ЗАЩО ЕЛ ПРЕСИДЕНТЕ ТРИУМФИРА ОТНОВО

Революцията на Чавес продължава с пълна сила, Вашингтон – в тих ужас

            На 20 септември 2006 г. една реч разтърси световния елит – на трибуната на Общото събрание на ООН пълничък човек уверено размахваше книгата на Ноам Чомски „Хегемония или оцеляване: империалистическата стратегия на САЩ”. След това с неприкрито задоволство и завидна артистичност смая занемялата публика с думите, насочени по адрес на президента Буш: „Вчера дяволът бе тук, точно тук (прекръства се). И днес все още мирише на сяра”. Единствен президентът на Венецуела Уго Чавес се осмели да изобличи „фалшивата демокрация на елитите” и президента на най-силната държава, обявявайки го за диктатор-империалист, нуждаещ се от психиатрична помощ, заради стремежа му да притежава света.

Днес световните медии някак между другото, почти с безразличие, отразиха президентския вот във Венецуела. На 7 октомври дългогодишният президент на латиноамериканската страна, който всяка неделя общува с народа си посредством ТВ-предаването „Ало, президенте” (нещо, което у нас прави единствено В. Сидеров), се сдоби с нов 6-годишен мандат, след като отнесе конкуренцията с над 55 %, събирайки рекордните 8 млн. гласа при избирателна активност от 81 на сто! Никой, дори основният му опонент в кампанията Енрике Каприлес Радонски, не оспори триумфа на 58-годишния държавник. След победата над рака „Ел президенте” е решен повече от всякога да продължи започнатата от него преди 2 десетилетия революция. Тогава младият полковник Уго Чавес оглавява неуспешен опит за преврат срещу клептократичния режим на сатрапа – неолиберал Карлос Андрес Перес, поставил страната в робска зависимост от САЩ и МВФ. Превърнал се в герой за бедните, наброяващи две трети от населението, през 1994 Чавес е освободен от затвора, а четири години по-късно начело на Движението за Пета република успява да разбие двупартийния модел в страната, като е избран за президент на Венецуела – историческа победа, която през следващите години ще даде мощен тласък на надигащата се вълна от антиколониални политици, като президентите на Бразилия Лула да Силва и Дилма Русеф, президентите Нестор и Кристина Кирхнер в Аржентина, Ево Моралес в Боливия, Рафаел Кореа в Еквадор, Даниел Ортега в Никарагуа, Фернандо Луго в Парагвай и др.

В основата на политическата програма на Чавес, наричана „боливаризъм” или „чавизъм”, стоят предоставянето на истинска власт на народа посредством избори и референдуми, борбата за политически и икономически суверенитет на Южна Америка и антиимпериализмът, стремежът към икономическа самодостатъчност и независимост, справедливото разпределяне на природните богатства, борбата с корупцията и възпитаването на патриотично чувство и национално самосъзнание у хората.Този „социализъм на 21-ви век”, пропагандиран от Чавес, очевидно няма нищо общо с европейските измерения на термина: липсват му атеистичната окраска, национал-нихилизмът и тоталитаризмът. Освен всичко друго в плановете на венецуелския президент съвсем не влиза заличаването на частната собственост и инициатива – той просто иска едрият бизнес да бъде под държавен контрол и регулация.

Революцията, която Чавес предлага на своята страна, залята от масова бедност, управлявана от олигархичен елит и колонизирана икономически от чуждестранни корпорации, обаче не се оказва еднократен акт, а дългогодишен процес, целящ чрез бавни, но последователни и добре премислени стъпки да върне Венецуела и нейните богатства на венецуелците. Изготвяйки проект за нова конституция, гарантираща правото на образование и здравеопазване за всички и приета след демократичен референдум, Чавес прочиства прогнилата политическа система чрез мегаизбори на национално и регионално ниво. Обновената държава е преименувана на „Боливарска република Венецуела” в чест на националния герой и освободител Симон Боливар – идеен вдъхновител на Чавес. Решен да се пребори с най-големия проблем – бедността, още през първия си мандат президентът задейства уникалния „План Боливар 2000”, в който вземат участие 40 000 войници, включващ раздаване на хранителни запаси, ваксинации и образователни програми за бедните. Това е само началото на правителствените „мисии” за преборване на мизерията – друга програма предвижда строежа на 244 хил. жилища, голяма част от които вече са построени и предадени на нуждаещите се. Като резултат от 13-годишното управление на Уго Чавес минималната работна заплата е скочила до 476 долара (116 долара ръст само за последната година) – най-високата на континента, а икономическият растеж достига 4,2 пункта.

Цената на литър гориво пък е едва …10 цента! Причината – Венецуела е петият по големина световен износител на петрол. В продължение на десетилетия обаче огромните залежи на страната са експлоатирани от американски корпорации. Ето защо те бяха прогонени от страната, а мажоритарни дялове във всички дружества получи държавната петролна и газова компания. Опитите на петролни гиганти като американския „ЕксонМобил” да потърсят многомилиардни компенсации пред международния арбитраж бяха посрещнати спокойно от Чавес с думите, че няма да признае никакво решение в полза на компании, ограбващи природните богатства на страната му. През 2011 Чавес одържави добива и преработката на злато и изтегли от западните банки златния резерв на страната, възлизащ на 11 млрд. долара. Същевременно бяха национализирани редица частни банки, рекетиращи кредиторите си,  като испанската „Банко де Венесуела”, а останалите бяха принудени да участват в правителствените програми. В патримониума на държавата премина и металургичният гигант „Сидерургика дел Турбио”, както и няколко строителни предприятия, а национализациите обхванаха освен добива на полезни изкопаеми, тежката индустрия, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост, и инфраструктурни обекти – пристанищата, летищата и пътните артерии, с което бяха извити ръцете на корумпираната и свързана с наркотрафика местна власт. В полза на студентите пък бяха национализирани и частни образователни учреждения, като университета Санта Инес. Конфискувани в полза на нацията се оказаха дори луксозните вили, построени незаконно в курорта Лос Рокес, за да се покаже, че пред закона всички са равни.

Естествено, представителите на световния капитал, чиито интереси се оказаха драматично засегнати, далеч не наблюдаваха с примирение народната, национално и социално отговорна политика на Чавес. През 2002 г. с подкрепата на едрия бизнес, медиите и с активното участие на ЦРУ в Каракас бе организиран незаконен преврат, имащ за цел да доведе на власт послушна на Запада военна хунта по модела на Чили, Панама, Хондурас и др. Преизбраният година по-рано президент на Венецуела бе свален от поста си, а Боливарската конституция – суспендирана. Дни по-късно вълната от народно възмущение върна Чавес на поста му, а превратаджиите бяха арестувани. Опитът на опозицията да свали президента чрез референдум също пропадна. Впрочем, имайки предвид стотиците кой от кой по-покъртителни опити на американските служби да ликвидират Кастро, едва ли бе случайно и раковото заболяване, което Чавес разви миналата година, особено с оглед на факта, че в рамките на няколко години президентите на почти всички непослушни латиноамерикански страни се оказаха със същата диагноза. Поредната изборна победа на боливарската революция обаче подпечата пълния провал на американската администрация да се наложи в „задния си двор”, а с това и все по-очевидното й геополитическо отдръпване от Южна Америка. Някога единствената точка на съпротива Куба вече е само част от заформилия се блок на независими и бързо развиващи се страни, сред които една след друга се зареждат Венецуела, Бразилия, Аржентина, Боливия, Еквадор, Никарагуа, Парагвай, Перу. С активното участие на Чавес превръщането на южноамериканските страни в единен стратегически полюс, противостоящ на САЩ и на неолиберализма, навлезе в нова фаза както на икономическо ниво чрез организацията Меркосур, така и на политическо чрез „Боливарския алианс за народите на нашата Америка”, който предвижда въвеждането на нова парична единица – „сукре”, която да замени щатския долар като основно средство в международния обмен. 7 от южноамериканските страни пък поставиха основите на „Банката на Юга”, в противовес на Световната банка и МВФ. При тези обстоятелства опасността от използването на последното оръжие в арсенала на империалистите – евентуална американска инвазия срещу непокорната Венецуела, съвсем не стряска Чавес, който изобщо не се поколеба да нарече Буш „магаре”, а държавата Израел – „геноцидна” и „терористична”. В същото време армията на Венецуела е в етап на сериозно превъоръжаване с модерно руско оръжие, а през 2008 в сътрудничество с Китай страната изстреля и първия си космически сателит.

Но какво ни засягат нас, българите, ще се запитат някои, успехите на Венецуела? Всъщност, твърде много: България днес е поставена в същата ситуация на заробена политически и икономически бананова република, както латиноамериканската страна преди Чавес. Управлявана от шайка послушници на Брюксел, Вашингтон и Анкара, с разрушена икономика и национална сигурност, колонизирана от чуждестранни корпорации – паразити, изнасящи зад граница богатствата на народа ни, принуден да преживява с унизителни доходи, нашата България спешно се нуждае от решимостта, харизмата и голямото сърце на човек като венецуелския лидер. Нуждае се от плана „Сидеров”, за да тръгне по нов път. Път, който няма да е лесен, но който ще й донесе национална независимост и социална справедливост, стига да осъзнаем, че промяната зависи от нас самите.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 43/16-22 ноември 2012

3 thoughts on “ЗАЩО ЕЛ ПРЕСИДЕНТЕ ТРИУМФИРА ОТНОВО

  1. ОБЩОТО Е, ЧЕ УГО ЧАВЕС ГО ИЗБИРА ВЕНЕЦУЕЛСКИЯ НАРОД И ТЕ СИ ВЪРНАХА СВОБОДАТА И ИЗХВЪРЛИХА ЮДЕЙСКИТЕ САЩ КАПИТАЛИСТИ ОТ СТРАНАТА

    https://sengalevich.wordpress.com/2012/10/12/%D0%B5%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0/

    СМЪРТ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЮДЕЙСКИ УБИИЦИ ПРОДАЛИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД – СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
    ………………
    http://stefan-tcholakov.com/index.php?year=1906&id=8054&title=%C1%DA%CB%C3%C0%D0%D1%CA%C8+%C7%C0%CA%CE%CD+%D1%D0%C5%D9%D3+%C7%C0%D1%C5%CB%C2%C0%CD%C5+%CD%C0+%D0%D3%D1%CA%C8+%DE%C4%C5%C9+-+%C5%C2%D0%C5%C9+%C2+%C1%DA%CB%C3%C0%D0%C8%DF
    ……………..
    KOPI
    STEFAN D-R D TCHOLAKOV

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s