Error 404: Democracy not found

Гърците не искат да са ничия „камериерка”, отхвърлят геноцида

         През последните няколко дни южната ни съседка отново прикова върху себе си вниманието на света. Причина са новите мерки за икономии на правителството на Георгиос Папандреу, налагани под тройния диктат на Европейския съюз (ЕС), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Средносрочният план за икономии предвижда поредно орязване на заплати и пенсии, масови приватизации, заговори се дори за закриване на всички държавни фирми, работещи на загуба. Новите чудовищни мерки, които на практика ще доведат 10 пъти по-мощната от нашата гръцка икономика до положението на ограбената ни Родина, обаче, срещнаха яростната съпротива на опозиционните сили и преди всичко на гръцкия народ.

Изненадващо, но планът на борсовите спекуланти и на световните банкери на Балканите да не остане нито една силна държава в противовес на все по-могъщата Турция до момента остава неосъществен. Все по-отчайващо изглежда и бъдещето на еврозоната и на ЕС, чиято бюрократична и неизбрана от никого върхушка е готова да жертва пред олтара на пазарния фундаментализъм бъдещето на няколко държави – членки: Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, само и само да удължи агонията и да отложи неизбежната смърт на проекта за Обединена Европа. Този път двете гореизброени олигархични групички пресолиха манджата, като си въобразиха, че могат да правят каквото си искат и с когото поискат. Те бяха спрени от колосалните демонстрации на „Недоволните” испанци и гърци, които поставиха продажните си социалистически правителства в предреволюционна обстановка, пробуждайки у тях „синдрома на бункера”. Интересен феномен е повсеместният крах на социалистическите партии, осъществяващи крайно десен антихуманен икономически експеримент в своите страни. И докато доскоро даваното за пример португалско правителство на Жозе Сократеш замина в небитието след предсрочните избори там, като типичен самозабравил се политик-мижитурка през последните дни се проявява гръцкият премиер и лидер на Социнтерна Папандреу, който, вече с риск за живота си, отказва да приеме, че над 80 % от гражданите отхвърлят водената от него антинародна политика. И не става дума единствено за превърналите се в досадна традиция демонстрации на синдикати и опозиционни партии. Избухналата на 25 май революция на „Недоволните” изкара по улиците на цялата страна стотици хиляди хора, като на 12 юни Парламентът в Атина бе обсаден от 500 000 (!) мирно протестиращи! Искането на разнородната маса е едно – напускане на цялата наследствена политическа класа, която в лицето на двете несменяеми във властта големи партии ПАСОК и Нова демокрация, е отговорна за дълговата криза. Под ударите на протестиращите попаднаха и продажните медии, ревностно обслужващи олигархичното статукво. На 15 юни, в деня, когато гръцките депутати трябваше да гласуват новия пакет от мерки, демагогията на Папандреу за формиране на правителство на националното единство бе демаскирана. Изправен пред народното недоволство и с разпадащо се парламентарно мнозинство, гръцкият премиер се реши на унизителни преговори с опозицията, само и само да се закрепи на власт. Лидерът на основната опозиционна сила Нова демокрация Андонис Самарас за миг като че ли  се поддаде на злостния натиск, оказван му от Европейската народна партия да подкрепи социалистите от ПАСОК в тяхното безумство, като предложи на управляващите формиране на кабинет на националното единство, но при следните условия: предоговаряне на мерките по Меморандума за отпускане на финансова помощ и неучастие на Папандреу в новото правителство. Соцлидерът имаше реалния исторически шанс да постигне по-широка подкрепа в обществото и да запази реномето си на национално отговорен политик, но тесногръдието му го върна на пътя на политическото самоубийство след отказа му от правителство на националното единство и с проект за нов еднопартиен кабинет, оглавяван отново от него. Рано или късно обаче, предсрочните избори, за които настоява цялата опозиция, са неизбежни. Инициативата вече е в ръцете на Нова демокрация, която с предложението си за компромис отхвърли нападките, инспирирани от Брюксел, за проявяван от нея теснопартиен егоизъм, безотговорност и жажда за власт. Евентуален партньор ще бъде националистическата партия ЛАОС, а успехът на една подобна коалиция изглежда неясен. Ясно е обаче, че до провеждането на предсрочни избори хаосът и нестабилността в Гърция ще набират сила правопропорционално на подкрепата за левите партии – Комунистическата (ККЕ) и Радикалната левица. Парадоксално, но предлаганите от тях мерки за избягване на катастрофата изглеждат не само най-справедливи, но и единствено възможни: напускане на Европейския съюз и преструктуриране или непризнаване на дълга.

За никого вече не е тайна, че така лелеяната от нашите управници еврозона се превърна в затвор за националните икономики и финанси, където мърдане няма. Спасението за Гърция преминава преди всичко през възстановяване на драхмата и нейното девалвиране – мярка, за която заговори дори гръцкият еврокомисар Мария Даманаки. Проблемът е, че това решение влиза в остро несъответствие с идеите на самозабравилата се върхушка от еврофундаменталисти, върлуваща из коридорите на властта в Брюксел и Страсбург, и замечтала за Съединени европейски щати, учредени върху руините на националните държави.На фона на безпрецедентни протести в редица европейски страни и на нарастващ евроскептицизъм тези хора са готови да стигнат до опасни крайности, за да построят Вавилонската си кула. Както се вижда обаче, пазарната икономика и чудовищното икономическо, а може би и цивилизационно несъответствие между Севера и Юга в Европа е на път да сложи край не само на еврото, но и на цялата, иначе приказно звучаща идея за „Обединена Европа”. Ако все пак, по някакво стечение на обстоятелствата, ЕС оцелее след краха на еврото, съществуват още два други, насилствени сценария за неговия разпад: първият е свързан със съпротивата на нациите срещу обезличаването на техните традиции и суверенитет, която би позволила съществуването на ЕС в продължение на няколко десетилетия, но в момента, в който тази съпротива премине в активна фаза, ще се стигне до насилствен и кървав разпад на съюза. Вторият вариант е по-безкръвен, но за сметка на това оставя по-малко години живот на ЕС – избухване на народни революции срещу управляващите елити, отнемащи свободата и подменящи демокрацията в Европа. Днес, почти 22 години след падането на Берлинската стена и привидния крах на тоталитаризма, вторият сценарий се материализира все повече пред очите ни.

Именно актуалните протестни движения в Европа демаскираха още една митологема – тази за парламентарната демокрация, в която, видите ли, една шепа хора, избирани веднъж през 4 години, решавали съвсем „демократично” съдбите на народите. В Гърция например се появиха дори шокиращи изявления, че Парламентът бил единственият източник на демокрация, а не народът по площадите. Ето защо, освен оставките на своите провалени правителства, „Недоволните” поставиха едно историческо искане, което скоро няма да може да бъде игнорирано –  искане за пряка демокрация, така че народът сам да решава кое е добре за него и кое – не. Това означава само едно – че в момента сме свидетели на исторически мигове, които засягат пряко бъдещето на народите в Европа. Дълго потисканият им глас днес изригва в площадния вик „Събудихме се”, а утре ще измете завинаги от политическия небосклон на Стария континент олигархичната управленска върхушка заедно с нейната система на парламентарен тоталитаризъм. Искаме или не, това са реалностите.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 1647/24 юни 2011г.

2 thoughts on “Error 404: Democracy not found

  1. Bulgarian каза:

    „бюрократична и неизбрана от никого върхушка“ – мисля, че това е ключът към разбиране на същността на ЕС и на проблема като цяло. В пълно противоречие с принципа за народния суверенитет се създаде съюз, който подчини държавите и народите в него на един наднационален диктат, в който дори не е ясно кой носи отговорността. Ние избираме само членовете на Европейския парламент… Всички останали институции действат независимо от нас и ние дори не осъзнаваме какво вършат. Само по резултатите разбираме какво всъщност са направили. Но клещите, в които сме хванати, са железни. Колкото и да ги е яд на Гърция, евро-хищниците няма да я пуснат току-така. На всички ни предстои тежка борба с неясни последици. Може би и третата световна война пак ще започне от Европа…

  2. Напълно възможно, напълно възможно. Напрежението в обществата се нагнетява все повече и в един момент ще избие в посока „революции“ или „войни“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s