Преди 615 години Търново пада под турско робство

Героизмът на св. Патриарх Евтимий предопределя църквата като крепител на българщината

Георги Сенгалевич

 

И когато стигнаха до мястото, където въпреки желанието си пастирят щеше да се раздели с тях – о, кой без сълзи би си спомнил това!- всички паднаха в краката му, обливаха ги с дъжд от сълзи, допираха устни и лица, целуваха му ръка, наричаха го пастир и учител, чадолюбив баща. (…) И ги съветваше да благодарят за сполетелите ги беди, като им обещаваше заради тях да очакват неизречени блага и накратко казано- със сладкото си словопоучение ги подготвяше по-леко да понасят страданията. Като изрече това с оня боговдъхновен език и падна на колене, Евтимий се помоли заедно с тях. После стана от молитвата и им даде последен благослов. И когато един от народа се обърна към него и ридаейки извика: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“, той отвърна: „На света Троица ви предавам и сега и навеки!“

 Това безспорно са най-емоционалните и трогателни думи, изречени в старата българска литература от Киевския митрополит Григорий Цамблак. Те разказват за драматичния момент на раздяла на подчиненото от турците търновско население със своя духовен водач – патриарх Евтимийпратен в изгнание в Бачковския манастир. Наистина, малцина се замислят какво страдание е било за тогавашните мъже и жени на България да се лишат от своя пастир, колко велика и значима е била за тях неговата фигура. Дори и в този прощален миг обаче „не замлъква Евтимиевият език“, а последните му думи звучат като завет и могъщо послание към българите да не отстъпват от вярата в Бога.       
Връщайки се от поход във Влахия, през лятото на 1393 г., султан Баязид I, изпаднал навярно в пристъп на религиозен фанатизъм, неочаквано обсажда българската престолнина. От изворите – Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и Похвално слово за св. Филотея от митрополит Йоасаф Бдински, научаваме, че жестоките закани на безбожника – турчин не сломяват упоритата отбрана на търновци, продължила близо три месеца. Въпреки това на 17 юли турците проникват зад крепостните стени на Царевец. И до днес остава спорна причината, довела до падането на Търново в ръцете на „варварския княз“. Въз основа на местни предания възниква тезата, че градът е предаден от евреина Лазар. Това не звучи невероятно, като се има предвид разнородният характер на столичното население – българи, франки, евреи, арменци, гърци. В същото време обаче изворите не споменават за никакво предателство. Дали пък зад тези предания не се крие чувство за малоценност, породено от факта, че градът е първата превзета от османците царска столица? Думите на Григорий Цамблак, че Търново е паднало, „когато грехът надделя“
подкрепят тезата за капитулация на обсадените. Трите месеца обсада най-вероятно са довели до изчерпване на хранителните запаси в многолюдния град, а освен това към началото на юли турците, изглежда, успяват да прекъснат и водоснабдяването на Царевец. В изблик на животински гняв анадолците опожаряват царския дворец, разрушават крепостните стени и превръщат много от търновските църкви в джамии. Жестокостите обаче не спират дотук. Григорий Цамблак ни съобщава, че по покана на емира в патриаршеската църква пристигат на разговори стотина знатни боляри, без да подозират за готвената им засада. Всички до един са изклани от поробителя. Същата присъда грози и търновския светител Евтимий, който хладнокръвно и смирено скланя глава върху свещените стени на Търново, при Лобната скала, готов да приеме мъченическа смърт, с която да даде пример на своето паство. Вдигнатата ръка на палача обаче окаменява като знак към безбожниците-турци  за светостта на патриарха-исихаст и като утеха за поробените българи, че Бог не ги е изоставил. Въпреки това много от покорените търновци са изселени в Мала Азия
През 1404 г., заточен в Бачковската света обител, почива последният търновски патриарх Евтимий – изключителен ерудит, писател и харизматичен духовен водач, който единствен се оказва достоен да оглави отбраната на столицата.
А как изобщо се стига до тези трагични за цивилизования християнски свят събития, до краха на славния град Търново, наричан „трети Рим“? Причината е разединението на балканските православни народи, съчетано със засилилите се през ХIV в. сепаратистични процеси. След възстановяването на Византия през 1261 г. империята вече не притежава предишната си мощ, а междуособните борби често водят до сепаратизъм на местни феодали. Нерядко той е свързан със засилилата се опозиция между столица и провинция и преди всичко с ескалиралия конфликт между прозападната партия, търсеща помощ срещу турците от Запад, но готова да жертва принципите, върху които се крепи от хилядолетие ромейската държава, и безкомпромисната православна исихастка партия, търсеща съюз с балканските страни.

Във Византия започва гражданска война
След смъртта на цар Стефан Душан през 1355 г. сръбската държава също се децентрализира, което довежда до формирането на редица регионални държавици в Македония и Тесалия. Териториалната разпокъсаност не подминава и България. Един западноевропейски пътешественик отбелязва, че е преминал през три Българии: Търновското царство на Иван Шишман, Видинското царство на Иван Срацимир и Добруджанското деспотство на Балик и Добротица. Отношенията между тях не само че не са съюзни, но могат да бъдат определени дори като враждебни. За съжаление егоистичните стремежи и политическото недоверие между балканските владетели не довеждат до трайни обединения. В своите военни кампании те често използват турски наемници
от малоазийските бейлици. Не след дълго турците правят първото си европейско завоевание – крепостта Галиполи, а през 70-те години на ХIV в. преместват столицата си в Одрин. След битката при Черномен (1371), когато християнските сили на крал Вълкашин и деспот Углеша са разгромени, турците овладяват много крепости в Тракия. През 1388 г. заради неизпълнение на васалните си задължения цар Иван Шишман губи ключови градове в Мизия. Единственият сериозен опит за обединение и отпор от страна на балканските владетели се свързва с прочутата битка на Косово поле, състояла са на 28 юни 1389 г. Под християнските знамена застават хиляди сърби, босненци, българи и унгарци от държавиците на Западните Балкани. На османска страна войски не изпраща нито един християнски васал на турците. Битката има неясен изход – загиват както султан Мурад I, така и сръбският княз Лазар. Обединението явно вече е закъсняло. Жестоко отмъщение грози нелоялните васали, сред които са и българските владетели. Така се стига до превземането на политическия и духовен обединителен център на всички български земи – столицата Търново.
Днес трябва да се поучим от уроците на историята. Виждаме, че България и Европа са изправени пред опасност от нова турска експанзия, която сега заплашва не с оръжие, а с неизчерпаеми човешки ресурси. Това е заплаха, която този път не бива да се подценява.

Вестник „Атака„, брой 856

17/07/2008

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s