ГОЛЯМОТО НАЧАЛО НА КОНСЕРВАТИВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Новото британско правителство стартира с амбициозна програма

На 6 май в Обединеното кралство се проведоха Парламентарните избори, които сложиха край на 13–годишното управление на лейбъристите. Резултатите потвърдиха общоевропейските тенденции за изхвърляне от властта на левицата, но и за отмиране на старите олигархични, корумпирани и изхабени десни сили. Опозиционните консерватори представиха една модерна визия, която им донесе успех на тези избори с посланието за национално единство, построено в духа на промяната. Под лозунга „Строим голямото общество” те очертаха нуждата от национална доктрина и социална солидарност, изхождайки от разбирането, че силно и отговорно общество може да се базира единствено на силно семейство. Идеята за възстановяване на британската идентичност пък неизбежно преминава през по-голямо признание за Празника на патрона на Англия св. Георги, през повече дисциплина в класните стаи и изучаване на повече британска история в училищата. Дългоочакваната победа на британската Консервативна партия обаче не беше достатъчно категорична главно заради колебанията на младия лидер Дейвид Камерън по определени въпроси, като оставането на Великобритания в ЕС например. Въпреки че миналата година евродепутатите й напуснаха демонстративно Европейската народна партия (ЕНП) и заедно с полските евродепутати на Качински и чешките консерватори формираха групата „Европейски консерватори и реформисти” (ECR), голяма част от традиционния десен електорат този път подкрепи по-малки евроскептични и националистически формации като Партията за независимост (UKIP) и Британската национална партия (BNP), което остави консерваторите без абсолютно мнозинство в Камарата на общините с 306 от общо 650 мандата.

Предизборната кампания беше организирана около три ключови въпроса: икономиката, имиграцията и ЕС. И в трите случая правителствата, водени от Тони Блеър и Гордън Браун се провалиха и спечелените на 6 май 258 места в Парламента всъщност са изненадващо добър резултат за лейбъристите. Наследството им е над 12 % бюджетен дефицит, 3,7 млн. легални имигранти, потъпкване на демокрацията и все по-голяма загуба на суверенитет в полза на Брюксел. На фона на крещящите проблеми на пръв поглед някак смущаващо изглежда коалицията между Консервативната партия и Либералдемократите на новия вицепремиер Ник Клег, които са защитници на чуждестранните имигранти и подкрепят европейската интеграция на Великобритания. Въпреки че получиха 23 % от гласовете на избирателите, те разполагат с едва около 9 на сто от местата в Парламента, заради дълбоко несправедливата мажоритарна избирателна система, която някои „умници” пробутваха и у нас. Заради нея например Партията за независимост UKIP, която събра 1 млн. гласа, няма да бъде представена в Камарата на общините. Парадоксално е, че най-старата парламентарна система притежава толкова несъвършенства – така например много граждани не успяха да дадат гласа си заради огромните опашки пред урните и решението да бъдат допуснати до гласуване само тези, които се намират вътре в избирателните секции след изтичането на редовното време – нещо, което е уредено дори в нашия избирателен закон. Наглед крехкият консенсус между двете партии, постигнат за броени дни обаче е на път да развенчае най-силните опасения за тромавост и скованост на една подобна коалиция. Напротив – новото консервативно-либерално правителство изнедада приятно всички с една изключително позитивна платформа, съчетаваща най-добрите идеи на двете партии. Показателен факт е, че и двамата лидери са на 43–годишна възраст и имат по 3 деца. И така, съгласно коалиционното споразумение либералдемократите ще получат своя референдум за по-справедлива алтернативна избирателната система, а броят на депутатските места ще бъде намален. Депутатите ще могат да бъдат отзовавани чрез петиции от недоволни избиратели. В името на свободата на личността и личната неприкосновеност ще бъдат премахнати скандалните лични карти с биометрични данни, въведени от лейбъристите.

Що се отнася до отношенията с Европейския съюз, торите са решени да не правят компромис. Новият външен министър Уилям Хейг изтъкна, че правителството ще защитава преди всичко британските интереси, че няма да робува на САЩ и няма да прехвърля повече власт на Брюксел без нацията да се е произнесла на референдум. Да не забравяме, че изцяло в духа на политиката на Маргарет Тачър консерваторите се противопоставяха и на Лисабонския договор, прокламиращ фактическото превръщане на ЕС в държава от имперски тип, и настояваха за ратифицирането му чрез референдум, но лейбъристкият режим се отметна от обещанията си за това под натиска на евробюрокрацията. Днес, когато Договорът вече е в сила, новият премиер Дейвид Камерън все пак при настоящите условия едва ли ще има смелостта да предприеме нещо по въпроса, защото оттук нататък такъв референдум би означавал окончателно напускане на ЕС. Това впрочем е и желанието на повечето британци, и основният лозунг на националистите, но консерваторите са решени да не изоставят политиката си за вътрешна реформа на  Европейския съюз. Ето защо твърда остава позицията по отношение на общата европейска валута – Великобритания няма да се присъедини към Еврозоната в рамките на този Парламент. Факт е, че ако днес валутата на Обединеното кралство беше нестабилното евро, страната вероятно щеше да бъде изправена пред подобна безизходица, в каквато попадна Гърция. Като цяло външната политика на Острова през следващите 5 години ще бъде насочена към издигане на авторитета на Великобритания на световно равнище и укрепване на отношенията в Британската общност. Тук е мястото да се спомене и намерението на коалиционното правителство за драстично ограничаване на имигрантите от страни извън ЕС и интеграцията на новодошлите.

Изключително показателен е фактът, че дори британските консерватори, които дълги години бяха флагман на неолиберализма в икономиката, вече говорят за държавна регулация. В тази област ще се предприемат оздравителни мерки като спешна актуализация на бюджета, засилване на регулацията върху банковата сфера, съкращаване на бюрократичния апарат и др. с цел постигане на макроикономическа стабилност. Забележително постижение на консерваторите в рамките на коалицията е извоюваната програмна точка, предвиждаща изграждането на нови ядрени мощности.

Приоритет на кабинета на Камерън, изцяло в духа на призива за изграждане на „Голямо общество”, ще бъде образованието. Във връзка с укрепването на семейните ценности пък платформата на правителството включва данъчни облекчения за женени двойки или партньори.

Очевидно е, че след политическите промени във Великобритания всички сме свидетели на нещо ново. Коалицията между консерватори и либералдемократи ясно изрази волята си за нов морал в политиката и само за броени дни предложи разрешение на повече проблеми, отколкото всички правителства в Европа за последните няколко години. Като водещи принципи бяха изтъкнати свободата, честността и отговорността. Промените на британския политически небосклон започнаха с изборната победа на консерваторите, а оттук нататък все по-голяма роля ще играят и патриотичните сили в лицето на UKIP и BNP, които настояват за окончателното разрешаване на редица проблеми, като дефицита на демокрация, членството в ЕС и ислямизацията. Тепърва ще видим доколко успешна и стабилна ще бъде новата управляваща Обединеното кралство коалиция, но е факт, че тя зададе тенденциите в политиката на бъдещето – „не” на голямата държава и „да” на голямото просветено, отговорно и солидарно общество, повече демокрация, защита на традиционните ценности, укрепване на суверенитета на националната държава. Тези положителни тенденции вече са налице и във Франция, Германия, Австрия, Италия, Дания, Полша, Чехия, Словакия, Унгария. Ражда се новата десница, която е много по-национална и християндемократическа. Вече за никого не е тайна, че в Европа, раздирана от мултикултурализма и задълбочаващата се евроинтеграция, предстои консервативна революция.

Георги Сенгалевич

В. „Атака“, бр. 1370 от 17/05/2010

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s