Ударът срещу православието започва от Косово

Албанските главорези са главните виновници за зверствата при потушаването на Априлското въстание

Георги Сенгалевич

 

Географската област Косово и Метохия, разположена на 50-ина км от нашата граница, заемаща площ от 11 хил. кв. км и с население от над 2 млн. души, е люлката на сръбското православие и на единната сръбска държава.  До XI в. районът е интегрална част от първата българска държава, а от XII в. Косово се превръща в част от сръбската славиния Рашка и в духовен център на Сърбия. С битката между сръбския владетел Стефан Неман и неговите братя през 1171 г. на практика ще бъде създадена единна сръбска държава. Именно тогава започва митологизацията на Косово в сръбската история. Сръбските царе изграждат тук над 1300 православни църкви и манастири, което превръща областта в  

мястото с най-голямо съсредоточие на православни
светини след Атон
Тук е погребан и първият сръбски цар Стефан Душан, довел сръбската държава до апогей.
На Косово поле на 28 юни 1389 г. се разразява една от най-съдбоносните и драматични битки в сръбската история, когато турските орди разгромяват сръбския княз св. Лазар, а поражението на Видовден оставя болезнен отпечатък в съзнанието на всеки сърбин и буди до днес желание за реванш. Именно тук през 1989 г.  бъдещият югославски президент Слободан Милошевич обещава пред повече от милион свои сънародници, че повече нито един сърбин няма да бъде тъпкан и тероризиран от албанците в Косово, които се заселват тук през XVIII-XIX.в. и днес са над 80% от населението на областта, след като прогонват голяма част от местното сръбско население. Предали православната си вяра и приели исляма, албанските ренегати се превръщат в най-верните и кръвожадни поданици на султана и подстрекавани от турците, тероризират не само сръбското население, но и българите в Македония. Именно албанските главорези са главните виновници за зверствата при потушаването на Априлското въстание. През турското робство в Косово се установява Печката патриаршия – духовна майка на сръбския народ, чието седалище и до днес се намира в косовския град Печ. Още през XIX век албанците тероризират коренното сръбско население, а с формирането на Призренската лига се създава идеята за велика Албания, обединяваща албанците от Албания, Косово, южна Сърбия, Черна гора, западна Македония, северозападна Гърция и дори южна Италия. Днес тази идея е прегърната не само от албанските екстремисти в Косово, но дори и от правителството на Албания, като осъществяването й преминава през етническо прочистване на неалбанците и заличаване на всякакъв спомен за тяхното присъствие. Освободена по време на Балканската война от турско робство, през 1913 г. областта става част от сръбската държава, а след образуването на Югославия придобива автономен статут. По време на втората Световна война албанските терористични организации, борещи се за независимо Косово, колаборират с италианските фашисти и немските войски. Дори е сформирана 

SS-дивизия „Скендербег“, прочула се с нечувани злодеяния
Още тогава Германия се превръща във флагман на борбата срещу Югославия, а по-късно в началото на 90-те години е първата страна, признала независимостта на Хърватска и узаконила по този начин противоконституционния разпад на бившата федерация. По времето на хърватина Тито, подобно на турците и циганите в България, косовските албанци се ползват с редица привилегии, като например не плащат сметките си за ток. Когато на власт идва национално отговорното правителство на Социалистическата партия на Сърбия, вече е твърде късно сепаратистките процеси да бъдат овладени. Въпреки че югославската армия смазва екстремистите, в тяхна защита се обявява НАТО, начело със САЩ и след варварска военна намеса през 1999 г. Косово попада под международен контрол. Тук е моментът да се замислим за ситуацията в нашата страна, където за разлика от Сърбия, на власт са не патриотичните сили, а турската етническа партия ДПС, силно наподобяваща АОК. Не случайно самозваният косовски премиер и бивш командир от АОК Агим Чеку при посещението си у нас се срещна именно с представители на ДПС, вероятно, за да обмени опит. За разлика от сърбите, които продължават да се борят за Косово, ние рискуваме да загубим без каквато и да е съпротива големи части от южна и източна България, където ДПС извоюва победа на евроизборите . Това са част от областите Силистра, Разград, Търговище,Шумен, Бургас, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Ако в скоро време българите не осъзнаят тази реална опасност, рискуваме да станем жертва на вече отработения косовски сценарий. Още през 80-те години вече е създадена организацията Косовско национално движение, която през 90-те години ще се трансформира в армия за освобождение на Косово (АОК).  На 2 юли 1992 г. албанските сепаратисти, принудени да действат преди да бъдат разкрити от югославската армия, обявяват независима „Косовска република“. През 1998 г. те извършват 

1126 терористични атаки срещу органите на реда
и цивилни граждани, отвлечени са 208 души. Убиват дори свои сънародници, лоялни към Сърбия. Редно е да си зададем въпроса, откъде терористите са се сдобили с толкова оръжие, къде са били обучени? Много източници сочат, че те са били изцяло подготвяни от заклетия враг на Югославия – агресивния военен блок НАТО, чийто член в момента е и България. Вече се знае, че в Македония и Албания са действали тренировъчни лагери, създадени с поддръжката и активното съдействие на НАТО, ЦРУ и САС. Смята се, че Пентагонът е отделил над 13 млн. долара за тази цел. Доказателство за това е фактът, че до 1998 г. албанските терористи са извършили само няколко десетки атентата, докато само през 1998 г. броят им надхвърля 1000.
Но с каква цел се върши всичко това? Първо, превръщането на Косово в развъдник на бандитизъм, в център на незаконната търговия с оръжие и наркотици. Второ, независимо мюсюлманско Косово е важна брънка в плана за създаването на ислямска дъга на Балканите, на зелен полумесец, започващ от Босна и преминаващ през Санджак, Косово, Албания, Македония и България, за да достигне до Турция. Целта на този план е разцепването на православните страни на Балканите и изолирането на Гърция от България и Сърбия. Югославия е единствената страна, която дръзна да се противопостави открито на този проект, но след като бе предадена от своите съседи, включително и от нас, тя беше наказана за своето непослушание с яростни бомбардировки над цивилни обекти.
(Следва)

 
Вестник „Атака“, брой 537    28/06/2007
  
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s