СЛУЧАЯТ „МИЛОШЕВИЧ” И ПОРУГАВАНЕТО НА ИСТИНАТА

Западът демонизира Милошевич заради политическата му независимост

            На 11 март се навършиха 4 години от смъртта на бившия сръбски (1989 – 1997) и югославски (1997 – 2000) президент Слободан Милошевич в хагския затвор „Шевенинген”. Сръбските медии отбелязаха годишнината някак между другото, в контраст с обществените нагласи, които поставят „касапина на Балканите” сред четиримата най-велики сърби за всички времена. А този факт следва да ни насочи към истината за Милошевич и към фикционалния портрет на злодей и диктатор, разработен целенасочено от западните електронни и печатни медии. Всички сме „наясно” със сръбските зверства в Босна и Косово, с концлагерите, с геноцида над мюсюлманите в Сребреница и с клането над албанците в Рачак. Та нали заради тях западните „миротворци” от НАТО се намесиха като един истински Прометей, за да дадат на „дивите” балканци светлината на свободата и демокрацията?

Днес, много години по-късно, ние уверено можем да кажем, че това не е било така. Оказа се, че заснетите стряскащи кадри от концлагер в Босна, които доведоха до намесата на САЩ във войната там, са груба манипулация и че всъщност става дума за бежански лагер. Операторът неслучайно акцентира върху болен мъж, подобен на скелет, с едничката цел обществото да направи аналогия с нацистките „лагери на смъртта”. Посланието е ясно – Югославия е един голям затвор, а тероризираните народи в него трябва да бъдат освободени от „демократичните” държави.

Цялата истина за тези събития обаче излезе наяве в хода на мегаделото „Милошевич”, благодарение на будната съвест на няколко холандски, български, сръбски и руски общественици. Под тежестта на фикционалния медиен образ на югопрезидента, прокурорите на Трибунала за бивша Югославия в Хага го обвиниха във всичко, за което се сетят – геноцид в Босна, престъпления срещу човечеството в Хърватия и Косово, и прочие. В хода на 5-годишния политически процес, за наблюдателите стана ясно, че Трибуналът няма за цел разкриването на истината, а политическата репресия над сръбския политически и военен елит на 90-те. Отново с цел делото да се проточи във времето, обвинението призова над 250 свидетели, изхождайки от принципа „хвърляй, пък все нещо ще полепне”. Милошевич обаче се защитаваше така блестящо, че неведнъж успя да въвлече Трибунала в комични ситуации, за да стане ясно, че процесът е един политически фарс, един зловещ театър. Като свидетели се появяват хора с противоречиви показания, които твърдят, че целите им села са били изклани зверски от сръбските сили, но странно защо самите те са невредими. Запознатите с делото трудно могат да забравят двубоя между подсъдимия Слободан Милошевич и свидетеля Слободан Лазаревич, който твърди, че е бил вербуван от полковник Пейович от тайните служби. Лазаревич уверено го описва като рус 40-годишен човек, което предизвиква бурен смях у югопрезидента. Той с неприкрито задоволство разяснява, че въпросният полковник е известен с прякора „Пейо Циганина” заради гарваново черната му коса, и че лъжесвидетелят нито някога го е виждал, нито пък е бил вербуван от службите. Друг свидетел пък твърди, че Милошевич е говорил с него за етническо прочистване в Косово в президентския кабинет, който се намирал вляво от входа на Президентството. Обвиняемият е принуден да разяснява, че вляво от портала се намират единствено портиерната и кухнята. За свидетел по делото е призован и предшественикът на Милошевич като президент на Югославия Зоран Лилич. Обвиняемият иска да го попита дали му е известно югославската власт да е замисляла прогонване на албанците от Косово. Тук обаче истерично се намесва съдия Мей, който заявява, че свидетелят не е компетентен, не знае нищо по въпроса и затова не е нужно да отговаря. Милошевич е скандализиран от реакцията му и заявява, че Трибуналът явно счита, че всякакви свидетели от разни босненски села могат да разказват какво са чули и видели, но не и бившият президент на СРЮ. Лилич така и не е допуснат да отговори на този въпрос. Но не всички изслушвания минават в подобна комична атмосфера. Зад съдийската тога започва все по-отчетливо да прозира желязната ръка на НАТО. Пред Трибунала е призован и началникът на Тайните служби от времето на Милошевич ген. Маркович, който трябва да свидетелства, че всички документи за изгонване на албанците от Косово са били унищожени. Обвиняемият взривява залата с въпроса: „Вярно ли е, че ти беше арестуван с единствената цел да те притиснат, за да ме обвиниш?” След кратък размисъл генералът изненадващо отговаря: „Да, затова ме арестуваха.” „Предложиха ли ти нова идентичност, родина и пари за семейството ти и за тебе до края на живота, само да ме обвиниш лъжливо? Така ли е?”, продължава Милошевич. „Така е”, отговаря генералът. След смелата си постъпка ген. Маркович е осъден на 7 години затвор от марионетния „демократичен” режим в Белград. Още по-фрапиращ и скандален е фактът, че бутафорният Трибунал призовава като защитени свидетели военнопрестъпници и убийци, предоставяйки им нова самоличност и сигурен и охолен живот. Не се нуждае от коментар с каква цел са свидетелствали и доколко надеждни са били показанията им. Но както вече казахме, за Трибунала в Хага това нямаше абсолютно никакво значение. Важното бе само да бъде осъден опасният за Запада (т.е. западните елити) Слободан Милошевич. Вместо това обаче ставаше все по-ясно, че „касапинът” е абсолютно невинен. Затова де факто и беше убит, като му бе отказано лечение в чужбина.

Та, в крайна сметка, оказа се, че официална Сърбия по никакъв начин не е поддържала паравоенните формирования в Босна, че Милошевич е бил шокиран и разгневен от клането в Сребреница, че косовските албанци са бягали от Косово не заради сръбски репресии, а заради масираните натовски бомбардировки. Журналистите от CNN, които отразяват събитието обаче, нямат никакви скрупули дори да разплачат малко дете пред камерата, за да илюстрират „трагизма” на ситуацията. Оказва се, че прословутото клане в Рачак, което НАТО използва като претекст за варварските бомбардировки над Югославия през 1999 г., е една измислица, и че като невинни жертви на сръбската агресия са представени труповете на убити от югославската полиция тежко въоръжени албански терористи от АОК. Оказва се, че Слободан Милошевич не е великосръбският шовинист, за какъвто ни беше представян от западните медии, а е един истински държавник, преодолял ограниченията на идеологията. Оказва се, че той трудно може да се впише и в образа на  „последния диктатор на Балканите”, след като при неговото управление са проведени два референдума (у нас все още не е проведен нито един референдум след 1989). Оказва се, че инспирираното от Запада разпадане на Югославия е било с единствената цел на Балканите да няма силна държава (пък макар и изкуствена като СФРЮ), която да може да се противопостави на ислямизацията. Само това например може да обясни наглед странното сътрудничество между Германия и Иран в подкрепа на босненските мюсюлмани. Оказва се, че лицемерието на Запада, изобличено от Вазов в стихотворението „Векът”, е все така актуално – че прокламираните ценности на хуманизма са само фасада, параван за двуличната и престъпна политика на западните елити. Всъщност в Хага за военни престъпления трябваше да отговарят хора като Х. Солана, У. Кларк, М. Олбрайт, Р. Холбрук, П. Ашдаун и др. За всички тях Милошевич беше опасен, защото не беше като тях. Въпреки немалкото свои грешки, в последните години от своето управление югославският президент се опита с всички възможни средства да защити целостта и правото на суверенитет на ръководената от него федерация. Пък макар и сам срещу всички. В последното си обръщение към нацията, броени дни преди да бъде свален от власт през октомври 2000 г., Милошевич изрече няколко пророчества, повечето от които вече се сбъднаха. Той предупреди сръбския народ, че след неговото управление на власт ще дойде марионетно правителство, което ще има за цел да „доубие” Югославия. Това се случи през 2006 г. Милошевич също така предрече, че първата жертва на тези процеси ще бъде Косово, и че загубата му за Сърбия ще бъде окончателна и безвъзвратна. Само няколко години след тази знаменателна реч, на 17 март 2004 г., албанците в Косово извършиха кървави погроми над сръбското население в областта, а стотици православни светини бяха осквернени или безвъзвратно унищожени. Западната общественост си затвори очите и за тези престъпления, може би защото винаги е изпитвала неистова омраза към непонятното за нея Православие. В тази връзка трудно могат да бъдат забравени надписите „Поздравяваме ви с вашия Великден” върху натовските бомби. И за да бъде унижението пълно, Милошевич беше отведен завинаги от страната си на свещения за сърбите Видовден… В същото време оправданите от Хага албански терористи и главорези се превърнаха в държавници и през 2008 г. прокламираха независимостта на сръбската провинция Косово.

Днес, от дистанцията на времето можем да обобщим, че Милошевич и Югославия станаха жертва на груба и злодейска медийна демонизация, ръководена пряко от западните политически елити. Защото имаше две истини – едната бе истинската, а другата бе истината на западните медии. Именно последната подготви раздробяването на федерацията и въздушната агресия на НАТО. Както изтъкна американският интелектуалец Ноам Чомски, Югославия на Милошевич беше наказана, защото искаше да бъде политически независима, и защото отказваше да се подчини на неолибералния икономически диктат. Причината за всичко отново се крие зад двуличната маска на Запада, който претендира, че отстоява ценностите на свободата и демокрацията, а всъщност често ги използва единствено като лозунг за осъществяване на империалистическите си интереси.

Георги Сенгалевич

(Публикувано със съкращения във в. „Атака“ от 16/03/2010)

One thought on “СЛУЧАЯТ „МИЛОШЕВИЧ” И ПОРУГАВАНЕТО НА ИСТИНАТА

  1. Страхотна статия! Аз не мога да разбера докога ще се оставяме да ни смазва този one-track mind, който ни наложиха СМИ-тата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s