РОМАНСКАТА АРХИТЕКТУРА – РАЖДАНЕТО НА ЕДИН СВЯТ, „ОБГЪРНАТ ОТ БЯЛАТА МАНТИЯ НА ХРАМОВЕТЕ”

V век е съдбоносно време за културно-историческото развитие на Западна Европа, характеризиращо се от една страна с примери на политически опортюнизъм, но преди всичко със силната изява на т.нар. Велико преселение на народите. Независимо от споровете относно същността на този феномен и неговата роля за развитието на Западния свят, факт е, че след отминаването му на Запад се появява една нова, динамична и донякъде агресивна цивилизация. „Вечният град” Рим е разграбен от варварите през 410 и 455 г., а през 476 г. последният западен „равенски” император Ромул Августул е детрониран и инсигниите му преминават у източния римски император Зенон (474-491). През следващите „Тъмни векове” Византия е основният фактор, способен да излъчва културни влияния в западна посока. Новопоявилите се варварски кралства постигат известни културни успехи, които обаче са бледо копие и имитация на блестящия византинизъм, обединяващ в едно, по думите на Г. Острогорский, елинската култура, римската държавност и християнската вяра[1]. Това явление особено силно и трайно се проявява в Италия, но донякъде и в Южна Франция и Испания – региони, където римските традиции са най-силни. В края на VІІІ – началото на ІХ в. обаче, след продължителен период на своеобразен политически вакуум и на лавинообразно нарастване на авторитета на римския папа, негативните ефекти от климатичното захлаждане и опустошителната „Юстинианова” чумна пандемия вече сa преодолени – в Западна Европа се проявяват първите признаци за трайно излизане от кризата, настъпила след разпада на Римската империя. Основен фактор за това са франките. Политическата консолидация на Каролингската империя на Карл Велики (768-814) и наследниците му води до културен разцвет, често определян като „Каролингски ренесанс”. Въпреки безспорните успехи, той все пак не успява да се еманципира и да се отърси от повърхностното подражание на Византия. Все пак именно тогава се зараждат характерните черти на романското изкуство, което обаче се стандартизира в определена степен и придобива изключителна популярност чак след ХІ в. от Полша, Сърбия и дори Светите земи[2] на изток до Португалия и Ирландия на запад, благодарение на активното поклонничество и на активизиралата се търговия. Затова някои изследователи разграничават едно „предроманско” изкуство, повлияно от сиро-палестински и малоазийски образци, което не е и толкова монументално. След като очакваният от всички през 1033 г. свършек на света не се случва, през ХІ в. този „селски” и „див” свят, дотогава обсаден от глада[3], излиза с бързи стъпки от културно-историческата периферия, в която е попаднал след V в. За това допринася вече развитият феодализъм и огромният авторитет на реформиращото се Папство – утвърждават се легитимни власти, генериращи ред и стабилност. Изключителната енергия на този нов свят скоро намира своя „отдушник” в кръстоносното движение, благодарение на което западните хора заимстват нужното от по-развития средиземноморски Изток, за да се превърнат във водеща сила.

Най-ефектният израз на този възход обаче не са летописите и итинерариите от епохата, а материалните паметници на романското изкуство, чието архитектурно направление търпи най-голямо развитие. То намира израз преди всичко в монументалното църковно строителство, но са запазени и светски образци – множество кастели и феодални замъци из цяла Европа, но и мостове, болници и дори жилищни сгради. Първите изследователи на западнохристиянската архитектура от V – ХІІІ в. я определят като подражание на римската, но в много опорочен и „оварварен” вариант, едва ли не като безплоден преход между блестящия Рим и готическите оживи[4]. Ето защо това изкуство получава името „романско”[5]. По-късно обаче изкуствоведите вече гледат по друг начин на романския стил, отличаващ се с „благородна и строга красота”[6], защото, макар и да се възползват от множество антични архитектурни достижения, като базиликалния план, полукръглите арки, полуцилиндричните и кръстовидните сводове, романските майстори са автори на редица оригинални решения и нововъведения.

Каролингският ренесанс е свързан с редица архитектурни постижения, като дворцовата капела в Аахен (805)[7], имитираща планировките на византийските ротонди „Сан Витале” (Равена) и „Св. Сергий и Вакх” (Константинопол), портала на манастира в Лорш (ср. на ІХ в.) и абатството „Сен Гален” (820). Впечатляваща е ротондата на св. Донат в далматинския град Задар. Като цяло обаче се утвърждава тромавият еднокорабен или трикорабен базиликален план с плосък таван и западна фасада с две кули. Развиват се криптите, които все по-често имат сводесто покритие. Базиликалният план започва да се усложнява с развитието на трансепта, често придружен от кули, който пресича перпендикулярно наоса и образува кръстовидната форма на храмовете. За разлика от православния Изток, където се утвърждава кръстокуполният храм за сметка на базиликата, на Запад се строят най-вече линеарни базилики и такива с повдигнат наос и по-ниски странични кораби, но и залови църкви, както и храмове с центрична планировка.

Романската конструкция на централния кораб – наоса, е много интересна и претърпява сложна еволюция. Стените му обикновено се състоят от няколко нива – колонада, отворена към страничния кораб, а над нея – ред от прозорци, откъдето прониква светлината. При по-големите катедрали често между двата реда се разполага галерия (triforium). Първоначално таванът е плосък като в раннохристиянските базилики, а след това е заменен от полуцилиндричен свод (Клюни ІІ). Това нововъведение води до удебеляване на масивните външни стени на храма, за да може той да издържи на пораждащите се мощни сили на разпор. В Германия трансептът е изнесен на изток, за разлика от Франция и Англия. В мястото му на пресичане с наоса се издига купол (Шпайер), кула („Сен-Сернен” в Тулуза) или се реализира кръстовиден (кръстат) свод, за да се избегне образувалия се предхоров квадрат. С времето кръстовидното засводяване придобива все по-голямо разпространение и се отличава от готическия свод по това, че поддържащите арки не са пречупени и се запазва полукръглата им форма. С развитието на архитектурата то се превръща в предпочитана покривна конструкция, за да се трансформира в оребрен (ребрест) свод през късната романика. В западната част (вестверк) над входа обикновено има галерии с различно административно предназначение. Там често се развива своеобразен втори трансепт, фланкиран от квадратни и полигонални кули и кръгли турети, може да се срещне и втори хор с апсида, като при катедралата в Трир например, чиято поява не намира категорично обяснение[8]. По отношение на романския екстериор трябва да се отбележи, че тук господстват скулптурните композиции, а водеща е идеята за храма като въплъщение и символ на ecclesia militans. Ето защо църквата трябва да бъде монументална и грандиозна, а западният входен блок често е придружен от една или повече кули, символизиращ входа към небесния Йерусалим, здраво укрепен срещу злото в представите на средновековните хора[9]. Все още е дискусионен въпросът за произхода на фасадата с две кули, която се появява през ІХ в. в абатството Корвей – идеята най-вероятно е заимствана от градските порти[10]. Грандиозните островърхи кули и турети освен това са ясен знак за мощта на епископа и на Бог, а в случая с катедралите в Германия – за могъществото на „свещения римски” император, дръзнал да се противопостави на Апостолическия престол[11]. В този смисъл романските храмове се превръщат и в идеологическо оръжие за легитимация на властта. Пред западната фасада често се оформя вътрешен двор – атриум (Мария Лаах). В източната част на храма, въплъщаваща идеята за ecclesia triumphans, основно място заема пространството, където се разполага монашеският хор и където се намира олтарът с апсидата. Тук с пълна сила се разгръща творческият гений на архитектите. Първоначално апсидите са предимно с квадратна форма („Сан Мигел де Линьо”), а после се налага полукръглата или полигонална форма. Понякога те са придружени от две по-малки апсиди, срещат се и случаи, когато хорът с централната апсида е заобиколен от апсидиоли в ешелон (напр. при църквата на абатството „Сен-Север” в Аквитания). Появява се и амбулаторият, обрамчващ източното пространство. Като декоративна фасадна украса се утвърждават фризовете от слепи аркади, шахматните и преплетените фризове, а също пиластрите, лизените и слепите арки, еволюиращи в рецесиращи ниши. Стените са изградени от плътно прилепващи и добре оформени блокове от мрамор, гранит, туф, пясъчник и дори ломен камък и тухла[12]. Порталите са мястото, където с пълна сила се разгръща очарованието на романския стил. Те често са стъпаловидни, украсени с декоративни колони и различни архиволти и фризове с растителни мотиви. Тимпаните са пространството, където се разполагат мащабни скулптурни композиции, най-често на Страшния съд, разкриващ Христос като Вседържител и страховит Цар на славата. Тук е мястото да се отбележи склонността към изобразяване на демонични фигури и сюжети. Прозорците обикновено са дъговидни, издължени в горната част. Срещат се и сдвоени прозорци, отделени от декоративна колонета. През късната романика се разпространяват прозорците-розети, както и такива с форма на четирилистна детелина, полукръгли и прозорци с ветрилообразна форма.

Романският интериор е не по-малко респектиращ. Колоните имат разнообразна форма, която с времето все повече се усложнява. Простите кръгли колони и квадратни пиластри, които общо взето се запазват в Италия, отвъд Алпите се трансформират в кръстовидни, четирилистни и много по-усложнени масивни стълбове. Срещат се както пирамидални капители и капители-„възглавници”, така и йонийски и орнаментирани, а също сложни фигурални капители, върху които са изобразени библейски сюжети и дори различни фантастични и митологични същества. Пространството на изток от трансепта се разраства още през Х в. (Клюни І): т.нар. „хор”, е литургичният център и най-свещеното място в катедралата. Той се състои от две части – chorus minor (мястото, където се събира хорът на духовниците, участващи в богослужението, отделено с ниска преграда от останалата част на храма) и олтарът, чието ниво е повдигнато със стълби. На изток църквата завършва с апсида, често обрамчена от амбулаторий и венец от апсидиоли. Под източната повдигната част на храма пък обикновено се намира криптата, където се съхраняват свещените реликви и мощи. Тя има своите прототипи още в раннохристиянските катакомби[13].

Особено впечатляваща е криптата (1041) на имперската катедрала в Шпайер, която е покрита с кръстовидни сводове, поддържани от 20 колони. Тя е прекрасен пример за романската архитектура в Германия, чието начало там се поставя през Отоновия период (Х – нач. на ХІ в.). Разцветът на Свещената римска империя дава силен импулс на храмовото строителство. Плоският покрив се запазва при базиликите „Св. Кириак” в Гернроде (961) и „Св. Михаил” в Хилдесхайм (1033), при която пък виждаме трансепт, ориентиран север-юг, равен по ширина и височина на централния корпус. При тези две ранноромански църкви двете кули на западната фасада са свързани с висока средна част – една особеност, която се запазва и по-късно в Саксония. Като цяло обаче църквите продължават да се характеризират с тромавост – това се преодолява с развитата романска архитектура от Салическия период (ср. на ХІ – ср. на ХІІ в.). Изградената от червен пясъчник катедрала в Шпайер (нач. на ХІІ в.), превърнала се в емблема на романската архитектура, е прекрасен пример за това как църквите се развиват във вертикална посока – устремени нагоре, което придава една специфична елегантност и лекота на конструкциите. Рейнската област се превръща в артистичен център на романската архитектура особено през епохата на Хоенщауфените, съвпадаща с късния период на романиката (ср. на ХІІ – първата пол. на ХІІІ в.). През този период, както и по-рано, съзираме декоративни аркатури и миниатюрни галерии с колонети върху фасадите – едно свидетелство за северноиталианско влияние в Германия[14]. Шедьоври на този период са храмовете в Мария Лаах, Вормс и особено някои от групата триконхални църкви в Кьолн (напр. „Св. Апостоли”). При базиликата „Св. Годхард” в Хилдесхайм (1172) пък за първи път се появява хор с амбулаторий и апсидиоли[15]. Този архитектурен шедьовър намираме във Франция още при катедралата в Шартр в началото на ХІ в.[16]

Германия оказва силно въздействие върху развитието на романиката в Скандинавия – в църквата на Дева Мария в Калундборг (нач. на ХІІІ в.) откриваме тухления градеж, характерен за Саксония, а в Трондхайм (нач. ХІІ в.) съзираме типичните аркатури и декоративни аркади, на свой ред заимствани от Италия. В още по-изявена форма ги откриваме в унгарския храм „Св. Георги” в Як. В тези по-отдалечени региони, принадлежащи на западната цивилизация, дълго време се мултиплицират сградите с кръгла планировка (напр. „Св. Вит” І в Чехия, словенската ротонда в Село) и еднокорабните базилики („Св. Иджи” в Иновлудж, Полша и „Св. Петър” в Омиш, Хърватия), а характерният романски силует навлиза с бавни и неуверени стъпки. Често се експериментира („Св. Андрей” в Краков е със скъсен наос, а „Св. Вит” ІІ в Прага е без изявен трансепт), което не ни позволява да говорим за наличие на стандартизация в областта на църковната архитектура.

Същевременно, докато в Германия се строят все по-впечатляващи романски църкви, в Северна Франция вече се е утвърдила готиката. Ярък пример за прехода между двата стила е църквата на абатството Сен-Дени, гробницата на френските крале. През първата половина на ХІІ в. Нормандската школа все още е водеща с новаторските си идеи и нововъведения, които виждаме в няколко катедрали в Каен („Сен-Етиен”, „Сен-Трините”). Именно там започва да се утвърждава заимстваният от Бургундия кръстовиден свод, но вече като оребрен, появяват се и прототипите на типичната готическа фасада с две кули (façade harmonique). Оттук нататък до готиката остава една крачка. В същото време, за разлика от грандиозните и великолепни строежи на Клюнийския орден в Бургундия, като петкорабната манастирска църква Клюни ІІІ (1130) – най-големия католически храм до обновяването на „Св. Петър” в Рим през ХVІ в., храмовете на Оверн, Русийон, късната (след ХІІ в.) „класицизираща” архитектурна школа на Прованс и особено манастирските църкви на Цистерцианците контрастират със своята очарователна простота и обикновеност. Интересно явление са заловите църкви със забележителни фасади със скулптурна декорация в Поату (напр. „Нотр-Дам ла Гранд” в Поатие), както и куполните църкви в Аквитания, като тази в Перигьо (1111), които са резултат на венецианско влияние и твърде силно наподобяват катедралата „Сан Марко”[17]. Тези западни региони, както впрочем и цяла Франция, са пресечени от четири поклоннически пътя към Сантяго де Компостела, което благоприятства активното църковно строителство. Разбира се, важна роля за разгръщането на гъста мрежа от храмове из цяла католическа Европа, както и за разпространението на определени иновации, играят могъщите монашески ордени. Въпреки това тя не бива да се надценява[18].

В Британия пък романското изкуство се дели на два периода: преди[19] и след норманското завоевание (1066). Като архитектурни образци тук например са се съхранили източната част и криптата на Кентърбърийската катедрала. Още при катедралата в Дърам обаче е използвана готическата стреловидна арка – през 1101 г. именно там за пръв път се появява оребреният свод[20] – още веднъж свидетелство за авангардността на норманските архитекти. Много от романските абатства на острова запустяват в резултат на репресивната политика на крал Хенри VІІІ (1509-1547).

В Испания и Португалия романското изкуство намира своите предвестници в някои визиготски (напр. „Сан Педро дела Наве”) и астурийски храмове от VІІ – Х в., в много от които се открива сирийско влияние[21].      Целият регион е една впечатляваща контактна зона, което рефлектира особено в „мозарабските” църкви, възприели редица мавритански елементи, като подковообразната арка (напр. манастирът „Сан Мигел де Ескалада”). „Мозарабски” инвенции се проследяват и по-късно, през ХІІ в., в каменната пластика върху фасадите[22]. Като цяло романски църкви се срещат единствено в северната част на Иберийския полуостров[23], по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Галиция, където се намира най-голямата романска катедрала в региона (ХІІ в.), съхраняваща мощите на св. ап. Яков, заимствала много френски традиции. Те проникват в региона по поклонническите трасета. От североизток навлизат и готическите елементи в Каталуня през последната четвърт на ХІІ в, каквито откриваме в катедралата на Тарагона.

Романското изкуство намира широко разпространение в Северна Италия и общо взето съществува там от Х в. Храмовете тук, макар и да запазват „римската” си тромавост, се открояват със своите мраморни фасади без кули – своеобразни „кулисни” стени (силно проявено при „Сан Микеле ди Павия”), върху които в Тоскана и на о. Сардиния („Сан Пиетро” в Булци) се разгръщат сложни геометрични композиции и елегантни декоративни пояси, акцентиращи върху контраста светло-тъмно – наистина едно богатство и „южняшка” полихромна жизненост, отличаваща се от строгостта и суровата монументалност на германските катедрали. Във фасадата на църквата „Колегиата Сан Андреа” в Емполи например съзираме една антична реминисценция, един истински „структурен стил” от плинти и ортостати! Появяват се още псевдоконструктивни аркатури и миниатюрни галерии (Пиза), розетни прозорци (катедралата в Модена) и др. На романския стил принадлежат миланската тухлена базилика на св. Амвросий (1099), „Площадът на чудесата” в Пиза от ХІ – ХІІ в. (комплекс, включващ в завършения си вид катедрала, баптистерий, наклонената кула, гробище и болница), октагоналният баптистерий при флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре” (1128), преработваният многократно древен храм „Сан Клементе” в Рим (нач. на ХІІ в.), базиликата „Св. Николай” в Бари (1197). Изключително интересен феномен са църквите на сицилианските нормани от ХІІ в. в Чефалу и Монреале, съчетаващи по един изключителен начин традициите на романското, византийското и арабското изкуство. Такъв образец е и камбанарията на катедралата „Св. Андрей” в Амалфи (ХІІ в.).

Макар и късно, романският стил достига и до православните Балкани с посредничеството на Адриатика. Предполагаемо западно влияние откриваме и по-рано в отделни елементи, като двете квадратни кули при фасадите на църквите във Виница и Патлейна в България (ХІ-ХІІ в.), както и при преславската Кръгла църква – една идеологическа постройка, при която са налице сходства с капелата на Карл в Аахен, явно с цел политическото утвърждаване на цар Симеон (893-927) след езическата реакция[24]. И ако в тези случаи може да се спори за източника на влияние[25], то при църквата в Долна Каменица, построена от видинския деспот Михаил – син на цар Михаил ІІІ Шишман (1323-1330)[26], иначе принадлежаща на Мизийската архитектурна школа, са налице две по-скоро готически кули, чиято поява се свързва със силното влияние на Унгария върху Северозападна България през ХІІІ и ХІV в. В Неманичка Сърбия пък романиката заляга в основата на Рашката архитектурна школа от края на ХІІ – началото на ХІV в., чиито шедьоври са църквите на манастирите Джурджеви ступови (1171), Студеница (1196), Милешева (1236). Това не бива да ни учудва при положение, че сръбските земи се интегрират окончателно към византийския свят чак при управлението на св. крал Стефан Урош ІІІ Милутин (1282-1321). Както и в Сицилия, и тук синтезата между византийските и западните традиции създава уникални паметници на архитектурата: съборният триапсиден храм от разноцветен мрамор на манастира Високи Дечани от втората четвърт на ХІV в., който подражава силно на храма – задужбина на крал Стефан Урош І (1243-1276) Сопочани, следва италианските романски традиции[27]. При тях централният кораб е повдигнат, а над него се издига високо византийски купол. Освен някои конструктивни особености, като кръстовидните сводове, както и висококачествения и ефектен мраморен градеж, и екстериорната декорация на църквата в Дечани също е романска, за което свидетелстват фризовете от слепи аркади с конзоли и тимпаните със скулптурна декорация. Романските тенденции в архитектурата постепенно избледняват през ХІV в. с разпространението на византийската Македонска архитектурна школа и на късната регионална Моравска школа.

В католическа Европа залезът на романската архитектура в края на ХІІ – началото на ХІІІ в. е резултат от развитието на новото величествено и респектиращо готическо изкуство. Като цяло днес запазените в Европа романски църкви са провинциални и се срещат предимно в малките селища. В големите християнски центрове те са били трансформирани или заменени с внушителни готически здания. Въпреки това романските храмове, които дълго време абсолютно незаслужено са останали в сянката на готиката и поради това са били пренебрегвани от научната общност, са грандиозни свидетели на енергичния ход на една зараждаща се цивилизация. Те са прекрасен извор за изкуството на ранното и развитото европейско Средновековие и ключ към разгадаването на символния свят на неговата мисловност.

Георги Сенгалевич

Сп. „Християнство и култура“, год. ІХ (2010), бр.9 (56).


[1] Острогорски,  Г. История на византийската държава, 1996, с. 67.

[2] В средата на ХІІ в. в късноромански стил е обновена и църквата „Възкресение Христово” на Божи гроб. В латинския Изток като цяло господстват френските архитектурни традиции.

[3] Дюби, Ж. Времето на катедралите, 2004, с. 16-18.

[4] Льо Гоф, Ж. Цивилизацията на средновековния Запад. С., 1999, с. 524-525.

[5] Терминът е въведен от английския археолог и изкуствовед Уилям Гън през 1819 г.

[6] Алпатов, М. В. История на изкуството. Изкуството на Средновековието. С., 1982, с. 133.

[7] Годината отбелязва датата на завършване на строежа.

[8] Jackson, T. G. Byzantine and Romanesque Architecture. Cambridge, 1913, p. 10.

[9] Kluckert, E. Romanesque Building Styles. In: Romanesque: Architecture, Sculpture, Painting. Ed.: R. Toman, 2004, p. 22.

[10] Schaefer, H. The Origin of the Two-Tower Façade in Romanesque Architecture. – The Art Bulletin, Vol. 27, No. 2 (Jun., 1945), p. 97-98.

[11] Става въпрос за конфликта между германските императори и римските папи във връзка със спора за инвеститурата в края на ХІ и началото на ХІІ в.

[12] Тухлената зидария се утвърждава в Северна Германия с подкрепата на саксонския херцог Хайнрих Лъва (1142-1180). Разпространена е и в Италия.

[13] Kluckert, E. Romanesque Building Styles, p. 28.

[14] Kluckhohn, E., W. Paatz. Die Bedeutung Italiens für die romanische Baukunst und Bauornamentik in Deutschland. – Marburger Jahrbuch für Kunstwissenschaft, 16. Bd. (1955), p. 1-145.

[15] Schnaase, K. J. F. Geschichte der bildenden Künste im Mittelalter. Düsseldorf, 1856, S. 469

[16] C. Edson Armi. First Romanesque Wall Systems and the Context of the Ambulatory with Radiating Chapels. – Journal of the Society of Architectural Historians, Vol. 65, No. 4 (Dec., 2006), p. 495.

[17] Laule, B., U. Laule. Romanesque architecture in France. – In: Romanesque: Architecture, Sculpture, Painting, p. 156-159.

[18] Lyman, T. W. The Politics of Selective Eclecticism: Monastic Architecture, Pilgrimage Churches, and „Resistance to Cluny“. – Gesta, Vol. 27, No. 1/2, Current Studies on Cluny (1988), p. 83.

[19] Англо-саксонската архитектура е повлияна от континенталното романско изкуство малко преди Уилям Завоевателя да срази Харолд в битката при Хейстингс, по време на крал Едуард Изповедника (1042-1066).

[20] James, J. The Rib Vaults of Durham Cathedral. – Gesta, Vol. 22, №  2 (1983), p. 143-144.

[21] Тулешков, Н. Архитектура на средновековния християнски и ислямски свят. С., 2008, с. 211.

[22] Пак там, с. 239.

[23] Южните и централните части на полуострова още от 711-717 г. са в ислямски ръце.

[24] Ходинот, Р. Ф. Западни влияния върху Кръглата църква в Преслав. – Археология, 1, 1968, с.27.

[25] Според Ст. Ваклинов става въпрос за сирийски, грузински и арменски влияния.

[26] Бърнард, Т. Църквата „Св. Богородица” в с. Долна Каменица (ХІV в.), 2008, с. 13.

[27] Архитект на храма е францисканският монах мойстор Вито от Котор.

About these ads

Едно мнение за “РОМАНСКАТА АРХИТЕКТУРА – РАЖДАНЕТО НА ЕДИН СВЯТ, „ОБГЪРНАТ ОТ БЯЛАТА МАНТИЯ НА ХРАМОВЕТЕ”

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s