ЕНП иска да смени Москва в ролята на Големия брат

Мартенс благослови коалиция между ГЕРБ и БСП и заяви предубежденията си към партия АТАКА

Георги Сенгалевич*

 

 Преди броени дни у нас пристигна председателят на Европейската народна партия г-н Вилфрид Мартенс и отново станахме свидетели на трагикомично театрално представление, озаглавено „Лидерите на десницата в България закусват на една маса“. Всъщност за повечето от „лидерите“ без проблем може да се каже, че освен тях на тази маса преспокойно биха се побрали и техните електорати. И слава Богу.
Все пак трябва добре да се анализира изречената от Мартенс директива, още повече че тя е насочена към партията, която се готви да спечели (впрочем доста съмнително) предстоящите парламентарни избори. Освен това е повече от сигурно, че повелята му ще бъде изпълнена, просто защото партиите от т. нар. „десница“ винаги са били послушни сателити на Брюксел чрез ЕНП и няколко немски фондации – така както БКП се командваше от Москва (комплекс за малоценност, проявяващ се като пълна покорност към Големия брат). Друг е въпросът, че във вътрешните работи на страната ни се меси един бивш премиер на чужда държава, при това има наглостта най-безцеремонно да определя съдбините на България – без да отчита, че ще има избори, без да отчита, че съществува български народ!
Видя се, че за председателя на ЕНП изборите не са върховна демократична институция, а някакво дразнещо и маловажно събитие, което партиите трябва умело да заобиколят, за да има България такова правителство, каквото смятат за правилно някои хора в Брюксел. А директивата на г-н Мартенс беше колкото абсурдна, толкова и прозрачна. Всъщност, тя не отстъпваше по комичност на разпалените опити на председателя на ПЕС Мартин Шулц, посетил България малко по-рано, да ни убеди колко успешно е управлението на Тройната коалиция.
Първо, г-н Мартенс заяви, че ГЕРБ трябва да спечели изборите и да сформира самостоятелно правителство. Ако това обаче не стане, ГЕРБ трябва да се коалира с другите членове на ЕНП, от рода на СДС, ДСБ и компания – въобще партии, които
отдавна са извън политическия живот
на страната. От тези изявления може да се заключи, че председателят на ЕНП или е голям мечтател, или въобще не е в час с електоралните нагласи на българите. Това обаче не попречи на г-н Мартенс да издава заповеди и забрани и да реди кабинети. Той много категорично посочи противниците на ГЕРБ и очертаващата им се свита (СДС, ДСБ и др.) на предстоящите избори: партиите от Тройната коалиция и партия АТАКА.
В същото време г-н Мартенс изпадна в положението да си противоречи, заявявайки че в ЕНП било стародавна традиция да не се месят във вътрешните работи на страните-членки. Интересно защо тогава в навечерието на втория тур на президентските избори през 2006 г. от Брюксел дойде нареждане десницата да подкрепи Първанов срещу Сидеров? Тогава, ако някои като Филип Димитров и Надежда Михайлова бяха в пълна готовност да изпълнят директивата, то други като Иван Костов и Петър Стоянов бяха толкова шокирани и погнусени от нея, че имаха смелостта да не послушат Големия брат. Затова и бяха наказани.
Но да се върнем към думите на председателя на ЕНП. На въпроса, ще се коалира ли ГЕРБ с БСП след вота, г-н Мартенс не само че не отговори категорично, а заяви, че ЕНП на европейско ниво винаги е била срещу коалиции с крайно леви и крайно десни формации, и в този контекст определи АТАКА като екстремистка.
Какви изводи можем да си направим от тези слова? Първо, че в очертаващата се след изборите патова ситуация, в която АТАКА ще бъде в позицията на решаващ фактор за промяна в България, ЕНП по-скоро е склонна да подкрепи „широка“ коалиция на ГЕРБ с БСП, само и само да запази статуквото. Да не забравяме, че този сценарий вече беше изпълнен в страни като Австрия и Германия, именно за да бъдат заобиколени партии с идеи, отстояващи истинските европейски ценности.

Този сценарий обаче не мина
в страни като Полша, Италия, Дания и Словакия, в които управляваха и продължават да управляват националистически партии, представляващи истинската национална десница. „Широките“ коалиции всъщност са последните, обречени на неуспех опити на конгломератите ЕНП и ПЕС да забавят и възпрат идеята „Европа на нациите“, просто защото с тях повишават доверието именно в „екстремистките“ партии. А те са обвинявани в екстремизъм точно за това, че са истински, за това, че настояват за истинска, пряка демокрация, за това, че гледат на ЕС не като на европейска свръхдържава от типа на СССР, а като на обединение на независими и равнопоставени държави на базата на истински ценности. Оттук възниква логичният въпрос: демократична структура ли е ЕНП, и изповядва ли въобще европейски и християнски ценности? Отговорът е отрицателен – върхушката на ЕНП, която в момента командва Европейския съюз, не само че утвърждава модела на фасадната демокрация, т.е. на парламентарния тоталитаризъм, но и всячески се бори срещу всички опити за практикуване на пряка, т.е. истинска демокрация. Неслучайно президентът на Франция не подложи на референдум Лисабонския договор, макар че първият вариант на Евроконституцията беше отхвърлен през 2005 г., и неслучайно лицемерните европейски лидери не зачетоха гласа на ирландците, отхвърлили проекта за диктат, а сега настояват за нов референдум на принципа „избори до дупка“, т.е. докато не получат своето. Ако под термина „екстремизъм“ разбираме крайни тоталитарни движения като националсоциализъм и комунизъм, лесно ще разберем, че тези, които лепят подобни етикети на патриотичните сили, всъщност действат със средства и изповядват идеи, близки до тоталитаризма
Това обяснява както опитите на Германия чрез ЕС да владее Европа, така и Наполеоновия комплекс, който тресе Никола Саркози. Господа „демократи“, това не е демократичен подход, това не са европейски ценности, а варварски и ориенталски! Може би затова и не се противопоставяте на целенасочената ислямизация на Европа.
Но да се върнем към нашата родна действителност. С приближаването на изборите все повече нараства опасността от бъдеща “ широка “ коалиция между ГЕРБ и БСП с подкрепата на ДПС, въпреки че Бойко Борисов толкова неистово отхвърля такава възможност, че чак самият Мартенс се принуди да каже „не“. Предвид изменчивостта на кмета обаче и желанието да не загуби избиратели, тази реакция е напълно обяснима. Ако ГЕРБ действително прояви послушание към господарите от ЕНП, голяма част от българите, желаещи промяна, ще се окажат отново измамени, а слуховете, че ГЕРБ е създадена, за да дублира АТАКА като опозиционна сила, ще се окажат верни. В същото време е пределно ясно, че евентуалната прегръдка на ГЕРБ с БСП ще повиши неимоверно подкрепата към АТАКА, но ще бъде унищожителна и смъртоносна за българската държава.
Затова ако на предстоящите парламентарни избори не се обединим около волята на патриотичните сили за промяна, може да ни се наложи да видим на дело за каква България се бори ГЕРБ, т.е. какво разбира под формулировката „европейско развитие на България“ – не суверенна България на свободните българи, а колониална България на олигарсите. Нека не им даваме и най-малката възможност да покажат това!

* Авторът е член на НМО – АТАКА

Вестник „Атака“, брой 1033

26/02/2009

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s