ЕВРОПА СЛЕД ГРЪЦКИТЕ ИЗБОРИ: ЗАПОЧВА ОБРАТНОТО БРОЕНЕ ДО ВЗРИВА

Пировата победа на еврофилските партии само ще удължи агонията на еврото

            На 17 юни гърците отново гласуваха за парламент и правителство. Гласуваха в условията на безпрецедентна предизборна кампания, белязана от черен пиар, мръсни компромати и брутален външен натиск, достигащ до откровени заплахи, че Гърция едва ли не може да бъде изхвърлена от еврозоната, ако не гласува „правилно”. Немското издание на Financial Times съвсем откровено размаха пръст на гърците с посланието „на тези избори нямате избор”. В резултат от мощна мобилизация на възрастните и на провинцията и умело отклонявайки общественото внимание от икономическата криза към проблема с имиграцията, начело в резултата излезе старата дясна неолиберална партия Нова демокрация с 29,6 % от гласовете, докато предимството в големите градове и във всички възрастови групи до 55 г. донесе второто място с 26,9 % на Коалицията на радикалната левица СИРИЗА – формацията, която беше набедена за страшилище от медиите, само защото иска Европа на народите, а не на банкерите. Трета с едва 12,3 на сто остана партията ПАСОК, а четвърто и пето място заеха националистите от „Независими гърци” със 7,5 % и „Златна зора” със 6,9 %. В парламента влизат и комунистите с 4,5 на сто.

Въпреки разликата от едва 2,7 % между първия и втория в надпреварата, Нова демокрация получава цели 129 места в парламента, а СИРИЗА – едва 71, заради бонуса от 50 мандата, който се дава на първата политическа сила. Именно това предимство прави възможно формирането на управляващо мнозинство между Нова демокрация и ПАСОК, като правителство с премиер Андонис Самарас ще подкрепят и социалдемократите от Демократичната левица (6,2 %).

Тези политически развития предизвикаха противоречив отзвук – докато в Брюксел и Берлин вдигаха банкети за спасяването на еврото, разочарованият лидер на евроскептиците в Европарламента Найджъл Фарадж заяви, че гръцките избиратели са проявили Стокхолмски синдром спрямо своите мъчители. Да, наистина на тези избори, за разлика от предишните на 6 май, страхът победи гнева. Но истината има и друга страна: събуждането на един народ е сложен и продължителен процес. Както заяви депутатът от СИРИЗА Манолис Глезос – героят, поставил началото на съпротивата в Европа през 1941 г., сваляйки нацисткото знаме от Акропола, пътят на социалната справедливост и на националната независимост не е осеян с цветя и рози. В действителност Нова демокрация спечели с по-нисък резултат, отколкото загуби през 2009 г., ПАСОК загуби всичките си позиции, а СИРИЗА, ръководена от харизматичния си 37-годишен лидер Алексис Ципрас, ошестори силата си, след като за броени месеци от маргинална партия с 3-4 % подкрепа се превърна в основна опозиционна сила и алтернатива на налаганата от МВФ и ЕС политика на жестоки антихуманни икономии. Политика, която в замяна на платените от европейските данъкоплатци „спасителни” пакети от 240 млрд. евро, отиващи не за Гърция, а за немските и френските банки-кредитори на страната, доведе южната ни съседка на прага на пропастта с 22 % безработица (51 % сред младите), бюджетен дефицит от 10 на сто и икономическа рецесия от над 5 пункта за първото петмесечие на 2012! Същинска катастрофа, за която Нова демокрация няма рецепта. Партията на Самарас не иска и да чуе за солидарно участие на богатите в преодоляването на кризата в момент, когато укритите от данъчно облагане спестявания на гръцките милиардери в швейцарските банки се изчислява на …300 млрд.! Новото правителство не само, че с пръст няма да ги докосне, ами е решено и да свали корпоративния данък от 45 на 32 %, да вдигне необлагаемия минимум и да продължи с уволненията в държавния сектор, докато същевременно извършва масова приватизация на електрическата компания, железниците, летищата, пристанищата. Обещанията на Самарас, че ще предоговори условията, налагани от ЕС и МВФ, същите условия, подписани от самия него през февруари, се оказаха предизборен блъф и демагогия. Единственото, което евентуално ще се случи, е удължаването на периода за прилагане на мерките, т.е. удължаването на социално-икономическата агония, след като Брюксел и Берлин не само не са готови на отстъпки, ами дори втвърдиха позицията си. Самоувереността на еврократите обаче ще им изиграе лоша шега, защото те все още не осъзнават, че победата на Нова демокрация на тези избори е пирова, че е последната победа, преди старата партия, заедно с цялата прогнила политическа класа да замине на бунището на историята. Правителството на Самарас е обречено да оцелее може би до Коледа поради една много проста причина – мирната революция в Гърция продължава да набира сила и това е вече необратим процес.

Както вече стана дума, парламентарният вот доведе до един много важен политически резултат – появи се силна опозиция, начело с Ципрас, предлагаща ясен алтернативен план за национално възстановяване чрез отхвърляне на мерките за икономии, вдигане на данъците за богатите, поставяне на банките под обществен контрол, запазване на обществените услуги в държавни ръце. Самият Ципрас премина през значителна трансформация от водач на крайно лявата „лудост”, защитаваща интересите на малцинства, имигранти и маргинали, в държавник и национален лидер, способен да анализира и да взима сложни решения в полза на страната, без да робува на идеологеми и без да служи на чужди интереси.

В действителност именно победа на набедената за „антиевропейска” формация СИРИЗА беше шансът за еврото да оцелее, след като партията отправи предизвикателство към Германия да се солидаризира със страните от Юга, като направи известни жертви и склони на девалвиране на общата валута на централно равнище, както впрочем наскоро призова и Берлускони – монетарна мярка, която щеше да облекчи попадналите в капана на еврозоната Гърция, Испания, Италия, Португалия, Ирландия, Кипър. Разбира се, при подобен сценарий много важна щеше да е реакцията на Германия – ако тя беше отхвърлила смелите идеи на Ципрас, изходът на Гърция от еврото щеше да е неизбежен, а оттам и разпадът на еврозоната, защото пазарите щяха веднага да набележат нова жертва в лицето на Испания или Италия. Екипът около Меркел изготви проект, който също цели „повече Европа”, но без да се базира върху солидарността между народите – става въпрос за прословутия фискален пакт, чиято ратификация е в ход в страните-членки и който цели довеждането на евроинтеграцията до край чрез постигането на общ фискален съюз, където решенията за бюджетите на страните вече ще се взимат не от националните парламенти и правителства, а от неизбраната от никого Еврокомисия в Брюксел. Този документ обаче е съобразен единствено с немската икономика и прилагането му ще се провали. Ето защо дитирамбите, че еврото е спасено след победата на „проевропейските” сили в Гърция, не са нищо друго, освен пир посред чума, просто защото кризата не е само гръцка. Истината е, че евротитаникът вече удари айсберга, тъй като корабът се управлява от опасни хора: Испания с колосален дълг от над 850 млрд. вече прибегна до „спасителния” механизъм и получи заем от 100 млрд. с 3 % лихва за банковия си сектор. 20 % от същите тези 100 млрд. обаче се дават от закъсалата Италия, която от своя страна задлъжнява по …7 % лихва. А срине ли се Италия, всичко отива по дяволите. Еврото по презумпция е обречено, просто защото обединява несъвместими икономики, поставяйки в един валутен съюз Германия и Гърция, и довеждайки до печалби и облаги за центъра и сривайки напълно икономиките по европейската периферия. Единственият възможен изход оттук нататък е дезинтеграция на еврозоната и възстановяване на националните валути, което ще даде на правителствата инструментите, нужни, за да водят самостоятелна и гъвкава финансова политика. Гърция, както и другите закъсали страни просто трябва да бъдат оставени да се оправят сами, като възстановят икономическия растеж чрез девалвиране на валутата, което ще стимулира износа, конкуренцията и иновациите и ще намали драстично дълговете. А това може да случи единствено след освобождаването им от мракобесния диктат на МВФ и Европа на Брюксел по пътя на Аржентина и Исландия. Народите на Европа вече се събуждат: в Гърция СИРИЗА и националистите оформят алтернативния полюс на новосформираната Тройна коалиция, която ще продължи да прилага варварските мерки, а в Италия назначеният от олигархията премиер-технократ Марио Монти не смее да се покаже извън Рим поради риск за живота си, докато водеща позиция заема новосформираното патриотично движение на артиста Бепе Грило, борещо се за напускане на еврото и възстановяване на италианската лира. Жребият е хвърлен. Дойде времето за поставяне на разделителна линия между силите, които искат Европа на всяка цена, Европа на бюрократичния диктат, на банките, на мизерията и разрухата, и силите, които отварят път на надеждата за една Европа на свободата и демокрацията, за едно обединение на суверенните народи. От едната страна на барикадата са старите компрометирани „леви”, „десни” и „центристи”, “консерватори” и „либерали”, „социалдемократи” и т.н. От другата страна са патриотичните сили. Нека всеки избере своя лагер – започва решаващата битка за Европа, която или ще бъде демократична и социална, или изобщо няма да съществува!

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 23 / 29 юни-5 юли 2012

9 thoughts on “ЕВРОПА СЛЕД ГРЪЦКИТЕ ИЗБОРИ: ЗАПОЧВА ОБРАТНОТО БРОЕНЕ ДО ВЗРИВА

  1. Сугар Едвинов каза:

    Хаха, какво доживях да видя – човек, претендиращ да е български националист, да изразява симпатии към крайно леви политически формации от типа на Сириза, както и към гръцките националисти, чиято обич към България е пословично известна. Но всъщност няма от какво толкова да се учудвам – то и малките деца вече знаят, че атакистите воглаве с Волен и останалите му праворени хунвейбини са псевдонационалисти. За това има цял куп доказателства – сътрудничеството с претендиращата за Южна Добруджа формация „Велика Румъния“ в ЕП; приветстващите успехите на Томислав Николич статии в партийната газета; славословията на Волен и последователите му за антибългарската политика на Боко в периода 2009-2011 г. и още и още примери за „национализма“ на „Атака“.

  2. А Вие какво разбирате под „национализъм“, г-н „Едвинов“, след като така умело дефинирате „псевдонационализма“? Наясно ли сте, че етнонационализмът от ХІХ и първата половина на ХХ век е само един от многото видове национализми??

  3. Сугар Едвинов каза:

    Драги ми Nationalist, проблематиката, касаеща национализма ми е отлично позната, защото черпя познанията си по този въпрос не от „тематично-образователните“ предавания по ТВ Алфа и просидеровите псалми на в. „Атака“, а от сериозни теоретични изследвания, сред които бих откроил „Етнонационализмът в Европа“ на Урс Алтермат, „Нации и национализъм“ на Ърнест Гелнър, „Национализмът в нови рамки“ на Роджърс Брубейкър и „Национализмът“ на Григор Велев. Затова много добре разбирам какво представлява и етнонационализмът (изхожда от презумпцията, че членове на нацията са само членовете на доминиращата етническа група в дадена държава, а когато нацията е политически разпокъсана между няколко държави, той се бори за нейното обединение в една обща държава), и гражданският национализъм (възприема като членове на нацията всички граждани на държавата и застъпва тезата те да бъдат третирани като равноправни пред законите, без значение на етническия произход и религиозната принадлежност) и фалшивият национализъм (спекулация с недостатъчно добрата защита на националните интереси с цел да бъдат извлечени конкретни политически дивиденти и лични користни облаги).

  4. Сугар Едвинов каза:

    Що се касае до моето разбиране за същността на национализма, бих го определил като идеология, която поставя в своето ядро защитата на интересите не на отделни обществени групи, а на националните интереси и изискваща отделният индивид да носи отговорности и задължения към нацията като цяло.

  5. Абсолютно съм съгласен. Все пак Вие възприемате едно по-конкретно виждане за национализма като „идеология“, докато аз по-скоро бих го определил като рамка за структуриране на дадено общество, в която оттам нататък да се реализира определен тип политика – лява, дясна и прочее. Национализъм не означава „крайно дясно“. Именно затова националистическа партия като ирландската Sinn Fein изповядва социалистическа идеология, докато напр. формация като холандската партия на свободата на Вилдерс пък е национал-либерална. Що се отнася до забележките Ви в първия коментар, противоречие между модерния, български граждански национализъм и гореизложената статия няма как да има по простата причина, че и България, и Гърция членуват в една и съща империалистическа организация – Европейския съюз. Ето защо битката за независима, демократична и социална България днес се води и в Гърция, Испания, Италия, където революционната вълна сериозно грози отчаяните опити на еврократите да спасят с цената на всичко провалената еврозона. При всички положения не мога да бъда съгласен с някои от позициите на СИРИЗА, но пък враговете на нашите врагове са наши приятели, нали?

  6. Сугар Едвинов каза:

    И аз съм на мнението, че е възможно да се направи разграничение на ляв и десен национализъм. Левите националисти са тези, които защитават тезите за по-голяма социална функция на държавата и по-активна държавна регулация на икономиката. При левия национализъм е налице отчетлив акцент върху съществуващите социално-икономически проблеми в обществото, като те биват обвързвани с конкретни национални въпроси. Идеално проявление на тази тенденция може да се намери при Кюрдската работническа партия (ПКК). Според тази формация в компактно населените с кюрди райони на Югоизточна Турция има преплитане на класово с национално потисничество, като именно срещу тези две явления ПКК декларира, че води борба. Като друга ляво-националистическа партия бих определил и КПРФ (Комунистическа партия на Руската Федерация), най-вече заради идеите на Генадий Зюганов за възраждането на руското величие и възстановяването на статута на Русия като една от световните суперсили (интересното е, че тези възгледи са основните в светогледа на Зюганов, докато марксистко-ленинските идеи остават определено на заден план).
    Като десни пък бих определил тези националисти, които подкрепят типично десните тези за стимулирането на частната стопанска инициатива и провеждане на политика, ориентирана към подкрепа на националния капитал. В този дух като дясно-националистически мога да посоча националистическите формации в Австрия, Швейцария, Финландия, а в български исторически план – партиите в периода 1879-1944 (Либерална, Народнолиберална, Демократическа, Прогресивнолиберална, в по-късен етап Демократическият Сговор и т.н.).
    Споделям становището, че основният враг на европейските нации днес е брюкселската еврокрация, която е заинтересована от размиването на съществуващите различия между тях (нациите) и тяхната последваща унификация – замисъл, въплътен в идеята за появата на новата „европейска идентичност“. В този аспект съм склонен да подкрепя съвместни действия на националистите от отделните европейски страни срещу брюкселските бюрократи. За да се стигне до тях,обаче е наложително всички европейски националисти да постигнат взаимен синхрон помежду си, като се откажат от всякакви шовинистични идеи, които са насочени пряко или косвено срещу техни съседи. В този аспект не виждам как може ние като български националисти да си сътрудничим с „Велика Румъния“, които разпространяват карти на Румъния с Южна Добруджа или с гръцките националисти, които отказват да признаят българския характер на населението в някои от пограничните райони с България (хората там са третирани като „славянофони“, а не „булгарофони“, както трябва да бъде).

  7. Напълно прав сте. Що се отнася до партията „Велика Румъния“, струва ми се, че казусът с картата бе доста преекспониран, особено след като нейни функционери отхвърлиха обвиненията. Това, че някой някъде държи историческа карта напр. на Санстефанска България далеч не означава, че има претенции към Корча, Костур или Лозенград. Що се отнася до гръцките националисти, те едва напоследък се еманципираха на политическата сцена и в момента са фокусирани основно върху проблемите на имиграцията и мюсюлманските малцинства. Като че ли излиза, че „шовинистичните идеи“, насочени срещу съседите, намират най-благодатна почва в Сърбия и България. Именно от тази гледна точка появата на АТАКА у нас е феномен, защото в голяма степен разчупи закостенелите разбирания за български национализъм (вкл. този на БНС, ВМРО, на носталгиците по социализма от „Нова зора“, СПС и др.), удавен в носталгията по славното минало, и се фокусира върху реалните проблеми на обществото – икономическата колонизация, социалния геноцид, обезбългаряването на цели региони от страната и т.н.

  8. Сугар Едвинов каза:

    Първо, по отношение на „Велика Румъния“, историческата карта на най-голямата румънска държава от периода между двете световни войни не е държана в кабинета на някой нископоставен партиен функционер, а в офиса на лидера Вадим Тудор. В този дух бих повярвал, че „Велика Румъния“ не претендира за Южна Добруджа, ако това го заяви лично председателят на формацията Тудор, а не някой от неговите партийни апаратчици.
    Колкото до гръцките националисти, се надявам това, което казвате да е вярно, но въпреки това сериозно се съмнявам, че е настъпило някакво качествено изменение на тяхното отношение към България и българите.
    Що се касае до въпроса за „Атака“, на която и аз допреди 1 година бях симпатизант, критиките ми към тази партия, отправени в първия коментар, са плод на личното ми разочарование от нея. В този аспект мога да посоча няколко фактора, които отблъснаха много български националисти от „Атака“ и станаха причина за нейното електорално свиване:
    1) Шуро-баджанащината в партийното ръководство. Особено фрапантно беше например политическото издигане на Димитър Стоянов. В парламентарните и медийните си прояви, въпросното лице с големи трудности успява да върже две последователни, правилни в граматично отношение изречения, а вече 6-та година е в Европарламента;
    2) Липсата на прозрачност при подреждането на кандидатските листи. Вече минаха повече от 5 години от първите евроизбори в България, а аз все още не мога да намеря рационално обяснение на базата на какви критерии, извън директната покупка на избираемо място в листата, тогава за представител в Европарламента беше номиниран скандално известният собственик на чалготеки Слави Бинев. Тази картина се възпроизведе и на парламентарния вот през 2009 г., когато изведнъж в листите на „Атака“ цъфнаха хора като Огнян Пейчев и Николай Пехливанов, които дотогава не бяха демонстрирали никаква съпричастност с нейната кауза и отстоявани политически приоритети;
    3) Липсата на последователност в защитаваните политически позиции. В този контекст мога да дам един христоматиен пример. След като ГЕРБ напазарува няколко депутата от „Атака“ (Гумнеров, В. Николов, Огнян Пейчев и Стоян Иванов) от края на май до началото на юли 2011 г., Волен Сидеров обяви тотална конфронтация на ГЕРБ. Израз на тази нова политическа линия бяха например медийните му прояви, в които упрекваше антинародните действия на правителството. Когато обаче се стигна до гласуването на вота на недоверие в края на м. юли, ПГ на „Атака“ застана на страната на правителството с довода, че първите два подписа в искането за вота са на Станишев и Доган;
    4) Авторитарният стил на ръководство на „Атака“ и сектантските изблици в нея. За да може „Атака“ наистина да претендира, че е представител на съвременния български граждански национализъм, то трябва Волен Сидеров да захвърли вождитския си политически стил. За да тръгне напред „Атака“, е необходимо в партийните среди да бъдат създадени условия за изказването на различни мнения, а не да има една позиция, с която всички са задължени да се съобразяват. Колкото до сектантските изблици, показателно в това отношение е мнението на координатора на „Атака“ за Търговище (http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1770&text=&fromDate=&toDate=&newsID=99802). Считам, че подобни изхвърляния недвусмислено вредят на обществения образ на „Атака“ и най-вече на възприемането й като модерна партия. Ако партийното ръководство не преосмисли кадровата си политика и не елеминира подобни правоверни хунвейбини, които твърдят, че Сидеров е техният Бог, то „Атака“ като нищо ще последва незавидната политическа съдба на друга партия, изградена като секта – ДСБ.
    За да съм докрай обективен, обаче трябва да посоча, че в последните няколко месеца има известни наченки за развитие в положителна насока на „Атака“. Партията се освободи от крайно вредни за нейния публичен имидж личности като Слави Бинев. С оттеглянето на Димитър Стоянов и Капка пък бе преодолян семейния характер на формацията. Но това, което мен лично най-много ме радва, е тенденцията към сътрудничество с други националистически организации като ВМРО. В този аспект смятам, че ако се стигне до предизборна коалиция между „Атака”, ВМРО и някои по-малки субекти като СПС „Защита” и БНРП, ще има консолидация на българските националисти около нея и тя би извоювала място в ХLІІ ОНС за сметка на „патриотични” партии като ГОРД и новата семейно-малоумна формация на Димитър Стоянов.

  9. Първите 7 години на АТАКА действително не бяха лесни, имаше проблеми, имаше и грешки, разбира се. Кризата в доверието обаче според мен се дължи не само на тях, но и на твърде ниската политическа култура на българина, на битуващата месианска идея за политика – „спасител“, който при първия неуспех или грешка бива обявяван за „маскара“, „предател“ и прочее. Струва ми се, че се нуждаем от едно по-прагматично и реалистично отношение към политиците и политиката като цяло, вместо да се лашкаме от крайност в крайност, между „осанна“ и „разпни го“. Аз също съм на мнение, че консолидацията на патриотичните сили около АТАКА, която тече от няколко месеца, дава надежди за едно по-трайно и конструктивно обединение около реалистична програма, която да даде алтернатива на сбъркания политически и икономически модел у нас. Основното изкушение в този съюз би била евентуална радикализация, отвличане на вниманието от реалните проблеми на обществото към по-второстепенни въпроси, като македонския, този за Западните покрайнини и т.н., което би довело единствено до капсулирането и маргинализирането за пореден път на национализма и което се надявам да не се случи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s