Страната, където се срещат Изтокът и Западът

Политическият сблъсък в Украйна има дълбоки културно-исторически предпоставки

 

         Украйна е една страна, известна ни най-вече с факта, че там живеят няколко стотин хиляди етнически българи. Малцина знаят, че тя е най-голямата по площ държава, намираща се изцяло в Европа, а освен това е и шестата по население на континента (48 млн.). В последните дни Украйна влезе в новинарските емисии във връзка с президентските избори. След провелия се на 17 януари първи тур стана ясно, че на балотаж за спечелване на петгодишния мандат ще се явят проруският лидер на опозиционната Партия на регионите Виктор Янукович с 35 % и премиерът Юлия Тимошенко с 25%. Настоящият президент Виктор Юшченко остана пети с едва 5 на сто – един безпрецедентен резултат за действащ държавен глава. Но Украйна е страна, където нищо не бива да ни учудва. Ако погледнем електоралната карта на страната, ще забележим, че тя е като разрязана с нож: източната и южната част гласуват неотклонно за Янукович, а западната, централната и столицата Киев – за Тимошенко. Подобно явление се забеляза и по време на предишните президентски избори през 2004 г., когато Юшченко получи над 90% от гласовете в Запада, а тогавашният премиер и негов опонент Янукович – над 90% в Изтока на страната. На балотажа през 2004 г. Янукович спечели с три процента преднина, но двубоят между двамата Викторовци не приключи така. Загубилият Юшченко, току-що пострадал от тайнствена отрова, се понесе на гребена на романтичната вълна по новото и непознатото и организира масови протести в Киев, останали в историята като „Оранжева революция”. Тогава с благословията на съда се проведе трети тур, при който Юшченко победи с преднина от близо 8 процента. Негова дясна ръка дълго време беше Юлия Тимошенко, известна още като „Газовата принцеса”, заради криминалното си минало в бизнеса с горива. Ожесточеното политическо противопоставяне, датиращо от пет години, се изразява в няколко основни разлики в програмните цели на политиците. Партията на регионите и Янукович са защитници на рускоезичното население (около 20%) и искат обявяването на руския за втори официален език. Те са за близки отношения с Русия, макар напоследък да подкрепят членството на страната в ЕС и да се стремят към повече независимост за Украйна. Юшченко е краен украински шовинист, подкрепян от Запада, който е убеден, че страната трябва да стане член не само на ЕС, но и на НАТО. Блокът на Юлия Тимошенко (БЮТ) демонстрира едно малко по-уравновесено поведение, поддържайки топли връзки с руския премиер В. Путин, заради което влезе в конфликт с доскорошния си партньор –  президента Юшченко. Въпреки това е за приемането на Украйна в НАТО и против признаването на правата на рускоезичното население. Ситуацията действително е много абсурдна –  въпреки че политиците акцентират върху бедността в страната (БВП на глава от населението е едва 7532 $) и върху тежката финансово-икономическа ситуация, за повечето украинци в центъра на политиката продължават да „висят” болезнените въпроси за украинската идентичност и за посоката на развитие – със Запада или с Русия?

Както ще се уверите, предстоящият двубой между Янукович и Тимошенко има дълбоки културно-исторически основания. През ІХ век на територията на днешна Украйна със столица Киев се създава първата древноруска държава – Киевска Рус. Не след дълго започват дезинтеграционни процеси и държавата се разпада на няколко княжества. Под ударите на куманите и на татарите през ХІ-ХІІІ в. руските властови центрове се изместват на север – във Владимир, Москва и Новгород. В Москва вече резидира и Киевският митрополит – главата на Руската църква още от покръстването през 988 г. В тази ситуация след съвземането на южноруските княжества от нашествията, там започва да зрее едно недоволство срещу водещата роля на северните центрове за сметка на „майката на руските градове” Киев. Любопитен факт е, че първата открита изява на това недоволство срещаме в началото на ХV в. в лицето на българина Григорий Цамблак, който оглавява киевския сепаратизъм от Москва в рамките на Великото княжество Литва (което владее териториите на дн. Украйна и Беларус от ХІV в.), провъзгласявайки се за самостоятелен Киевски и Литовски митрополит. В стремежа си да намери признание, с участието си на католическия събор в Констанц, Григорий поставя началото и на още едно емблематично за днешна Украйна явление – униатството. То достига своя връх през 1596 г. под натиска на Полско-литовската обединена държава (Жеч Посполита) със сключването на Брестката уния, която трансформира сепаратистката Киевска православна митрополия в Гръко-католическа униатска църква. Реакцията не закъснява – в средата на ХVІІ в. хетманът Богдан Хмелницки начело на запорожките казаци вдига въстание срещу полската власт и търси помощта на вече централизираното Руско царство. Това може би е първият сблъсък между Изтока и Запада на територията на Малорусия – бъдещата Украйна, чието име всъщност произлиза от „окраина”, покрайнина на Полша. След краха на Полско-литовската империя и последователните три подялби на териториите й в края на ХVІІІ в., украинските земи са поделени между Русия, която получава по-голямата част, и Австрия, която присъединява най-западните части – Галиция, Буковина и Закарпатието. През ХІХ в. на базата на този уникален исторически път започва да се заражда и идеята за различност, за самостоятелност както от руснаци, така и от поляци – възниква украинският национализъм, чиито видни представители са поетите Тарас Шевченко и Иван Франко. С разпадането на Руската и Австро-унгарската империи след Първата световна война, в западните малоруски земи – върху бившите руски и върху бившите австрийски части се формират две украински народни републики, които впоследствие се обединяват под ръководството на С. Петлюра. Авантюрата обаче се проваля, тъй като украинците трябва да се сражават едновременно срещу Бялата, Червената, полската и немската армии. В резултат на това възкръсналата Полска държава присъединява цяла Западна Украйна с център Лвов, а останалата част влиза в състава на СССР като Украинска автономна република (УАССР). В хода на Втората световна война противоречията между Източна и Западна Украйна нарастват. В западните региони, където се консолидира най-силно украинският субстрат, немците са посрещнати като освободители. Привържениците на С. Бандера влизат в редиците на Вермахта и с благословията на Униатската църква извършват геноцид над поляците в Галиция и Волин. В същото време градове като Одеса и Севастопол оказват героична съпротива на германците. След разпадането на СССР и провъзгласяването на независима украинска държава през 1991 г., разделението между Източна и Западна Украйна става все по-осезаемо. Докато на Запад в градове като Лвов издигат паметници на Бандера и на нацистите и считат съветските войски за окупаторска сила, в Одеса, Донецк и Крим единственият говорим език е руският и често се организират демонстрации срещу евентуално членство на страната в НАТО. Културното противопоставяне, освен идеологическо, е и религиозно. В западните региони осезаемо присъствие има Гръко-католическата общност. В централната междинна част на страната пък силно влияние има Киевският патриархат, отделил се от Руската православна църква поради антируски настроения. Под негово ръководство в Западна Украйна днес се създава обстановка, която би ни се сторила невероятна за ХХІ век и би ни накарала да си припомним за първите столетия на християнството – там сепаратистите непрекъснато се опитват да овладеят със сила отделните оцелели от униатско-католическите погроми православни храмове. Привърженици на Киевския патриархат, естествено, са и Юшченко, и Тимошенко. Единствено в Източна и в Южна Украйна Московската патриаршия, към която пък принадлежи Янукович, запазва своето силно влияние. А всичко това е от голямо значение, защото украинците са силно вярващи.

  

Разделението на страната е изобразено дори на герба на Украйна – вляво е лъвът на Галиция, а вдясно – запорожкият казак.

         И така, очевидно е, че злободневният сблъсък за президент на Украйна има сложен културен, исторически и политически фон. Очевидно е също така, че украинците не се интересуват от конкретните политически платформи на кандидатите, а от тяхната насоченост като носители на две различни традиции – тази на Западна и тази на Източна (в географско и в културно отношение) Украйна. Мнозина анализатори предрекоха, че вторият тур между Янукович и Тимошенко ще бъде изключително оспорван. Ако се върнем към електоралната география на Украйна обаче, лесно ще се убедим, че това не е така. На първия тур избирателната активност беше най-висока в Западна Украйна. Въпреки това Тимошенко изостана с над 10% от своя основен съперник, защото източните и южните региони, които този път проявиха по-слаба мобилизация, са по-гъсто населени. Третият класирал се в надпреварата с 13 % С. Тихипко няма да подкрепи никого на балотажа, като изтъква, че и Янукович, и Тимошенко са популисти и няма да донесат промяна за страната. Прагматичната му платформа вероятно бе и най-адекватната. Неговата електорална подкрепа обаче е основно в рускоезичните региони, което означава, че избирателите му вероятно ще подкрепят Янукович на 7 февруари. Кандидатът на Партията на регионите може да разчита и на комунистите, които получиха над 3%. Тимошенко пък би могла да разшири периферията си, привличайки симпатизантите на Яценюк, Юшченко и Литвин от западните региони, които общо възлизат на 15%. От тези прости сметки, а и поради спецификата на регионите на Украйна е ясно, че евентуална победа на Ю. Тимошенко е малко вероятна при настоящите условия. Едва ли сега могат да се възпроизведат и събитията от „Майдана” на Оранжевата революция. По-вероятно е 10 – процентовата преднина на В. Янукович да се запази. Който и да бъде новият президент на Украйна обаче, ясно е едно – политическата нестабилност трудно ще бъде преодоляна дори и с цената на една консенсусна и разумна политика и на този етап не може да се предвиди краткосрочен благоприятен изход за изпадналата в перманентна криза държава, особено в настоящия й унитарен формат.

Георги Сенгалевич

(Публикувано със съкращения във в. „Атака“ от 15/04/2010)

2 thoughts on “Страната, където се срещат Изтокът и Западът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s