църковният клир, когато пее „Многая лета” на визитация при отхвърлените властници, а не отива при хората-факли. Защото не всяка власт е от Бога. Виновни са синдикатите, задето наблюдаваха с безразличието на статисти геноцида. Виновни са служителите на чуждестранните колонизатори – ЕРП-та, банки, НПО-та, заради лоялността си към тях. 537054_10151354463491611_944789151_n23 години живяхме в антиутопия на преобърнатите ценности: богатството стана мерило за социален статус, беззаконието стана норма, пошлостта бе наречена култура, личният интерес измести обществения. Виновни сме всички, задето търпяхме безобразията. Време е да изкупим греховете си. Апокалиптичният сценарий на кукловодите може да бъде предотвратен единствено чрез мерките, залегнали в антикризисния План „Сидеров“ за нов път на България. Неговите три стълба са: 1. Нов закон за референдумите. Допитвания до народа по всички важни въпроси, инициирани с 50 хиляди подписа. Истинска, а не фасадна демокрация. 2. Рязко повишаване на доходите. Минимални заплата и пенсия, съобразени със средноевропейските. Ръст на БВП с поне 5-7 % на година. 3. Връщане в български ръце на стратегически отрасли като златодобива. Национализация на естествените монополи като ток и вода. ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про – ВЪН от България! Това е революцията, която ще върне България на българите. Днес не е нужно да нарамваме пушки и да хващаме гората, за да я осъществим. България повече няма нужда от горящи хора и от безсмислени кръвопролития по улиците. Вече не останаха млади българи за това. България няма нужда от още герои и мъченици – тя ги има предостатъчно в миналото. Нашата България се нуждае от хора, които да си вършат съвестно работата – в министерството, в парламента, на полицейско дежурство, в съдебната зала, в болницата или в училището, на църковния амвон. Време е да сложим ред в дома си. На 12 май отваряме път на надеждата. Отваряме нов път за тази България!

Георги Сенгалевич

Кандидат за народен представител от АТАКА във 02 МИР – Бургас и 27 МИР – Стара Загора

В. „Атака“, бр. 62 / 12 – 18 април 2013

2 thoughts on “ТРИУМФЪТ НА АТАКА НА 12 МАЙ Е ИСТОРИЧЕСКИ ЗАКОНОМЕРЕН

  1. Moore каза:

    „ТРИУМФЪТ НА АТАКА НА 12 МАЙ Е ИСТОРИЧЕСКИ ЗАКОНОМЕРЕН“

    И накрая един мармот завиваше шоколада.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s