Кой изкриви античната идея, наречена демокрация

23 July 2008
Националистите са единствената алтернатива на съвременния тоталитаризъм

Непрекъснато слушаме за демокрация, за свобода, за човешки права. Отвсякъде ни заливат спекулации с тази дума. Така че нека си припомним какво значеше думата „демокрация“.  Тази политическа система е плод изцяло на античния елински гений. През VI в. пр. Хр. реформите на Солон и Клистен нанасят съкрушителен удар върху останалите три политически системи – монархия,  олигархия и тирания.Появява се демокрацията (от стгр. народовластие), която дава достъп до управлението на полиса на всеки гражданин. Властта на народа (демоса) е  неограничена, но пък участващите в народното събрание са толкова, колкото може да побере градската агора. От тази гледна точка властта на народа е максимално ограничена, за да може да работи ефективно демокрацията.
Гражданите съставят полиса и имат пълни граждански права, но само ако са атиняни по произход, или заради заслуги. Те формират

Народното събрание –
основен орган на
демокрацията

обединяващ в себе си висшата законодателна, изпълнителна и съдебна власт. НС гласува законите, касаещи отделния гражданин. Всички предложения трябва да са в съзвучие с конституцията на Солон, иначе внеслият предложението го грози съдебен процес и дори смърт. Накърнилите общите интереси на полиса се осъждат на 10-годишно изгнание (остракизация). Освен това НС контролира дейността на държавните служители.
През елинистичната епоха, когато възникват теократичните монархии, демокрацията замира. Тя е възродена отново в Римската република, чиято държавна система съчетава в себе си олигархията (аристокрацията) чрез властта на сената, монархията и демокрацията, чрез Народното събрание. Според Цицерон именно съгласието (сoncordia) между тези институции доближава римската система най-много до мъдростта (sapientia) и справедливостта (iustitia).
През 1215 г. в Англия с Великата харта на свободите се появява Парламентът. Именно тук  през XVIII в., ерата на Просвещението, ще се възроди идеята за демокрация. Модерната политическа система се създава върху идеите на редица мислители, като Лок, Монтескьо и Русо за равенство, парламентаризъм и конституционализъм, за участие на народа в управлението…
Днес нашата страна се намира в ерата на пост-социализма. Непрестанно ни се втълпява представата, че старият тоталитарен строй си е отишъл, че е настъпила епохата на истинската демокрация. Но истина ли е това? Нима Комунистическата партия се разпадна, нима имаше истинска опозиция? Не, разбира се.

Тоталитарният режим
си създаде една
удобна опозиция

която имаше за цел да притъпи народното недоволство, да поеме и изразходва патоса на промяната, да убие всякаква политическа активност у българина, да убие неговия копнеж за демократично управление. Реално нямаше избор, нямаше алтернатива.
В този смисъл логични изглеждат реверансите, които социалистите правиха на „десните“, а също и безпринципните управляващи коалиции. Българите станаха апатични към политиката и все по-рядко отиват до урните, което довежда до едно нереалистично и опасно голямо представителство на турската антиконституционна партия ДПС. Огромните фалшификации на уж демократичните избори пък нерядко предрешават резултатите. В услуга на плана за удължаване на тоталитарния режим се създава странна носталгия по „добрия стар“ социализъм , без повечето хора да съзнават колко престъпна, антихуманна и имагинерна е лявата идея.
Но този план, включващ привидна промяна посредством една фасадна и парадна демокрация, имаше дефект, защото не беше отчел силата на българския дух, продукт на който е единствената опозиционна парламентарна сила – АТАКА. И у нас, както и в Европа националистите са единствената алтернатива на протичащия навсякъде парламентарен тоталитаризъм. Затова и са подложени на чудовищен натиск. Да, наистина гражданите имат избирателни права, но какво значение има това, след като

всички партии
обслужват една
и съща върхушка

И това не е аристократичният, просветен елит, който поема отговорността за управлението, за какъвто говорят консерваторите. Това е един скрит от отговорността „елит“, който не обединява хората, натрупали богатства на базата на своите качества, а хората, владеещи парите на подземния свят.
Тази демонична система не може да бъде наречена по друг начин, освен антидемокрация, а държавите, попаднали под властта на този псевдоелит, се превръщат в инструмент за репресия на уж свободните граждани, израждат се в антидържави. И колко по-лесно за контрол би било всички държави да бъдат обединени в една свръхдържава, в една федеративна общност, вместо да се рискува някоя нация да бъде „изпусната“ от поглед? Нима това не е добре познатият ни комунизъм? От миналото отново изскочиха понятия като „комисар“ и „петилетка“, която в ЕС е за седем годишен срок. Идеята за обединена Европа на равнопоставените нации, за едно общо икономическо и културно пространство беше тотално погребана с Лисабонския проект за европейска конституция. Всички си спомняме как първият проект за конституция беше решително отхвърлен от френската и нидерландската нации. Въпреки това, творците на проекта не се отказаха и сега се завръщат с нов вариант, който е два пъти по-подробен и много по-неясен. Като цяло се предвижда пълно орязване на властта на националните правителства…
Думата „демокрация“ става все по-използвана от европейските политици, като в същото време все по-трудно може да бъде открита в европейските институции. Под предлог за борбата с тероризма пък се приеха закони, според които силите на реда могат без съдебна заповед да нахлуват в домовете на хората- нещо, което не само нарушава човешките свободи, но и основните принципи на демокрацията, според които частната собственост е свещена и неприкосновена. Това е само една от проявите на

тоталитарната
комунистическа
свръхдържава
 
Ето защо днес ние повече от всякога се нуждаем от радикална промяна, от истински преход към истинска демокрация – такава, каквато съществува в Швейцария. Ако в древна Атина размерите на агората не са позволявали политическа изява за всички, то днес техниката го позволява. Пряката демокрация е възможна и се е доказала като действаща политическа система. Това може да бъде осъществено единствено от националистите, ако нацията се пробуди и се консолидира около тях. Днес те са призвани да защитават основните ценности на европейската християнска цивилизация.
Но пряката демокрация може да бъде и нож с две остриета. Ако нацията не е оценила своята свобода, ако не е разбрала каква отговорност е да си свободен гражданин, то изборът й лесно може да бъде манипулиран. Днес ние повече от всякога трябва да се запитаме: Готови ли сме като нация да поемем кръста на своята свобода?

Български информационен блок

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s