БИТКАТА НА КАЧИНСКИ ЗА ПОЛША ПРОДЪЛЖАВА

Моделът „ляво-дясно” в балтийската страна вече не съществува

На 9 октомври в Полша ще се проведат парламентарни избори, които ще определят курса, по който да се развива страната през идните 4 години. А това не е никак маловажно както за самата Полша, така и за цяла Източна Европа, а и за Европейския съюз, в който страната членува от 2004 г. Политическият дебат е изострен до крайност. Двете крила на бившето политическо обединение „Солидарност” – либералното и национал-консервативното, са в тежка борба за гласовете на над 30 млн. избиратели. След изборите през 2005 г. традиционната левица, доскоро водена от бившия президент Ал. Квашниевски, понесе тежка загуба и днес е маргинализирана до 13 % в отчаян опит да обнови имиджа си. Политическите формации на прехода в Полша отдавна са отхвърлени от избирателя. Най-голямо доверие консолидират управляващата партия Гражданска платформа (PO) – изразител на неолибералните и проевропейски настроения в обществото (полският еквивалент на ГЕРБ), и партията на Ярослав Качински Право и справедливост (PiS), чиято абревиатура и програмна основа у нас беше открадната от РЗС на Яне Янев, но, както всяка имитация, и тази завърши като фарс.

Формацията PiS е представител на модерния граждански национализъм, който не е нито напълно ляв, нито десен, и с това привлича избиратели от целия политически спектър. Така например, по отношение на социалните въпроси PiS е за изграждане на социалната и образователната система на държавата въз основа на доктрината на Католическата църква и остро се противопоставя на всякакви опити за легализиране на аборта и на законови отстъпки за хомосексуалните. Покойният президент Лех Качински в качеството си на кмет на Варшава е може би единственият политик в Европа, осмелил се два пъти да забрани гей-парадите в полската столица и с това да си навлече съдебно преследване от самозвани институции със съмнителна легитимност. Защитата на семейството като основна клетка на обществото е сред приоритетите на партията. Ето защо електоралното й ядро е съставено от вярващи поляци-традиционалисти, живеещи предимно в селските региони на Източна Полша.

Друга сфера, в която Право и справедливост печели привърженици, са въпросите на идентичността и националната сигурност. Партията е силно критична към Европейския съюз в настоящия му вид на заформящи се Съединени европейски щати. Бившият президент Качински – привърженик на виждането за Европа на нациите, беше предпоследният президент в ЕС, който постави подписа си под ратификацията на Лисабонския договор, и то с думите, че Полша е и ще остане суверенна държава. Качински до последно изчакваше резултатите от втория референдум в Ирландия с надеждата да не подпише. В Европарламента след евроизборите през 2009 г. Право и справедливост, заедно с британските и чешките си съмишленици стана съосновател на групата „Европейски консерватори и реформисти”, понастоящем най-голямата евроскептична формация там. Представителите на PiS също така не гледат с телешки възторг нито към Берлин, нито към Москва. Всеизвестна е репликата на Лех Качински, че Полша сега щеше да е 60-милионна държава, ако не беше се състоял геноцидът, осъществен от немците през Втората световна война. В този смисъл партията се противопоставя остро на колонизацията на Западна Полша от страна на немския бизнес и съзира в това заплаха за националната сигурност. Според редица анализатори Лех Качински спечели с убедителна преднина балотажа на президентските избори през 2005 г. благодарение на разкритието, че дядото на опонента му Доналд Туск се е сражавал в редиците на Вермахта!

Твърда е и позицията към Русия, най-вече в контекста на традиционното противопоставяне между двете страни. Именно Право и справедливост беше партията, която инициира рестриктивните лустрационни закони за бившите сътрудници на комунистическия режим. Парадоксално за мнозина, но това не й пречи да постулира леви мерки за безплатно здравеопазване, за по-силно участие на държавата в икономиката, икономически интервенционализъм, регулация, протекционизъм и национализация на стратегически за държавата сектори – все мерки, силно належащи според повечето икономисти в условията на настоящата криза, предизвикана от неолиберализма и пазарния фундаментализъм. Същински ляв антикомунизъм в действие!

С последователната си политика със силен акцент върху борбата с корупцията партията на близнаците Качински утрои резултата си и от 9 % през 2001 г. през 2005 г. спечели изборите с 27 на сто. Лидерите на Право и справедливост ни най-малко не се впечатлиха от заплахите на Брюксел за изолация и сключиха коалиционно споразумение с две други националистически формации – „Самоотбрана” и Лигата на полските семейства (LPR). Факт, който, наред с участието на националисти в управлението на Италия, Словакия, Дания и Холандия напълно оборва клеветите, разпространявани от Андрей-Райчевци, за едва ли не общоевропейски фронт срещу патриотичните движения. След двугодишно управление (2005-2007), белязано от икономически възход и нарастване на международния престиж на Полша, коалицията се разпадна под ударите на поръчкови медии, които разпространиха слухове за сексуални афери и корупционни практики. Последвалият скандал, в който бе замесен лидерът на партията „Самоотбрана” Анджей Лепер, доведе до оттеглянето от управляващото мнозинство на двете по-малки партии. В крайна сметка предсрочните избори ги извадиха от играта за сметка на PiS, която отбеляза растеж от 5 пункта, но остана втора след Гражданската платформа на настоящия премиер Доналд Туск, съставил правителство в коалиция с Полската народна партия – центристка формация, готова да се коалира с всеки.

Истинско изпитание за полската политическа система беше трагедията край Смоленск от 10 април 2010 г., когато в самолетна катастрофа загинаха президентът Качински, членове на правителството и парламента, висши представители на Католическата и Православната църква, както и голяма част от полското военно командване. Последвалите предсрочни избори поставиха пред брата на покойния президент тежката отговорност да защити успеха от 2005 г. По-слабо популярният бивш премиер Ярослав Качински трябваше за по-малко от два месеца да консолидира около своята кандидатура националистическите среди в полското общество. Фаворитът Бронислав Коморовски, председател на Сейма и и.д. президент след трагедията, мощно рекламиран от медиите, беше де факто подкрепен дори от Хилари Клинтън, която пристигна в страната броени дни преди балотажа. Подписването на споразумения за съвместна отбрана от страна на правителството на практика парира проамериканската активност на Качински, разчитащ на традиционно добрите полско-американски отношения. Зад кандидатурата на Коморовски застана и бившият президент Лех Валенса, докато синдикатът „Солидарност” твърдо подкрепи Качински. В крайна сметка битката беше изключително оспорвана, като в изборната нощ Качински на няколко пъти повеждаше в резултата. Зад лозунга „Полша е най-важна” застана цялата източна част на страната, което му донесе неочакваните от социолози и анализатори 47 % от гласовете. Ето защо веднага след изборите последваха удари – либералните кръгове в партията обвиниха Ярослав Качински, че води крайнодясна политика и се отцепиха в своя формация, която едва ли ще премине 5-процентовата бариера.

Въпреки това в навечерието на парламентарните избори социологическите проучвания предричат изключително оспорвана битка за първото място между управляващата партия Гражданска платформа и опозиционната Право и справедливост. Те обаче не отчитат традиционния скрит вот за формацията на Качински, както и по-високата мобилизираност на привържениците й. А те със сигурност ще се активизират, предвид опасността в Сейма да влезе формацията на екстремиста Януш Паликот – бивш член на Гражданската платформа, прочул се с остри нападки срещу църквата и традиционните ценности. В последните дни на кампанията Качински извади един от най-силните си козове – антигерманската риторика, уличавайки канцлера Меркел във връзки с ЩАЗИ. Дали този ход ще изиграе същата роля, каквато и през 2005 г.? Вотът на 9 октомври ще покаже.

По-важни в случая са общоевропейските процеси на разчупване на утвърдения политически модел „ляво-дясно”, които полският политически живот откроява в най-голяма степен, а именно маргинализирането на старата левица встрани от модерното политическо противопоставяне между старата десница с нейния неолиберален еврофедералистки модел на управление и новата социална и народна „лява десница”, залагаща на традиционните християнски ценности в борбата си за силна и суверенна държава.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 1733/8 Октомври 2011г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s