ДА КАЖЕМ „НЕ” НА МОДЕЛА ПЛЕВНЕЛИЕВ – КАЛФИН

Народът попадна в задушаващата хватка на нова Тройна коалиция

Всички сме още в шок от „избори” 2011. Нарушения и манипулации винаги е имало, но такава откровена гавра с българския избирател като този път едва ли някой си спомня. Премиерът извърши безпрецедентна предизборна агитация по три водещи телевизии час преди края на изборния ден. Контролираният вот надмина 13 % по преценки на наблюдатели. Същевременно хиляди граждани не успяха да упражнят конституционното си право на глас, бюлетините за президент и вицепрезидент традиционно бяха прозрачни и се разтваряха в урните. На много места в страната те се брояха по тъмно след полунощ, когато застъпниците и наблюдателите вече си бяха тръгнали. Брояха ги включително депутати от ГЕРБ, какъвто бе случаят в столицата, където пък над 80 на сто от протоколите се оказаха сгрешени. Обезумели от умора, глад и гняв членове на комисии зарязваха чувалите с бюлетини. Министерският съвет и областните управи показаха пълна неспособност да организират изборите и да овладеят ситуацията, може би съвсем умишлено. Вотът на българите за президент и местна власт бе брутално фалшифициран и подменен, а крайните резултати бяха обявени преди още да е преброена и една бюлетина. Но нали за това са екзит-половете и социологическите проучвания, ще каже някой?

Впрочем точно чрез тях още от 2006 г. насам ни се натрапва противопоставянето между ГЕРБ и БСП, като се игнорират всички останали политически субекти. И тази стратегия днес дава своя плод – народът, манипулиран и лумпенизиран с години от продажни медии, като че ли отново изпадна в кома след пробуждането от 2005-2006 г. Резултатите от фарса, наречен „избори 2011”, сочат балотаж между кандидата на управляващите Росен Плевнелиев (40 %) и този на БСП Ивайло Калфин (29 %) – по същество двете лица на една и съща монета. Единият – никому неизвестен доскоро олигарх без лидерски качества, отдаден всецяло на евроатлантическите „ценности”, готов да държи контингента ни в Афганистан „до последен дъх”, както се пееше в един рекламен клип на партията му. Човек кух, с неясни политически възгледи, с нулеви реторически умения и визия на салонен управител със зловеща усмивка и нежен глас. Отчаяно се опитва да се разграничи от ДПС с надеждата да открадне националистическия вот. Другият – бивш външен министър от кабинета на Тройната коалиция, подписал договора за американските бази. Човек крайно деликатен, слугински приведен, неспособен да казва „не” и готов да направи компромис с всичко. Ляв единствено за пред избирателите на столетницата. Надява се да привлече гласове чрез популистки изказвания за свободата и демокрацията.

На 30-ти октомври българите ще изберат следващия президент на републиката измежду тези две марионетки. Един срамен избор, чудовищен по своята унизителност в цялата история на прехода. Защото, каквото и да се говори, и Петър Стоянов, и Георги Първанов са хора със собствено мнение и възгледи, пък било то и антибългарски. Ето защо в нощта на 23-ти октомври един човек в конферентната зала със сигурност преливаше от щастие и удовлетворение от резултата – американският посланик Джеймс Уорлик, който по безпрецедентен начин пристигна в НДК и, изживяващ се като генерал-губернатор на страната ни, взе да раздава интервюта за водещите телевизии. Ако се абстрахираме от гнева и възмущението, е редно да направим сериозен анализ на тенденциите, които вероятно ще се очертаят след балотажа. Евентуална победа на Плевнелиев би означавала овладяване на всички властови институции от партията ГЕРБ, в което не би имало нищо лошо, ако въпросната групировка работеше в интерес на българския народ. Президент с името Плевнелиев обаче ще послужи единствено като параван за управлението, а основната му функция ще бъде всъщност да го няма. Той ще бъде отсъстващият президент. В това отношение ще се доближи до ролята, която играеше Първанов, докато управляваха другарите му. Пировата победа на Плевнелиев същевременно може да послужи като нож с две остриета за ГЕРБ. Ако премиерът Борисов се самозабрави до загуба на всякаква връзка с реалността, в каквато посока вече е тръгнал, неговата засилваща се арогантност ще доведе до бърз срив на формацията му и до изчезването й от политическата сцена. Разбира се, медиите ще направят всичко възможно това да не се случи, като продължат да утвърждават двупартийния модел ГЕРБ – БСП. Ако пък не успеят, винаги има план Б: „гражданката” Кунева – Пръмова, събрала 14 % на президентския вот, е готова да се вживее в ролята на новия „месия” и вече се спряга като основател на партия, която евентуално да запълни „вакуума в център-дясно” след краха на ГЕРБ. Скоро трябва да очакваме появата на нейна имагинерна формация в социологическите проучвания.

Какво обаче би могло да се случи, ако на 30-ти октомври президент се окаже Калфин? През оставащата година и половина от мандата на ГЕРБ червеният кандидат ще играе ролята на опозиция, на разумен коректив, отстояващ национални приоритети, като строежа на АЕЦ „Белене” или борбата срещу добива на шистов газ, без да има реални възможности за натиск върху управляващите. По този начин Калфин ще подготви последващо управление на левицата начело с Гоце след 2013 г., която, разбира се, мигом ще забрави за отстояваните от нея в опозиция принципи, щом се докопа до властта. Изборът на Калфин де факто ще удължи живота на ГЕРБ като напомпа изкуствено модела на псевдопротивопоставянето между „новите десни” и „социалистите”. Опитът за ексхумация на анахронизми като „десни – леви” и „комунисти – антикомунисти” засега като че ли сработва. Изключително опасно за България е установяването на такава двупартийна система, при която опозиционните патриотични сили, предлагащи истинска алтернатива, да бъдат маргинализирани, цензурирани и притиснати в ъгъла. Тази тенденция се проявява изключително ярко в опита на ГЕРБ чрез празни лозунги да измести АТАКА като основен опонент на ДПС, без да прави нищо срещу ислямизацията и феодализирането на цели региони от страната. За същата кауза впрочем работи и турската партия. Очевидно е, че един такъв двупартиен модел с участието в сянка на ДПС е изгоден и за трите формации. Затова вече е уместно да говорим за една нова Тройна коалиция в лицето на ГЕРБ, БСП и ДПС. Политиката, която те провеждат, когато са на власт, е на практика една и съща – в ущърб на българския народ.

Изборът на Плевнелиев за президент означава катастрофа за България, в дългосрочен план този на Калфин – също. Ето защо в неделя трябва отчетливо и категорично да кажем „НЕ” на модела Плевнелиев – Калфин и да отхвърлим лъжливия двуполюсен модел, като подадем своя протестен вот срещу сценария на българофобите чрез хиляди невалидни бюлетини. Следващата битка през 2013 г. ще бъде на живот и смърт. Кукловодите на прехода, които на 23-ти октомври ни върнаха с 20 години назад, са решени да унищожат АТАКА чрез налагане на информационно затъмнение, чрез интриги, провокации и създаване на псевдоалтернативи като ГЕРБ или дубликати, като например формацията на СКАТ, които да разцепят патриотичния вот. Подобен сценарий беше задействан срещу националистите и във Франция, Холандия, Полша, Швейцария, Сърбия, но постигна частичен и краткотраен успех, защото „не се гаси туй, що не гасне”. На българофобите трябва да е ясно, че българските националисти нямат да се откажат, защото имат кауза. Атаката продължава – до окончателната победа в битката за България!

 

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 1750/28 октомври 2011 г. (под заглавие „Изборът на президент между Калфин и Плевнелиев е катастрофа за България“)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s