Християнофобията

Автор Джефри Кунер, „The Washington Times“   
сряда, 07 април 2010

Християнството умира. Някога то беше бастионът на западната цивилизация. Сега е само жалка останка на отминалото си величие. Навсякъде на Запад то е в отстъпление. Скандал със сексуални посегателства разкъсва Католическата църква, очерняйки и самия папа. Англиканската църква се стопява, губи членовете си, докато се поддава на либералния полъх на гей правата и допускането на жени да заемат постове в нея. Редица протестантски деноминации изоставят своята вяра и пламенно мисионерско усърдие, прегръщайки модерните климатични проблеми и разводнения социализъм като евтин заместител на традиционното евангелие. Европа, древната опора на християнството, се е превърнала в светска неопаганистка култура. За европейците Бог е мъртъв. Той е заменен от материалния човек.
Светската вълна удари и заля също Америка. От ’60-те години на миналия век САЩ са жертва на сексуалната революция, която прославя хедонизма и личното освобождение. Порнографията, абортите, хомосексуалността, СПИН епидемията, извънбрачните раждания, високо ниво на разводи и разпад на семейства – това са отровните плодове на „Плейбой” философията. Моралът на MTV се приема, моралът на Иисус – не.
Войната, започната от либералите срещу християнството, обаче премина на друго, много по-опасно ниво, граничещо с по-мек вариант на тоталитаризма. Наскоро в град Дейвънпорт, щата Айова, от местния календар беше премахнат Разпети петък. Комисията за граждански права на Дейвънпорт иска да замени името на празника с не толкова разделящо и по-вселенско име. Последва писмо до общинските служители, според което занапред Разпети петък ще се нарича “Пролетен празник”. Градските служители изтъкнаха, че празнуването на Разпети петък нарушава разделението на Църквата от държавата.

“Просто дадохме препоръка името да се смени с нещо различно от Разпети петък, казва Тим Харт, председател на комисията. В нашата конституция се прави разделение между Църквата и държавата. Дейвънпорт се счита за разнороден град и имайки предвид различните видове религии и етноси, които представляваме, предложихме тази промяна”.

След мощен протест от разгневени християни градският съвет реши да върне старото име. Общинските секуларисти бяха победени. Засега.

И все пак налице е зловещ симптом. Левите са решени да изкоренят християнските празници и символи от нашето общество. Либералите са решени да унищожат традиционните ценности и да изтикат християните под земята. Левите в Америка следват срамните и доста кървави стъпки на марксистките режими. Вместо да изкоренят религията с оръжие, левичарите използват бюрократичен диктат и масова пропаганда.

Резултатът е същият. Християнството постепенно бива „изтривано“ от публичното пространство. Празнуването на Коледа стана обидно. “Весела Коледа” сега се счита за политически некоректно. Правилният поздрав е “Весели празници”. Десетте Божии заповеди не могат да бъдат излагани на публични места. Молитвата е забранена в публичните училища. Християните са периодично подигравани във филмите и телевизията. С парите на данъкоплатците се субсидира “изкуство”, което изобразява Христос по неприличен начин. Холивуд прави филми като “Ангели и демони”, изобразявайки Католическата църква като репресивна, зловеща и примитивна институция.

Антихристиянският фанатизъм е последната мода на омраза. Лесно е за християнофобите от Дейвънпорт да се захванат с Разпети петьк. Какво би могло да им се случи? Ядосани хора да им звънят по телефона или да пращат имейли? Срещи в общината? Може би улични протести? В крайна сметка „прогресивните“ членове на комисията осъзнават, че няма да платят голяма цена за своето действие. Всъщност те ще бъдат почетени от либералните елити за своите „просветени идеали”.

Същите стандарти не важат за исляма. Мултикултуралистите от Дейвънпорт никога не биха посмели да премахнат например Рамадана от календара и да го прекръстят на „Месец на пости”. Страх ги е да не обидят мюсюлманите и да предизвикат вероятни ответни реакции като издаване на фатва. Чувството за самосъхранение и страхливост ги възпира да атакуват определени религии.

Християните обаче са лесна мишена. Те не вярват в джихад или в самоубийствените бомби. За разлика от радикалните ислямисти те почитат върховенството на закона и човешките права. Те приемат преследването, дори то да е със санкцията на държавата, като част от своето религиозно бреме. Либералите знаят, че християнството е автентична „религия на мира”. Ето защо не се страхуват да го мачкат систематично. Бащите-основатели на тази страна са подчертали, че конституционната република зависи от енергично и силно религиозно общество.

„Нашата Конституция е направена само за морални и религиозни хора – е казал Джон Адамс. – Тя е изцяло неадекватна за управление при други условия”.

Бащите-основатели не са били секуларисти. Напротив, те са били набожни християни с изключение на Томас Джеферсьн, който се е страхувал от Църквата, особено Англиканската, която е преследвала дисиденти. Ако бяха свидетели на днешното изопачаване на концепцията за разделението на Църквата от държавата в радикална форма на секуларизъм и антихристиянски предразсъдъци, биха го определили като странно и отблъскващо.
Нашето юдео-християнско наследство осигурява основите на конституционното ни управление поради една проста причина. То признава трансценденталната природа на човека. Нашите фундаментални свободи произтичат от Бог, не от държавата. Ето защо индивидуалните права на живот, свобода и собственост са основните опори срещу властта на правителството. Даденото от Бог никой човек или режим не може да отнеме. Загуби ли Америка своята християнска идентичност, несъмнено ще загуби и своите свободи.
Християнофобията формира основите на модерния либерализъм. Прогресивните левичари са решени да унищожат традиционна Америка и нейните плодотворни институции – Конституцията, капитализма, националния суверенитет и семейството. Това е причината да обявят война на християнството. Ако християните не се събудят от апатията си и не заемат мястото си на идеологическите барикади, отново ще бъдат изтикани в катакомбите. С тяхното поражение ще настъпи краят на нашата велика република.
Трябва смело да се изправим срещу всеки опит за унижаване на християнското ни наследство. Трябва да ги идентифицираме като практикуващи една от най-неприемливите форми на фанатизъм и омраза – християнофобията. Ние имаме не по-малко право да приемем Христос от тяхното право да водят перверзен начин на живот.

Джефри Кунер е колумнист на The Washington Times и президент на Института „Едмънд Бърк”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s