В комбина ли са Доган и Борисов?

Управляващите водят все по-откровена антибългарска политика

В комбина ли са ДПС и ГЕРБ и откога? Кое е „най-малкото общо кратно“ между тези две партии и БСП и Синята коалиция? Дали задкулисното партньорство между партията на Ахмед Доган и Бойко Борисов се проявява отскоро, или е факт отдавна? Водят ли управляващите откровено антибългарска политика, за да се „харесат“ на ДПС, или не? Какъв е произходът на тази „стара любов“ между протурската партия и политическата сила за „европейско развитие на България“? И, което е по-важно – каква цел преследва тази противоестествена симбиоза между ДПС и ГЕРБ и защо АТАКА е трън в петата на лидерите на двете партии?
Логично, още с появата си на политическата сцена партия АТАКА се превърна в основен опонент на ДПС и успя да срине образа на протурската формация до символ на корупция и национално предателство. Затова е обяснимо отношението на партията на Доган към националистите (Необяснимо остава поведението на управляващите към патриотите, след като АТАКА две години безкористно подкрепя ГЕРБ). Целта през последните години обаче е националистите да бъдат изтласкани от тази автентична за тях позиция, да бъдат маргинализирани, а линията на противопоставяне да бъде изместена между ДПС и управляващата партия ГЕРБ.
Отношенията между тези две формации не са нито от вчера, нито са толкова еднозначни, както се опитват да ни ги представят. Като че ли позабравихме, че премиерът Борисов беше главен секретар на МВР в правителство с участието на ДПС (2001-2005) и дори беше избран за депутат от НДСВ. Тогава за генерала Доган беше „най-умният политик в държавата“. Лидерът на ГЕРБ не каза и дума за ислямизацията и феодализацията на цели региони от страната, където властва ДПС. По-късно, вече в ролята си на софийски градоначалник и „неформален“ лидер на опозицията срещу тройната коалиция, Борисов опита за кратко да се заиграе с АТАКА, с надеждата да погълне електората й. Това не попречи на основаната от него партия ГЕРБ по време на местните избори през 2007 г. да разцепи българския вот в община Кърджали. Резултатът беше потресаващ: за кандидата на обединените български партии гласуваха 30 %, а за този на ГЕРБ – 5%. Борисов стигна и по-далеч – влезе в договорки със Сезгин Мюмюн, който бе осъден от Волен Сидеров за клеветите му срещу АТАКА. Въпреки противоречивата политика, водена от ГЕРБ през периода 2006-2008 г., в навечерието на изборите през 2009 г. медиите умишлено неглижираха опозиционните партии с цел налагането на двупартиен модел, за да изпъкне противопоставянето между БСП и ГЕРБ. Резултатите от евровота на 7 юни (24 % за ГЕРБ, 18% за БСП, 14% за ДПС и 12% за АТАКА) обаче показаха ясно, че тази схема не сработва, или поне не е достатъчно успешна. Ако същите резултати се повтореха и на парламентарния вот месец по-късно, управляваща коалиция между ГЕРБ и АТАКА щеше да бъде неизбежна, стига ГЕРБ да не пожелаеше веднага да свали маската на формация, бореща се за промяна. За определени мафиотски кръгове у нас, както и за антибългарските среди зад граница това беше недопустимо. Те, разбира се, бяха подсигурили манипулацията на вота посредством т. нар. „мажоритарен елемент“ в изборите, който облагодетелства именно ГЕРБ и ДПС (съответно по 26 и 5 допълнителни депутатски места, без оглед на реалните резултати).
Гвоздеят в цялото представление беше емблематичното изказване на Доган в с. Кочан за „порциите в държавата“, появило се в общественото пространство броени дни преди гласуването. Медиите масово отразиха и отговора на щаба на ГЕРБ. Пиарите им бяха улучили целта – да заиграят с анти-ДПС риторика, уверени в максимата, че последното убежище на политиците е национализмът – единствената успешна идеология в съсипаната от 22 години преход България. В резултат на това вбесените от провокативното поведение на Доган българи излязоха пред урните (избирателна активност над 60%) и гласуваха за псевдопатриотите от ГЕРБ (39%), вместо за АТАКА (9%), върху чиято кампания беше наложено информационно затъмнение.
Две години по-късно равносметката показва, че резултати от управлението на ГЕРБ в контекста на псевдопротивопоставянето на ДПС на практика няма! Средният и долният ешелон на властта – държавни агенции, областни управи, общини и т.н., продължават да гъмжат от кадри на предишната власт. Разследвания срещу политици от ДПС фактически също нямаше – всичко приключи със зрелищно разрушаване на барбекюто пред сараите на Доган в Бояна, проследено с интерес от всички медии. На много места в страната регионалните структури на ГЕРБ и ДПС се преливат една в друга, а това се представя на българите едва ли не като опит на управляващите да пробият крепостите на Доган! Същевременно обещаният референдум срещу противоконституционните новини на турски език така и не се състоя. Буксува и въпросът за над 10-те млрд., които Турция ни дължи като обезщетение за имотите на тракийските бежанци. С времето политиката на ГЕРБ започна да придобива все по-антибългарски характер: от декларираната подкрепа за членството на Турция в ЕС, през публичното четене на Корана, в което взе участие вицепремиерът Цветанов, та до идеи за съвместни заседания на правителствата на България и Турция! Все още не е издигната и оградата по границата с югоизточната ни съседка, макар това да ни костваше избиването на хиляди глави добитък заради нахлулия оттам шап.
Капак на всичко беше поведението на управляващите след сблъсъците пред джамията Баня башъ в София. Вместо да се проведе независимо разследване и да се заловят виновниците за провокацията, полицията застана твърдо на страната на ислямистите, а парламентът, начело с ГЕРБ, се вживя в ролята на наказателна бригада и излезе с декларация, осъждаща националистите. Същото, което направи и тройната коалиция с участието на ДПС в предишния парламент след провокацията на магистрала „Тракия“. Същевременно е нулева активността на Борисов, Цветанов и компетентните служби за борба с пълзящата ислямизация и капсулация на цели общности. А за да отслабят влиянието на националистите в парламента, управляващите напазаруваха няколко депутати от АТАКА и закърпиха крехкото си мнозинство. Впрочем, по същата схема и със същата цел БСП, ДПС и НДСВ разбиваха групата на патриотите и в 40-то Народно събрание.
Днес Борисов е застанал плътно до своя доскорошен опонент Първанов в борбата им за опазване на „етническия мир“. Единият се кълнеше при посещение в Германия, че ще се справи с АТАКА, а другият в едно интервю беше заявил, че трябва да му благодарят, защото ако не бил той, националистите щели да са първа сила!
До президентските избори остават броени дни, а българският народ продължава да е манипулиран от медии. Бутонът „ДПС“ отново е задействан предизборно за нови провокации, които да мобилизират българите да подкрепят олигарха Плевнелиев, мним противник на етническата партия. Търпението на народа обаче започва да се изчерпва, а представлението върви към своя край – премиерът се е самозабравил, политическият живот в страната е сведен до махленски свади, а хората живеят все по-зле. Едва ли някога ще узнаем чия гениална разработка е проектът „ГЕРБ“ и кой всъщност стои зад него. Факт е обаче, че маските на основните играчи вече паднаха.

Г. Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 1742/19 Октомври 2011г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s