ИМПЕРИЯТА ЕС ОТВРЪЩА НА УДАРА

Фискален и банков съюз ликвидират суверенитета на националните държави

            На 18 октомври Гърция бе скована от поредната генерална стачка, съвпадаща с провеждащия се в Брюксел европейски Съвет. И докато протести разтърсваха още Испания, Италия, Португалия и Великобритания, лидерите на страните от ЕС взеха поредното съдбоносно за бъдещето на ЕС решение, изработено от евробюрократите и подкрепено от френско-германския тандем. След вече утвърдения и ратифициран от 24 държави-членки, вкл. България, Европейски механизъм за стабилност (ЕСМ), на 19 октомври се пръкна поредният мегапроект за банков съюз, целящ уж да преодолее пълзящата дългова, икономическа и социална криза. Криза, която не е нито природно явление, нито божествена поличба, и чието изостряне е резултат от две провалящи се утопии – тази за „свободния пазар” и тази за „Обединена Европа”. Истината е, че днес Европа отново е разделена. Но вече не по оста север-юг, както беше доскоро. Разделението е между богатите страни от Севера и задлъжнелите, закъсали икономики на Юга. Причината за това е една – въвеждането преди малко повече от десетилетие на еврото, валутната система, обединяваща 17 от страните-членки на ЕС. В резултат на това Германия изгуби предимството на своята дойче марка, а от стабилността на еврото започнаха да се ползват по-бедните страни, към които потекоха инвестиционните потоци. Разразилата се впоследствие дългова криза в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Кипър и Италия обаче се оказа сериозно изпитание за валутния съюз и доказа неговата практическа нежизнеспособност и несъстоятелност. Попаднали в капана на скъпата обща валута, закъсалите бяха принудени да наложат жестоки мерки за икономии, без оглед на социалния ефект, само и само да бъде опазено единството и да бъде избегнато девалвирането на еврото. Варварският неолиберализъм бе институционализиран с лансирания от Меркел фискален пакт, програмиран да влезе в сила през 2013, който забранява бюджетен дефицит над 3 % и отнема от националните парламенти възможността самостоятелно да коват бюджетите на страните-членки. Именно това „стягане на коланите” вкара съседна Гърция в спиралата на смъртта с рецесия за шеста поредна година и рекордна безработица от 26 на сто. Най-елементарният изход от кризата – напускане на еврозоната, възстановяване на националните валути и девалвирането им от задлъжнелите правителства, което ще стимулира растежа, бе заклеймено като опасна ерес от жреците и клириците на европейската идея в Брюксел. Същите се оказаха много по-фанатизирани и решени да продължат в досегашната посока, отколкото всички предполагахме, защото са наясно, че с края на еврото лъсва крещящото отсъствие на европейски единство и солидарност, т.е. идва краят и на химерата за Съединени европейски щати, но и на стотиците щедро финансирани от всички нас бюрократични институции на ЕС. И ето, в момент, когато всички очаквахме аха-аха еврозоната и Съюзът да се разпаднат, Брюкселската империя отвърна на удара с двата поредни проекта за „повече Европа”, целящи отнемането на още власт от националните институции посредством задълбочаване на финансовата интеграция. Европейският стабилизационен механизъм ще заработи на пълни обороти от началото на 2013 и фактически ще представлява европейски аналог на МВФ. Този постоянен спасителен фонд ще разполага със скромните … 700 млрд. евро по сметките си, т.е. цифра около два пъти по-голяма от федералния бюджет на Германия, която засега ще се събира от вноските на всяка една страна, членуваща в еврозоната. Още в зародиш обаче фондът изглежда обречен при положение, че само дългът на Испания надхвърля космическите 800 млрд. Ето защо архитектите на ЕСМ са предвидили и това в юридическите актове: фондът ще има правото да изиска без право на обжалване и когато реши неограничени по размер суми от страните-членки, които са задължени да ги внесат в 7-дневен срок под заплаха от съдебна разправа. В този процес националните правителства, парламентите и още по-важното – народите на Европа, нямат думата. И още по-потресаващото – ЕСМ ще се управлява от борд, съставен от неизбрани от никого анонимни чиновници, които ще се ползват с тотален и абсолютно ненакърним имунитет! С пълен имунитет ще се ползват и всички действия на фонда, т.е. ЕСМ ще може да ни съди, но не и ние него! Играта загрубява, този път наистина. Оттук нататък никакви избори, никаква смяна на правителства няма да има значение, защото ЕСМ ще има тоталната власт да постави до стената икономиките на всички страни в ЕС. Това на практика означава само едно – че с ратификацията на ЕСМ от българския парламент на 13 юли страната ни тихомълком е обявила БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ. Отсега нататък нито парламентарният вот догодина, нито въобще парламентът като институция би имал някакво значение, ако България продължава да бъде пълноправен член на съюз, в който място за демокрация няма да има. Разбира се, утешителното е, че както всяка изкуствено създадена империя, и ЕС няма да има успех в дългосрочен план.

Още несъздадена, наградената с Нобел за мир Европа вече е на път да изостри конфликтите вътре в съюза до краен предел: чрез фискалния пакт народите от Юга – Гърция, Италия, Испания, България и др. бяха обречени на трайна бедност и разрушена икономика, а с разпоредбите за финансова дисциплина, заложени в него, което и правителство да дойде на власт, ще се окаже с вързани ръце. Посредством ЕСМ и останалите фондове за взаимно кредитиране пък Брюксел превръща ЕС в дългов съюз, където прецакани ще се окажат големите мощни северни икономики, принудени да плащат дълговете на страните от Юга. Разбира се, тези милиарди далеч няма да отиват в джобовете на гърци и португалци, а ще изтекат по сметките на банките, които навремето са ги кредитирали.

Всичко това обаче явно не е достатъчно за еврократите. Ето защо президентът на Еврокомисията Барозу лансира идеята и за банков съюз, т.е. за поставянето на всичките над 6000 банки в еврозоната под контрола и надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ). И в този случай евроинституциите се стремят да отнемат суверенното право на националните органи да осъществяват регулация на банките. Неотдавна шефът на ЕЦБ Марио Драги оповести още една идея – базираната в Люксембург банка да изкупува от закъсалите страни нисколихвени облигации с краткосрочен падеж без ограничения, сякаш разполага с неизчерпаеми финансови ресурси.

Какъв ще бъде утрешният ден за Европа? Вижда ли се краят на кризата? Империята отвърна на удара: еврократите са решени да се борят до последния жив гръцки пенсионер и до последния немски данъкоплатец, за да спасят утопията, наречена „Обединена Европа”. По всичко личи, че няколко страни, като Великобритания и Чехия все още имат шанса да се измъкнат от израждащия се в тоталитарна свръхдържава Европейски съюз. Именно тези две държави все още не са ратифицирали фискалния пакт и ЕСМ, а в обществата им отдавна преобладава недоверието към Брюксел. Премиерът Камерън отново заговори за референдум за напускане на ЕС, след като заплаши с вето проектобюджета на общността. Впрочем, едно изследване наскоро показа, че над половината българи не искат и да чуят за въвеждане на еврото у нас. Нашият парламент все още не е одобрил фискалния пакт и банковия съюз, но със сигурност ще го направи скоро. Ето защо е време да си зададем въпроса искаме ли да бъдем част от тази Европа. Европа без солидарност, в която германците наричат народите от Юга „мързеливци”, а гърците отвръщат с „егоисти” и „нацисти” – опасни тенденции, които може да застрашат мира на Стария континент. Европа, която не зачете гласа на датчани, французи, холандци и ирландци, когато през годините отхвърляха проектите за централизирана европейска империя. Европа на двойните стандарти, в която е нормално едни да получават 150, а други 1500 евро минимално заплащане за труда си. Европа „на различни скорости”, на страните първа, втора и трета категория, на хилядите налудничави директиви, разпоредби, санкции и изисквания като това колко криви да са ни краставиците. Европа на разградените национални държави, на мултикултурализма и на моралния релативизъм. Впрочем тази Европа днес е решена да си определи най-цинично със 7 % по-висок бюджет в условията на изострена криза, като ще задели почти 2 млн. евро, за да се рекламира с цел да тушира справедливия евроскептицизъм. Една обречена Европа, която, ако не се самоунищожи, ще можем да преобразим единствено по пътя на демократичните, национални революции.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 40 / 26 октомври – 1 ноември 2012

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s