Албанци превърнаха катедралата в Прищина в обществена тоалетна

Още през 1999 година започнаха масовите разрушения на християнски храмове

Георги Сенгалевич 

 
 (Продължение )

В люлката на сръбското православие и народност до момента са убити над 1200 сърби, опожарени или напълно унищожени са над 200 църкви и манастири, някои от тях паметници на културата от XII – XIV в. Това са престъпления не само срещу един народ, но и срещу общочовешкото културно наследство. В столицата на областта – Прищина, до 2000 г. са живели над 40 000 сърби, от които днес са останали не повече от 100, изолирани в малко гето. Осквернени са десетки сръбски гробища, като много от гробовете са разкопани, а костите – разхвърляни незнайно къде. Надгробните плочи са изпотрошени, очите на фотографиите на покойниците – избодени. В този косовски ад дори мъртвите са подложени на насилиеЕдинственият сръбски вестник „Глас Jуга“ ежедневно публикува информации за изнасилвания на сръбски момичета, за жестоки убийства на православни духовници, за кланета, разстрели и бомбени атентати. Навсякъде цари страх и ужас пред албанския тероризъм, и то в ХХI век! Дори катедралната църква в Прищина е превърната в обществена тоалетна! Масовите разрушения на християнски храмове започват още през 1999 г. Тогава албанците опожаряват манастира „Св.Троица“ от XIVв., а през юли той е напълно разрушен с експлозиви. Тогава и манастирите „Св.св. Козма и Дамян“ в Зочище, „Успение Богородично“ край Сува река, „Св.Марко“ край Призрен – все паметници на православното изкуство от XIV век, представители на Рашката архитектурна школа. През 1999 г. е взривена и катедралата в Дяковица, а албанското население организира празненства в чест на това събитие. На 2 юли по време на митинг в Прищина, воден от терориста от АОК Хашим Тачи, е демонтиран и осквернен паметникът на сръбския възрожденец Вук Караджич.
Но най-страшен е погромът от 15 до 20 март 2004 г., когато  озверелите албански тълпи убиват 19, раняват 900 и прогонват 4000 сърби. В сръбските анклави са опожарени 35 църкви и 1000 домове, както и няколко християнски села, без ефективна намеса от страна на „мироопазващите“ сили. Най-кошмарна е нощта на 17 срещу 18 март. Опожарен е шествековният манастир Девич, а албанските тълпи цяла нощ празнуват унищожението на манастира „Св.Архангели“ край Призрен. Църквата „Св.Богородица“ в Грачаница е изравнена със земята, а общината предвижда да превърне мястото в паркинг. В Призрен друга албанска тълпа опожарява епископската резиденция ,  храма „Св.Георги“от XIX век и православната семинария „Св.св.Кирил и Методий“. Наред с другите православни църкви е запалена и катедралата „Св.Богородица“- уникална трикорабна петкуполна базилика от X век. Тук през XIV в. твори византийският живописец и представител на Македонската стенописна школа Михаил Астрапас. Наред със силно застъпената византийска ренесансова тенденция впечатление правят изображенията на редица сръбски крале. Това, което дори турците не са посмели да докоснат, вече е унищожено от албанските вандалиНа 17 март албанците унищожават напълно сръбското село Свиняре. В град Косово поле пък албанска тълпа опустошава сръбското училище, болницата и десетки домове. Същото се случва в нощта на 17 срещу 18 март и в Гниляне. Някога тук са живели над 20 000 сърби, а към днешния момент градът вече е етнически прочистена зона. В град Косовска Митровица, поделен на северна сръбска и южна албанска част, също избухват сблъсъци около моста, свързващ двете части на града. Възпрепятствани от КейФОР да преминат в сръбската част, албанските тълпи се насочват към последният сръбски бастион от южната страна на река Ибър – църквата „Св. Сава“. Пред безучастните чуждестранни войници и тази църква влиза в черната статистика на опожарените храмове. На 21 март албанска озверяла тълпа от 500 души щурмува църквата в Подуево, унищожавайки всичко по пътя си, както свидетелства чешкият офицер Плешер. Той споделя, че веднага им е била издадена заповед за отстъпление. След това албанците се отправят към сръбското гробище, където оскверняват надгробните плочи и буквално вадят мъртъвците от гробовете им.
Въпреки тези нечовешки безчинства, които се извършват в сръбската провинция, международната общност, начело със САЩ и ЕС са твърдо решени да изменят статута на Косово и да го откъснат от Р Сърбия, като променят резолюция 1244 на СС на ООН.
Въпреки че Белград предложи компромисно решение с проекта „повече автономия, по-малко независимост“, западът е твърдо решен да прокара плана на бившия финландски премиер и специален пратеник на ООН Марти Ахтисаари за „контролирана независимост“ на Косово. Това на практика значи появата на ново мюсюлманско формирование в сърцето на Балканитеи на втора албанска държава, която ще бъде средище на албанската мафия и престъпността в Европа, както и разпределителен пункт в търговията с наркотици, оръжие, откраднати коли, трафик на хора и всякаква контрабанда. Така например съгласно меморандума на правителството на Югославия по изпълнението на резолюция 1244 от май 2000 г. през последните години като резултат от отворените граници с Македония и Албания в Косово са вкарани 250 хиляди коли без плащане на мита, повечето крадени от целия регион, които се легализирани от мисията на ООН ЮНМИК и после тръгват по пазарите на региона.
На този зловещ план се противопоставят Русия, Испания, Румъния, Словакия, Гърция, Куба и други. Много от тези държави съзнават, че даването на независимост на Косово е опасен прецедент, който може да предизвика сепаратизъм сред републиките на Руската федерация, баските, каталонците и андалусите в Испания, унгарците в Словакия и Румъния и осъществяване на отработения вече косовски сценарий в Гърция. Освен това тези страни съзнават, че Косово е сърцето на Сърбия. Именно тук е териториалното ядро на сръбската държава в нейния най-голям разцвет през XIV век. Косово е люлката на сръбското православие, на сръбската духовност. То е душата на Сърбия, без която тя не може да съществува като държаваа сръбският народ би загубил своята национална идентичност, защото именно тук са се случили знакови и съдбовни за него събития. Не случайно някогашният химн на страната започва с думите: „Христе Боже, Распети и Свети, сва Србиjа на Косово лети.“Ако тази сръбска провинция получи независимост, това означава не само разпадането на Сърбия като държава, но и отключване на кутията на Пандора и почти безпрепятствено осъществяване на плановете за ислямизация на Балканите. Ето защо е време всички православни страни да се противопоставят остро на геноцида над косовските сърби и удара срещу православието. България също трябва да подкрепи категорично западната са съседка в борбата й да запази 15% от своята територия. Всякаква друга позиция е самоубийствена за нашата страна. Веднага трябва да задвижим  дипломатическите си лостове, или поне да се включим в една активна информационна кампания в Европейския парламент например. За да се спаси православието на Балканите е необходим един нов кръстоносен поход за разбиване на всякакъв сепаратизъм, който обаче да бъде насочен и към СС на ООН – там, където враговете на православието днес решават съдбата на  южната сръбска провинция.
(Край)

Вестник „Атака“, брой 539

30/06/2007

Сърбите са подложени на невиждан геноцид в Косово

Българските исторически градове Охрид, Струга, Битоля, Дебър и Скопие също ще попаднат във Велика Албания

Георги Сенгалевич

(Продължение)

Тази година сръбската полиция разкри оръжейни складове на терористи уахабити в областта Санджак, населена предимно с мюсюлмани, в Черна гора албанската мафия отдавна е изкупила икономическите и туристически мощности на страната, а в Македония правителството на ВМРО-ДПМНЕ се превърна в заложник на албанските партии, които искат властта да се погрижи и обезщети бойците от албанската армия за национално освобождение, която вдигна въстание в западна Македония през 2001 г.! Навсякъде там с помощта на ислямистки фондации се издигат минарета. Впрочем такива действат и у нас (както неведнъж писа в. „Атака“ Велинград се е превърнал в център на радикалния ислям). Вече нееднократно слушаме закани за въстания и сепаратизъм. Независимо Косово е опасен прецедент, който е в пълно нарушение на международното право и резолюция 1244 на СС на ООН от 1999 г., според която Косово е неизменна част от териториалната цялост на Сърбия, а престъпниците от АОК подлежат на разоръжаване. Вместо това „мироопазващите“ сили не правят нищо, за да спазят резолюцията – напротив. Начело на областта в момента стоят отявлени албански главорези, които са толерирани от зависимия от НАТО трибунал в Хага
 Нека си припомним за косовския „премиер“ Рамуш Харадинай, който въпреки извършените от него военни престъпления, бе освободен. Същото се случи и с регионалния командир от АОК Сами Луштаку, който смаза черепа на човек с пистолет. В момента на ареста му, дошло високопоставено съобщение от НАТО той да бъде освободен. При два други случая престъпникът Луштаку е бил измъкнат от ареста от американския дипломат Джак Коуви. Но най-страшното е, че независимостта на Косово и Метохия  застрашава бъдещето на православието на Балканите. Сръбската православна църква също бе изоставена от своите сестри църкви да се бори сама за защита на сръбските светини в Косово. Тази година Архиерейският събор на Сръбската православна църква обяви, че предоставя-нето на независимост на  Косово и Метохия би означавало нарушение на Божията и човешката правда и отправи апел за международна подкрепа, но призивът й остана като „глас в пустиня“. Независимо Косово ще отприщи вълна от сепаратизъм на полуострова и ще постави началото на осъществяването на проекта за ислямския полумесец. Ако това стане, Сърбия ще бъде обречена на пълен разпад – унгарците във Войводина ще поискат отделяне, мюсюлманите в Санджак и албанците в южна Сърбия – също. Македония пък е обречена да загуби западната си половина, ако в скоро време не бъде албанизирана и цялата страна. Българските исторически градове Охрид, Струга, Битоля, Дебър и Скопие също ще попаднат във Велика Албания. Какво ли ще се случи с вековните църкви и български светини, с мощите на св. Климент, с гроба на св. Наум? Този удар срещу православието не е случаен- още Збигнев Бжежински беше заявил: „След падането на комунизма основният ни враг е православието“, а нашият Соломон Паси го подкрепи с думите: „Майната му на православието.“ Днес, когато западът се опитва да наложи своя империалистически монопол над света, единствено православните страни, обединяващи значителни ресурси, могат да се противопоставят на това статукво. Ето защо вече в продължение на десетки години те биват изтощавани чрез тоталитарни режими или пък чрез предателски псевдодемократични правителства.
След агресията срещу Югославия от страна на НАТО през 1999 г. областта Косово и Метохия, макар и формално част от Сърбия, се превърна в международен протекторат на ООН, а в размирната провинция бяха изпратени войници основно от НАТО, които сформираха  корпуса КФОР . Вместо да спрат насилието и да въдворят ред, обаче, те продължават да са мълчаливи свидетели на албанските зверства спрямо сръбското и циганското население в Косово, на етническо прочистване и агресия в чудовищен мащаб и заличаване на всякакви следи за православно присъствие. С мълчаливото бездействие на КФОР и ЮНМИК (мисия на ООН) на броени километри от нашата граница се вършат ужасяващи и нечовешки престъпления. Свидетели сме на геноцид срещу един народ, срещу една религия
 извършван с благословията на двуличната и лицемерна Европа – същата тази Европа, която си затваряше очите и за геноцида над българите през Априлското въстание и която продължава да претендира за пример в областта на демокрацията и хуманизма. Нашите „български“ медии, изявяващи се големи „защитници“ на правата на човека, също не обелват нито дума за жестоката реалност в Косово, но продължават да сипят проклятия по адрес на покойния вече Милошевич и сръбските националисти, единствени защитници на една историческа правда. Не спират да сипят обиди и заплахи и по адрес на българските патриоти от АТАКА, които единствени у нас се обявиха против независимо Косово и продължават да напомнят, че подобен сценарий скоро ще бъде реално осъществим и в България, ако не бъдат взети спешни мерки по отстраняване на тумора ДПС и останалите радикални ислямистки организации, докато още не е твърде късно.
В резултат на престъпното бездействие на войските на КФОР, от 2000 г. насам над 250 000 сърби са били насилствено прогонени от родните си места от албанските главорези, а останалите 100 000, населяващи предимно северните части на областта, се намират едва ли не под обсада с постоянна опасност за живота си. Те са подложени на ежедневен терор и жестоки убийства от албанците, които опожаряват сръбските селища и повсеместно разрушават православните храмове. Циганите също са подложени на системен терор. Съгласно меморандума на югославското правителство от 2000 г.  албанците са изгорили близо 50 000 жилища на сърби, цигани и други малцинства. Сред най-шокиращите престъпления е разстрелването на 14 сръбски земеделци на 25 юни 1999 г. Друг случай е жестокото убийство на сърбите Марица Стаменкович и Панта Филипович в Призрен от членове на АОК, след като неведнъж са ги обирали и са искали от тях оръжие и информация за децата им в Сърбия. В Бело поле бойци от АОК разстрелват трима сърби. На 9 юни 1999 г. друг сърбин е обезглавен насред оживения градски пазар.
(Следва)

Вестник „Атака“, брой 538

29/06/2007
 

Ударът срещу православието започва от Косово

Албанските главорези са главните виновници за зверствата при потушаването на Априлското въстание

Георги Сенгалевич

 

Географската област Косово и Метохия, разположена на 50-ина км от нашата граница, заемаща площ от 11 хил. кв. км и с население от над 2 млн. души, е люлката на сръбското православие и на единната сръбска държава.  До XI в. районът е интегрална част от първата българска държава, а от XII в. Косово се превръща в част от сръбската славиния Рашка и в духовен център на Сърбия. С битката между сръбския владетел Стефан Неман и неговите братя през 1171 г. на практика ще бъде създадена единна сръбска държава. Именно тогава започва митологизацията на Косово в сръбската история. Сръбските царе изграждат тук над 1300 православни църкви и манастири, което превръща областта в  

мястото с най-голямо съсредоточие на православни
светини след Атон
Тук е погребан и първият сръбски цар Стефан Душан, довел сръбската държава до апогей.
На Косово поле на 28 юни 1389 г. се разразява една от най-съдбоносните и драматични битки в сръбската история, когато турските орди разгромяват сръбския княз св. Лазар, а поражението на Видовден оставя болезнен отпечатък в съзнанието на всеки сърбин и буди до днес желание за реванш. Именно тук през 1989 г.  бъдещият югославски президент Слободан Милошевич обещава пред повече от милион свои сънародници, че повече нито един сърбин няма да бъде тъпкан и тероризиран от албанците в Косово, които се заселват тук през XVIII-XIX.в. и днес са над 80% от населението на областта, след като прогонват голяма част от местното сръбско население. Предали православната си вяра и приели исляма, албанските ренегати се превръщат в най-верните и кръвожадни поданици на султана и подстрекавани от турците, тероризират не само сръбското население, но и българите в Македония. Именно албанските главорези са главните виновници за зверствата при потушаването на Априлското въстание. През турското робство в Косово се установява Печката патриаршия – духовна майка на сръбския народ, чието седалище и до днес се намира в косовския град Печ. Още през XIX век албанците тероризират коренното сръбско население, а с формирането на Призренската лига се създава идеята за велика Албания, обединяваща албанците от Албания, Косово, южна Сърбия, Черна гора, западна Македония, северозападна Гърция и дори южна Италия. Днес тази идея е прегърната не само от албанските екстремисти в Косово, но дори и от правителството на Албания, като осъществяването й преминава през етническо прочистване на неалбанците и заличаване на всякакъв спомен за тяхното присъствие. Освободена по време на Балканската война от турско робство, през 1913 г. областта става част от сръбската държава, а след образуването на Югославия придобива автономен статут. По време на втората Световна война албанските терористични организации, борещи се за независимо Косово, колаборират с италианските фашисти и немските войски. Дори е сформирана 

SS-дивизия „Скендербег“, прочула се с нечувани злодеяния
Още тогава Германия се превръща във флагман на борбата срещу Югославия, а по-късно в началото на 90-те години е първата страна, признала независимостта на Хърватска и узаконила по този начин противоконституционния разпад на бившата федерация. По времето на хърватина Тито, подобно на турците и циганите в България, косовските албанци се ползват с редица привилегии, като например не плащат сметките си за ток. Когато на власт идва национално отговорното правителство на Социалистическата партия на Сърбия, вече е твърде късно сепаратистките процеси да бъдат овладени. Въпреки че югославската армия смазва екстремистите, в тяхна защита се обявява НАТО, начело със САЩ и след варварска военна намеса през 1999 г. Косово попада под международен контрол. Тук е моментът да се замислим за ситуацията в нашата страна, където за разлика от Сърбия, на власт са не патриотичните сили, а турската етническа партия ДПС, силно наподобяваща АОК. Не случайно самозваният косовски премиер и бивш командир от АОК Агим Чеку при посещението си у нас се срещна именно с представители на ДПС, вероятно, за да обмени опит. За разлика от сърбите, които продължават да се борят за Косово, ние рискуваме да загубим без каквато и да е съпротива големи части от южна и източна България, където ДПС извоюва победа на евроизборите . Това са част от областите Силистра, Разград, Търговище,Шумен, Бургас, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Ако в скоро време българите не осъзнаят тази реална опасност, рискуваме да станем жертва на вече отработения косовски сценарий. Още през 80-те години вече е създадена организацията Косовско национално движение, която през 90-те години ще се трансформира в армия за освобождение на Косово (АОК).  На 2 юли 1992 г. албанските сепаратисти, принудени да действат преди да бъдат разкрити от югославската армия, обявяват независима „Косовска република“. През 1998 г. те извършват 

1126 терористични атаки срещу органите на реда
и цивилни граждани, отвлечени са 208 души. Убиват дори свои сънародници, лоялни към Сърбия. Редно е да си зададем въпроса, откъде терористите са се сдобили с толкова оръжие, къде са били обучени? Много източници сочат, че те са били изцяло подготвяни от заклетия враг на Югославия – агресивния военен блок НАТО, чийто член в момента е и България. Вече се знае, че в Македония и Албания са действали тренировъчни лагери, създадени с поддръжката и активното съдействие на НАТО, ЦРУ и САС. Смята се, че Пентагонът е отделил над 13 млн. долара за тази цел. Доказателство за това е фактът, че до 1998 г. албанските терористи са извършили само няколко десетки атентата, докато само през 1998 г. броят им надхвърля 1000.
Но с каква цел се върши всичко това? Първо, превръщането на Косово в развъдник на бандитизъм, в център на незаконната търговия с оръжие и наркотици. Второ, независимо мюсюлманско Косово е важна брънка в плана за създаването на ислямска дъга на Балканите, на зелен полумесец, започващ от Босна и преминаващ през Санджак, Косово, Албания, Македония и България, за да достигне до Турция. Целта на този план е разцепването на православните страни на Балканите и изолирането на Гърция от България и Сърбия. Югославия е единствената страна, която дръзна да се противопостави открито на този проект, но след като бе предадена от своите съседи, включително и от нас, тя беше наказана за своето непослушание с яростни бомбардировки над цивилни обекти.
(Следва)

 
Вестник „Атака“, брой 537    28/06/2007