ГЪРЦИЯ ВЪСТАНА СРЕЩУ ДИКТАТА НА БРЮКСЕЛ И МВФ

На 6 май над милион избиратели застанаха зад лозунга на Радикалната левица: „Решиха вместо нас, продължаваме без тях”

            Един призрак броди из Стария континент и разваля съня на идеолозите на Обединена Европа, но това не е нито „призракът на комунизма”, нито „Кафявата чума”, както твърдят някои. На 6 май народът на Гърция се произнесе за своето бъдеще. След два „спасителни” пакета на Тройката ЕС-МВФ-ЕЦБ, костващи на европейските данъкоплатци 240 млрд. евро, южната ни съседка се оказа изправена пред хуманитарна катастрофа: драстично орязани са пенсиите и заплатите, като минималната заплата е намалена с 22 %, до 2015 г. се предвижда уволнение на 150 хил. държавни служители, безработицата е почти 22 на сто (51 % сред младежите), икономиката е в катастрофална рецесия от -7,5 пункта – закрити са стотици хиляди печеливши предприятия, а лешоядите-частници, които у нас се подвизават като „чуждестранни инвеститори”, вече са готови да изкупят предлаганата на безценица държавна собственост, вкл. електрическата компания, железниците, пристанищата, газовите компании. Представители на ООН алармират за нарушаване на правата на човека. На пл. „Синтагма” в Атина се самоубиват хора, докато други губят живота си в кървави сблъсъци с жандармерията. На фона на безпрецедентни протести политиците, държащи руля на Евросъюза, продължават да убеждават, че социалният геноцид над един народ е неизбежен с оглед на нуждата от изплащане на държавния дълг, за който обаче са отговорни не обикновените хора, а правителствата на две партии – Нова демокрация и ПАСОК, а също и кредиторите-лихвари, които са им давали пари без да изискват гаранции за възвръщаемостта им. Вследствие на мощната медийна антигръцка пропаганда малцина обаче си зададоха неудобния въпрос кои все пак са тези онеправдани кредитори и къде изобщо потъват стотиците милиарди, които „се дават на Гърция” основно от Германия и Франция. Става въпрос за гангстерска схема: френско-германският тандем всъщност си прехвърля пари от единия джоб в другия, защото „парите за Гърция” отиват в сметките на германски и френски банки, които именно са и основните заемодатели на страната.

Ще успее ли обаче последната силна национална, социална и наистина християнска държава на Балканите да се измъкне от тази „спирала на смъртта”, в която вече над 20 години се намира България? Архитектите на заговора срещу Гърция допуснаха огромна грешка, третирайки една суверенна държава и цял един народ като капиталистическа корпорация, като фалирала фирма. Застигна ги призракът на демокрацията. Предсрочните парламентарни избори в южната ни съседка доведоха до революционни обрати: най-стабилната в Европа двупартийна система отиде в историята, след като старите ояли се олигархични групировки Нова демокрация и ПАСОК получиха заедно едва 32 % (78 % през 2009 г.). НД се срина от 34 на 19 %, а ПАСОК – от 44 на едва 13! Над 65 % спечелиха партии, които отхвърлят варварските мерки за икономии, налагани от Тройката под диктата на банките. Основна алтернатива със 17 на сто от гласовете се оказа Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), създадена през 2004 г. като обединение на 12 компонента, сред които има както националисти, така и еколози, троцкисти и маоисти. През 2008 г. начело на обединението застана 34-годишният строителен инженер Алексис Ципрас, който по време на кабинета „Папандреу” и последващото правителство на технократа-банкер Пападимос се наложи като основна опозиционна фигура с последователна и адекватна политическа визия. Той осъди неолиберализма и колониализма, обявявайки се за отхвърляне на договореностите с ЕС-МВФ, за възстановяване на икономиката и социалния мир чрез солидарното участие на богатите в преодоляването на кризата, предизвикана от тях и за поставяне на обществения интерес пред този на кредиторите. В програмата на СИРИЗА са предвидени още мерки за предотвратяване на изтичането на капитали от страната, национализация на банките, а също така генерална геополитическа преориентация към Китай, Русия и Близкия изток. Впрочем именно Русия, а не ЕС-МВФ спаси от фалит Кипър и Исландия.

Способен ли е обаче Ципрас да изиграе ролята на гръцки Кирхнер или Моралес и да изведе страната от дълговата и финансово-икономическа криза? Веднага след като получи от президента мандат за съставяне на правителство, лидерът на Радикалната левица организира поредица от срещи с парламентарните и извънпарламентарните партии, със синдикатите, с представители на съсловните организации и на академичната общност с цел постигането на обществен консенсус около националните приоритети. През последните дни в цялата страна заседават 70 народни събрания, организирани от СИРИЗА. Ципрас от своя страна започна да говори като държавник, обръщайки се не само към левите избиратели, а към всички гърци с призива да осъдят веднъж завинаги политическите сили на миналото. Той спечели доверието и на две емблематични исторически фигури – музиканта Микис Теодоракис, активен участник в съпротивата срещу немците през Втората световна война и срещу проамериканския режим на полковниците от 1967-1974, и 90-годишния Манолис Глезос – човека, свалил знамето със свастиката от Акропола през 1941 г. и поставил началото на съпротивата в Европа. Въпреки широката обществена подкрепа обаче разпределението на мандатите в парламента не позволи съставянето на патриотично мнозинство. Комунистическата партия (ККЕ) отказа всякакво сътрудничество с когото и да било, изисквайки незабавно напускане на ЕС и НАТО, анулиране на дълга и установяване на народна власт. Невъзможно се оказа и сътрудничеството на Ципрас със заклеймяваната като неонацистка „Златна зора”. В действителност антиимигрантската партия, която получи 7 % от гласовете, е типична етнонационалистическа формация (подобна на БНС у нас), която предпочита да гледа към миналото, отколкото към бъдещето.

След 9 дни на апаратни игри, изнудване и заплахи от страна на Брюксел и Берлин, Гърция се изправя пред нови избори през юни, за ужас на евроелита. За всеобща изненада нито един партиен лидер и нито един депутат не се продаде и не се поддаде на натиска да влезе в съглашение с еврофилските партии Нова демокрация и ПАСОК. Заплахите на Меркел, Барозу и Юнкер за изгонване на „непослушната” Гърция от еврозоната и ЕС пък са по-скоро евтин блъф, целящ да обърка и изплаши избирателите и да снижи подкрепата за патриотичните сили в навечерието на изборите. Причините за това са не толкова икономически, защото гръцкият дял от общоевропейската икономика е едва 2,5 %, а по-скоро идеологически. Еврократите много добре съзнават, че ако Гърция напусне, ще последват и други и това ще бъде краят на техния европейски проект. Въпреки интензивната кампания за оплюването на СИРИЗА от всички посоки, включително и от бившия й лидер, Коалицията на радикалната левица е вече първа политическа сила с 25-27 % подкрепа според сондажите, което означава, че ще получи към 120-130 мандата в 300-местния парламент, вместо сегашните 52. За икономическата си програма Ципрас ще търси подкрепа както сред социалдемократите от Демократичната левица, така и сред „Независимите гърци”, новосформираната националистическа партия на кадъра на Нова демокрация Панос Каменос, който отхвърля като антиконституционни мерките, налагани от ЕС и МВФ, и се зарича всички един ден да бъдат съдени. Зявявайки, че Гърция принадлежи на гърците, а не на банкерите, Каменос иска национализация на Националната банка, разследване на дълга и незабавно изплащане на немските военни репарации от Втората световна, възлизащи на 112 млрд. евро. Партията му проби на 6 май с над 10 % от гласовете.

Какви обаче са перспективите пред едно национално отговорно правителство на крайната левица и националистите? Факт е, че гръцката криза поразително напомня на дирижираната от МВФ аржентинска катастрофа от 1999-2002. Южноамериканската страна обаче се измъкна чрез неподчинение на диктата на банките и девалвация на националната валута, което доведе до икономически бум и възстановяване на жизнения стандарт. В този смисъл възстановяването на драхмата рано или късно е неизбежна мярка за оздравяване на икономиката и минимизиране на дълга, а приказките, че напускането на еврозоната от страна на Гърция ще доведе до масово обедняване са лъжа, инспирирана от еврократите, за да спасят европроекта. А на тях Гьобелсовата пропаганда и силовите методи никак не са им чужди. Ето защо са готови да стигнат до края, за да предотвратят формирането на национален демократичен фронт, който ще отстоява независимостта и суверенитета на Гърция и ще отхвърли диктата на наднационалната финансова олигархия и плутокрация, чиито интереси защитават МВФ и евроинституциите. В случай, че гърците си върнат Гърция, в близките 1-2 години е възможно да се стигне до инспириран отвън военен преврат на прозападния генералитет, или дори до пряка намеса – не бива да забравяме, че на гръцка територия има две американски бази, а претенциите на неоосманска Турция към егейските острови стават все по-звучни и все по-усилено се говори за предстоящо анексиране на Северен Кипър. Ако някой от тези сценарии стане реалност, не е изключено ответната реакция на обществото да бъде революционна. Преходният период, в който навлиза южната ни съседка и без това до болка напомня нестабилната и непредвидима ситуация в Русия през 1917 г. или в Германия през 1932-33. За момента обаче едно е сигурно – из Европа броди призракът на демокрацията (истинската) и заплашва да запрати на бунището на историята империалистическия европроект на една провалила се и компрометирана политическа класа.

Георги Сенгалевич  

В. „Атака“, бр. 17/18-24 май 2012 

One thought on “ГЪРЦИЯ ВЪСТАНА СРЕЩУ ДИКТАТА НА БРЮКСЕЛ И МВФ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s