ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК ПОЕ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО. СБОГОМ, КОМАНДАНТЕ ЧАВЕС!

Ел Пресиденте оставя след себе си един събуден народ и един освободен Нов свят

            В 16:25 ч на 5 март 2013 г. едно голямо сърце престана да тупти – във военна болница в Каракас издъхна лидерът на Венецуела Уго Чавес. Новината съобщи вицепрезидентът Николас Мадуро, няколко часа след като обвини враговете на страната за смъртоносното заболяване, което порази Чавес за пръв път през 2011 г. Въпреки претърпените 4 операции и химиотерапевтичните курсове, проведени от най-добрите специалисти в Куба, той издъхна на 58-годишна възраст, едва 5 месеца след като спечели четвърти президентски мандат. Но кой всъщност беше този обаятелен, харизматичен, на моменти дори ексцентричен човек,hugo-chavez за който вицепрезидентът Мадуро изрече думите: „Тези, които умират в името на живота, не могат да бъдат наречени мъртви”? Как така президентът на една 30-милионна латиноамериканска страна успя да си спечели толкова много приятели в целия свят, но и толкова много врагове, които в момента едва прикриват своята радост от развоя на събитията?

Жизненият път на Уго Чавес започва през 1954 в градчето Сабанета, в скромното семейство на дълбоко религиозни учители. По-късно той постъпва във Военната академия в Каракас, където се сблъсква с отчайващата бедност на жителите на венецуелската столица. Това пробужда у него интереса към величавите личности на революционерите Езекиел Замора и Симон Боливар – освободителя на страната, и изостря чувството му за социална справедливост. Оформил своите възгледи, отхвърлящи както неолибералния капитализъм, така и провалилия се комунистически модел на Съветския блок, младият офицер събира около себе си ядро от прогресивни армейци – националисти, с намерението да свали от власт корумпираната политическа класа. hugo_chc3a1vez_1992_coup_surrenderВ началото на 90-те Венецуела – петият по големина износител на петрол в света, е тотално заробена от МВФ и Световната банка, печалбите попадат в джобовете на един отбран елит, а две трети от населението преживяват в пълна бедност и мизерия и са напълно изключени от политическия и обществения живот. През 1992 младият полковник Уго Чавес преценява, че е време за решителна стъпка – задействана е операция „Замора”, целяща чрез войнишко въстание да свали от власт клептократичния режим на сатрапа – неолиберал Карлос Андрес Перес. Превратът обаче се проваля и Чавес е хвърлен в затвора, което го превръща в герой за бедните. Две години по-късно той е освободен и застава начело на Движението за Пета република, което съумява да разбие на пух и прах двупартийния модел в страната. През 1998 Чавес е избран за президент – пробивът на патриотичните сили е исторически и довежда до пълен обрат не само във Венецуела, но и в цяла Латинска Америка. Започва един дълъг и сложен процес, целящ да освободи страната от олигархичния елит и от чуждестранните корпорации-колонизатори, наречен Боливарска революция. Като начало още през 1999 народът одобрява на референдум новата конституция, гарантираща правото на образование и здравеопазване за всички. 06.0428.ChavezSurvivesCoup_294x175Текстовете й се четат и анализират в детайли от някога неграмотните венецуелци, решени да отстояват правата си. Целта е целият народ да бъде приобщен в новата „демокрация на участието” и всички да се ползват от богатствата на страната. Американските корпорации, експлоатирали с десетилетия петролните залежи на Венецуела, са изгонени, а мажоритарни дялове във всички дружества получава държавната петролна и газова компания. През 2011 са национализирани и добивът и преработката на злато. Ощетената олигархия обаче не стои със скръстени ръце – още през 2002 г. едрият бизнес и частните телевизии, със съдействието на ЦРУ, осъществяват военен преврат и свалят от поста преизбрания за президент година по-рано Чавес. Плановете обаче се провалят, когато се случва нещо немислимо и невиждано дотогава – въпреки пълното информационно затъмнение, народът взема инициативата и над 1 млн. души, с конституцията в ръце, се събират пред президентския дворец в Каракас и връщат Чавес на поста му. И въпреки че през 2012 той бе преизбран с над 55 на сто от гласовете, днес враговете на венецуелския народ се надяват да осъществят същия сценарий след смъртта на Ел Пресиденте. 563465_213152928826650_537484396_nВпрочем, имайки предвид стотиците кой от кой по-покъртителни опити на американските служби да ликвидират един друг лидер – Фидел Кастро, редно е да се замислим плод на случайност ли беше раковото заболяване, което Чавес разви, особено с оглед на факта, че в рамките на няколко години президентите на почти всички непослушни латиноамерикански страни се оказаха със същата диагноза.

Каквато и да е истината, днес мнозина се питат какъв ще бъде Новият свят след епохата Уго Чавес – ще се завърне ли Империята в „задния си двор”, ще бъде ли реабилитиран неолиберализмът? Твърде съмнително, защото Чавес успя много добре да подготви прехода след смъртта си, подбирайки своите най-верни съратници. По всичко личи, че вицепрезидентът Николас Мадуро – някогашен шофьор на автобус със средно образование, има както харизмата, така и качествата и решимостта да продължи започнатото. 61766_208335759308367_439052308_nА до момента постиженията на революцията са огромни: чрез правителствените „мисии” за преборване на бедността държавата е построила 244 хил. жилища и е ограмотила над 1,5 млн. венецуелци. Мисията „В квартала” предостави здравна грижа на най-бедните, дотогава отхвърлени от обществото, а мисията „Чудо” върна зрението на огромно множество страдащи от очни заболявания. Резултатите: днес минималната работна заплата във Венецуела е нараснала до 476 долара (116 долара ръст само за последната година) и е най-високата на континента, а безработицата е спаднала от 40 на 6,6 %! През 2005 пък ЮНЕСКО обяви страната за зона без неграмотност. Огромни са заслугите на Чавес и на световната арена – венецуелският лидер се превърна в символ, в знаме на световното антиглобалистко, антиимпериалистическо и антиколониално движение, оспорващо еднополюсната доминация на САЩ и идеологическата хегемония на либерализма. Вече е факт превръщането на южноамериканските страни в единен стратегически полюс, противостоящ на Вашингтон и на неолиберализма чрез организациите Меркосур и АЛБА – въвеждането на нова парична единица „сукре”, която да замени щатския долар като основно средство в международния обмен, заедно с „Банката на Юга” ще изхвърлят завинаги от Латинска Америка МВФ и Световната банка. CASA127981И тези процеси са необратими, защото Чавес не е сам – негови следовници са Дилма Русеф в Бразилия, Кристина Кирхнер в Аржентина, Ево Моралес в Боливия, Рафаел Кореа в Еквадор, Даниел Ортега в Никарагуа, Оланта Хумала в Перу и др. Много е вероятно именно Кореа да се превърне в новия трибун на тази общност – преизбраният преди месец президент на Еквадор се прочу с едностранното анулиране на колосалния външен дълг на страната, което го превърна в най-популярния политик в света с рейтинг от над 80 %.

Но защо, ще се запитат някои, трябва да се възхищаваме от възхода на Южна Америка, начело с тези „комунистически копелета”? Та нали всеки знае, че Чавес беше социалист? Да, само че на този т.нар. „социализъм на 21-ви век” му липсват атеистичната окраска, национал-нихилизмът и тоталитаризмът. 734956_192075460934397_103218026_nВ плановете съвсем не влиза заличаването на частната собственост и инициатива. Всъщност Чавес – дълбоко вярващ католик – беше преди всичко националист, и в това няма никакво противоречие, защото национализмът не е идеология. Той е рамка на обществено развитие, избираща като най-добра форма на устройство националната държава пред империите и поставяща си за цел благоденствието на възможно най-голяма част от нацията. Всяко националистическо движение е уникално само по себе си, защото отговаря на специфичните очаквания на различните народи – ето защо национализмът в Холандия и Дания е традиционно секуларен и либерален, ирландските националисти са социалисти и републиканци, а националистите в Южна Европа, вкл. у нас, предпочитат синкретичните модели, защото идейното противопоставяне отдавна не е по оста ляво-дясно. Днешната мащабна световна битка е между силите на либералната глобализация, на пазарния фундаментализъм и колониализма от една страна и народите, chavez-somos-todosкоито се борят за национална независимост и социална справедливост от друга. Изходът е предизвестен, защото народите не могат да бъдат победени – поредната утопия, претендираща да сложи „край на историята”, е обречена да рухне. Хората, които радостно потриват ръце след  смъртта на Ел Пресиденте, съвсем скоро ще осъзнаят, че човекът Чавес умря, но идеята, легендата Чавес си осигури безсмъртие. Гарант за успеха на делото му са неговите следовници – събудените, просветените народи, които знаят как да се борят за своята свобода. Всички ние, милионите негови приятели и съмишленици, сме Чавес.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 57 / 8-14 март

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s