Сърбите са подложени на невиждан геноцид в Косово

Българските исторически градове Охрид, Струга, Битоля, Дебър и Скопие също ще попаднат във Велика Албания

Георги Сенгалевич

(Продължение)

Тази година сръбската полиция разкри оръжейни складове на терористи уахабити в областта Санджак, населена предимно с мюсюлмани, в Черна гора албанската мафия отдавна е изкупила икономическите и туристически мощности на страната, а в Македония правителството на ВМРО-ДПМНЕ се превърна в заложник на албанските партии, които искат властта да се погрижи и обезщети бойците от албанската армия за национално освобождение, която вдигна въстание в западна Македония през 2001 г.! Навсякъде там с помощта на ислямистки фондации се издигат минарета. Впрочем такива действат и у нас (както неведнъж писа в. „Атака“ Велинград се е превърнал в център на радикалния ислям). Вече нееднократно слушаме закани за въстания и сепаратизъм. Независимо Косово е опасен прецедент, който е в пълно нарушение на международното право и резолюция 1244 на СС на ООН от 1999 г., според която Косово е неизменна част от териториалната цялост на Сърбия, а престъпниците от АОК подлежат на разоръжаване. Вместо това „мироопазващите“ сили не правят нищо, за да спазят резолюцията – напротив. Начело на областта в момента стоят отявлени албански главорези, които са толерирани от зависимия от НАТО трибунал в Хага
 Нека си припомним за косовския „премиер“ Рамуш Харадинай, който въпреки извършените от него военни престъпления, бе освободен. Същото се случи и с регионалния командир от АОК Сами Луштаку, който смаза черепа на човек с пистолет. В момента на ареста му, дошло високопоставено съобщение от НАТО той да бъде освободен. При два други случая престъпникът Луштаку е бил измъкнат от ареста от американския дипломат Джак Коуви. Но най-страшното е, че независимостта на Косово и Метохия  застрашава бъдещето на православието на Балканите. Сръбската православна църква също бе изоставена от своите сестри църкви да се бори сама за защита на сръбските светини в Косово. Тази година Архиерейският събор на Сръбската православна църква обяви, че предоставя-нето на независимост на  Косово и Метохия би означавало нарушение на Божията и човешката правда и отправи апел за международна подкрепа, но призивът й остана като „глас в пустиня“. Независимо Косово ще отприщи вълна от сепаратизъм на полуострова и ще постави началото на осъществяването на проекта за ислямския полумесец. Ако това стане, Сърбия ще бъде обречена на пълен разпад – унгарците във Войводина ще поискат отделяне, мюсюлманите в Санджак и албанците в южна Сърбия – също. Македония пък е обречена да загуби западната си половина, ако в скоро време не бъде албанизирана и цялата страна. Българските исторически градове Охрид, Струга, Битоля, Дебър и Скопие също ще попаднат във Велика Албания. Какво ли ще се случи с вековните църкви и български светини, с мощите на св. Климент, с гроба на св. Наум? Този удар срещу православието не е случаен- още Збигнев Бжежински беше заявил: „След падането на комунизма основният ни враг е православието“, а нашият Соломон Паси го подкрепи с думите: „Майната му на православието.“ Днес, когато западът се опитва да наложи своя империалистически монопол над света, единствено православните страни, обединяващи значителни ресурси, могат да се противопоставят на това статукво. Ето защо вече в продължение на десетки години те биват изтощавани чрез тоталитарни режими или пък чрез предателски псевдодемократични правителства.
След агресията срещу Югославия от страна на НАТО през 1999 г. областта Косово и Метохия, макар и формално част от Сърбия, се превърна в международен протекторат на ООН, а в размирната провинция бяха изпратени войници основно от НАТО, които сформираха  корпуса КФОР . Вместо да спрат насилието и да въдворят ред, обаче, те продължават да са мълчаливи свидетели на албанските зверства спрямо сръбското и циганското население в Косово, на етническо прочистване и агресия в чудовищен мащаб и заличаване на всякакви следи за православно присъствие. С мълчаливото бездействие на КФОР и ЮНМИК (мисия на ООН) на броени километри от нашата граница се вършат ужасяващи и нечовешки престъпления. Свидетели сме на геноцид срещу един народ, срещу една религия
 извършван с благословията на двуличната и лицемерна Европа – същата тази Европа, която си затваряше очите и за геноцида над българите през Априлското въстание и която продължава да претендира за пример в областта на демокрацията и хуманизма. Нашите „български“ медии, изявяващи се големи „защитници“ на правата на човека, също не обелват нито дума за жестоката реалност в Косово, но продължават да сипят проклятия по адрес на покойния вече Милошевич и сръбските националисти, единствени защитници на една историческа правда. Не спират да сипят обиди и заплахи и по адрес на българските патриоти от АТАКА, които единствени у нас се обявиха против независимо Косово и продължават да напомнят, че подобен сценарий скоро ще бъде реално осъществим и в България, ако не бъдат взети спешни мерки по отстраняване на тумора ДПС и останалите радикални ислямистки организации, докато още не е твърде късно.
В резултат на престъпното бездействие на войските на КФОР, от 2000 г. насам над 250 000 сърби са били насилствено прогонени от родните си места от албанските главорези, а останалите 100 000, населяващи предимно северните части на областта, се намират едва ли не под обсада с постоянна опасност за живота си. Те са подложени на ежедневен терор и жестоки убийства от албанците, които опожаряват сръбските селища и повсеместно разрушават православните храмове. Циганите също са подложени на системен терор. Съгласно меморандума на югославското правителство от 2000 г.  албанците са изгорили близо 50 000 жилища на сърби, цигани и други малцинства. Сред най-шокиращите престъпления е разстрелването на 14 сръбски земеделци на 25 юни 1999 г. Друг случай е жестокото убийство на сърбите Марица Стаменкович и Панта Филипович в Призрен от членове на АОК, след като неведнъж са ги обирали и са искали от тях оръжие и информация за децата им в Сърбия. В Бело поле бойци от АОК разстрелват трима сърби. На 9 юни 1999 г. друг сърбин е обезглавен насред оживения градски пазар.
(Следва)

Вестник „Атака“, брой 538

29/06/2007
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s